Решение № 260310 от 07.08.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София,

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ:

Станимира Иванова

Светлана Атанасова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15384 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 5.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 89007/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, са отхвърлени предявените от Х.К.К. /ЕГН **********/ срещу „Е.С.О." ЕАД- ***304/ иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване на извършеното със Заповед № 416 от 30.10.2017 г. на Изпълнителния директор на „Е.с.о." ЕАД- *** дисциплинарно уволнение за незаконно и за неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на Х.К.К. /ЕГН **********/ на длъжността "инженер телекомуникации" в „Е.с.о." ЕАД; и иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на сумата 2 645 лева- обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение. С решението е отхвърлен като неоснователен и предявеният от Х.К.К. срещу „Е.с.о." ЕАД- *** иск с правно основание чл.55 ЗЗД за присъждане на сумата

923.01 лева, получена на отпаднало основание- като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Х.К.К. е осъден да заплати на ответника „Е.с.о." ЕАД сумата 100 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Х.К.К. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Е.с.о."

ЕАД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.55 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Х.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.55 ЗЗД като неоснователни- чл.272 ГПК.

Безспорно е по делото, а се установява и от приложените Трудов договор от 10.04.2008 г. и Допълнително споразумение от 4.02.2014 г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на 10.04.2008 г. като срочно /до 14.10.2008 г./, впоследствие- трансформирано в безсрочно- съгласно чл.69, ал.1 КТ, по което ищецът Х.К.К. първоначално заемал длъжността „инженер, телекомуникация“ в „Национална електрическа компания“ ЕАД, а считано от 4.02.2014 г., вследствие промяна на работодателя при условията на чл.123, ал.1, т.7 КТ, заемал длъжността „инженер, телекомуникация“ в „Електро-енергиен системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/, Дирекция „ЦДУ“, управление „Автоматизирана система за диспечерско управление“, отдел „Теле-механика и телекомуникации“.

На 13.10.2017 г. на ищеца е връчено Писмо изх.№ ПМО- 96/ 13.10.2017 г., с което работодателят- ответник му поискал обяснения по повод извършени от него и констатирани от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, за което бил съставен доклад от Директор на дирекция ЦДУ на 12.10.2017 г. и била извършена съответна проверка в системата за контрол на достъпа в сградата на ЦДУ. Искането за обяснения има за предмет „установени системни закъснения на К. през периода 1.09.2017 г.- 6.10.2017 г.“, а именно: На 1.09.2017 г.- закъснение от 36 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 4.09.2017 г.- закъснение от 1 час и 7 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 7.09.2017 г.- закъснение от 1 час и 2 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 11.09.2017 г.- 1 час и 22 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 13.09.2017 г.- 2 часа и 55 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 15.09.2017 г.- 2 часа и 58 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 25.09.2017 г.- 2 часа и 2 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 26.09.2017 г.- 49 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 28.09.2017 г.- 1 час и 29 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 2.10.2017 г.- 1 час и 58 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, на 3.10.2017 г.- 1 час и 21 минути след началото на работния ден /8.30 ч./, и на 5.10.2017 г.- 2 часа и 31 минути след началото на работния ден /8.30 ч./.

Обяснения от ищеца са дадени на 18.10.2017 г., според които „поради проблеми със стомашно- чревния тракт и стомашни разстройства и болки, възникващи сутрин“, му се налагало да закъснява на посочените в разпечатката дати. Твърди, че в някои случаи уведомявал прекия си началник за възникналото инцидентно закъснение, като до този момент не бил търсил компетентна медицинска помощ от специалист- гастро-ентеролог, тъй като тези негови сутрешни здравословни проблеми били непостоянни.

При тези данни на 31.10.2017 г. на ищеца е връчена Заповед № 416/ 30.10.2017 г. на Изпълнителния директор на „Е.с.о.“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение"- за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.1 КТ и чл.187, ал.1, т.7 КТ, като на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Основанието, обосновало издаването на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя Х.К. на дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.1 КТ- „три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по- малко от 1 час“, през периода от 1.09.2017 г. до 5.10.2017 г. Извършените от Х.К. „нарушения на трудовата дисциплина” са формулирани в процесната заповед по същия начин, както в цитираното по- горе писмо за изискването на обяснения от същия по реда на чл.193 КТ.

Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на липсата на вина от негова страна при извършване на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина /имал „основателна причина за това“/. Позовава се и на неизпълнение на процедурата по чл.193 КТ, тъй като писмените му обяснения не били зачетени от работодателя- ответник, както и на несъответствие между тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и наложеното му дисциплинарно наказание.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай от страна на ответника „Е.с.о." ЕАД са ангажирани и представени по делото безспорни и категорични доказателства за установяване изискването на обяснения от ищеца преди налагане на наказанието- при спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ, а също и относно извършването на конкретни нарушения на трудовата дисциплина от страна на К. по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения.

От формална страна, по преценка на настоящия въззивен съд, атакуваната уволнителна заповед е законосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ. Изискал е писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, каквито са дадени от последния в определения му 5- дневен срок, считано от връчване на поканата за това. След съобразяване на обясненията е издадена мотивирана писмена заповед от работодателя- ответник, в която дисциплинарните простъпки са очертани със съответни обективни и субективни признаци, т.е. спазено е и императивното изискване на чл.195 КТ. Наказанието е наложено в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ.

Установява се въз основана на събраните в процеса доказателства и че ищецът К. е извършил вменените му от работодателя дисциплинарни простъпки. Според представената по делото Заповед № ЧР- 415/ 21.10.2013 г. на Изп. Директор на „ЕСО“ ЕАД, от страна на работодателя за Дирекция „ЦДУ“ е въведено работно време /8 часа- според Правилника за вътрешния трудов ред/ от 8.30 часа до 17.30 часа, с почивка от 12.30 ч. до 13.30 ч. Посочените по- горе закъснения за работа на Х.К., следващи началото на работното време в 8.30 часа, се установяват от представените по делото електронно извлечение от електронната система за контрол на достъпа в ответното дружество- за констатирани преминавания на Х.К. през зоните за достъп на ЦДУ през процесния период, доклад на Директор ЦДУ от 12.10.2017 г. и доклади на ръководител управление „АСДУ“ и ръководител отдел „ТК и ТМ“, които не са оспорени от ищеца. Следва да се отбележи в тази връзка, че в писмото за изискване на обяснения и в атакуваната уволнителна заповед не са включени работните дни от м.09.2017 г., за които ищецът е поискал и получил разрешение от прекия си ръководител за закъснението за работа /на 5.09.2017 г., 8.09.2017 г., 12.09.2017 г., 14.09.2017 г., 27.09.2017 г. и 29.09.2017 г./, както и дните, през които е ползвал платен годишен отпуск /18.09.- 21.09.2017 г./. Установена е следователно по делото фактическа обстановка, при която през всички останали работни дни на м.09.2017 г. К. е закъснявал за работа, като релевантните за предмета на спора закъснения /над 1 час/ варират от 1 час и 2 минути до 2 часа и 58 минути /приблизително 3 часа/ и се отнасят за седем работни дни от м.09.2017 г., както и за първите три работни дни на м.10.2017 г.

Не е проведено от страна на ищеца успешно доказване на твърденията му, че за закъсненията му са съществували обективни причини, тъй като имал непреодолими препятствия от здравословен характер /посочените по- горе проблеми и стомашно- чревни разстройства/, а също и че е поискал разрешения за закъсненията и за част от процесните работни дни, които не са зачетени от работодателя- ответник.

Относно проблемите от здравно естество: По делото са представени амбулаторни листа от 17.10.2017 г. и 20.10.2017 г., както и медицинско направление от 13.10.2017 г. за посещение при специалист- гастро-ентеролог, последното от които датира от деня на получаване на искането за даване на обяснения по чл.193 КТ, а останалите два медицински документа следват тази дата. Данни и доказателства непосредствено след появата на посочената от ищеца симптоматика- сутрешни стомашно- чревни неразположения, датиращи от началото на м.09.2017 г., същият да е потърсил лекарска помощ или да е уведомил прекия си ръководител за такива препятствия за спазване началния час на работното време по делото липсват. Липсва и издаден на името на ищеца болничен лист за периода 1.09.- 5.10.2017 г., както и такъв, следващ процесния период, от който да може да се направи заключение, че диагностиката и лечението на заболяването му са изисквали по- продължителен период от време. Не променя изводите за непроведено от страна на ищеца доказване на наличието на обективни причини за многократните му закъснения за работа през процесния период и заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно- медицинска експертиза, дадено от вещо лице- гастроентеролог, според което описаните симптоми при установените заболявания и синдроми /жлъчнокаменна болест, неинфекциозен колит/синдром на дразнимото черво, метаболитен синдром/ са с хронично протичане, т.е. продължават повече от 6 месеца, и имат ежедневен характер. Не са от естество да променят горния извод и дадените от вещото лице в о.с.з. на 6.06.2019 г. обяснения, според които шестте посочени в експертното заключение заболявания на ищеца могат поотделно и заедно да причинят симптомите, свързани с често ходене до тоалетна, както и че тези състояния може да датират от месеци и години, без да може да се каже със сигурност дали това е така, като може да се направи предложение, че състоянието с честите дефекации и други оплаквания, свързани със стомашно- чревния тракт, са били налични при Х.К. около 1- 2 месеца преди датата на издаване на първия амбулаторен лист от 17.10.2017 г., каквито са и оплакванията на самия ищец. Това е така, тъй като констатациите на експерта се основават на хипотези и предположения, което не позволява приемането на извод за доказаност на направените в този смисъл от ищеца фактически твърдения.