Решение № 140 от 05.03.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. К., 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510101158 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и чл.76, т.9 от ЗБЛД.

Ищецът твърди, че с решение №48/25.01.2013г. постановено по гр.д.

№2194/2012 г. по описа на PC - К., родителските права спрямо роденото от съвместното му съжителство с ответницата дете Й. Ф. В., с ЕГН-********** са предоставени на него, а на майката е определен режим на лични контакти.

След раздялата му с ответницата през ***. тя напълно се дезентересирала от сина им, не се обаждала и не осъществявала никакъв контакт с детето. С решение №587/18.10.2018г. постановено по гр.д.№1695/ 2018г. по описа на PC - К. съдът издал разрешение заместващо съгласието на майката С. А. детето Й. да напуска пределите на Р. Б. за период от 5 години, както и да му бъде издаден международен паспорт, на който валидността му изтичала през юли ***. От постановяване на решението по гр.д.№2194/2012 г. по описа на PC- К. до настоящия момент нямал никаква връзка с ответницата, не поддържал контакт с нея и не знаел къде се намира. От общи приятели разбрал, че един месец била в Б., а на следващия някъде в ***, но не знаел къде. Заявява, че от ***. живее във В., където работи като ***, а синът му оставал при майка му, която с много грижи за сина му, за да може да работи и да осигури необходимите средства за издръжката им. Получавал добри доходи в А. и е здравно осигурен. Често пътувал от В. до Б. и обратно, за да можел да контактува със сина си, тъй като между него и детето имало силна емоционална връзка и когато бил в Б. се стараел максимално време да общува с него, а когато се върнел обратно в гр.Л., общувал с детето Й. по скайп и по 1 телефон. Имал финансовата възможност да взима периодично сина си в А., като условията, при които живеел били много добри и подходящи за детето.

Предвид обстоятелството, че паспортът на синът му изтичал през месец юли ***., а няма връзка с ответницата и същата не можела да подпише декларация съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и пълномощно за издаване паспорт бил принуден да предяви иска, тъй като изцяло в интерес на детето било то да може свободно да се придвижва освен на територията на страната, така и да напуска нейните предели и да пътува с него до В. и други държави в или извън Европейския съюз. Моли съда да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието на майката С. М. А., с ЕГН********** да бъде издаден задграничен паспорт на детето им Й. Ф. В. с ЕГН********** по заявление подадено само от неговия баща Ф. В. Д., с ЕГН**********, както и да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието на майката С. М. А., с ЕГН-********** на детето Й. Ф.

В., с ЕГН- ********** да напуска пределите на Р. Б. без ограничения в броя на пътуванията и да пътува до К. В. и до държавите от Европейския съюз или извън него, придружаван от неговият баща Ф. В. Д., с ЕГН-********** или друго упълномощено от него лице за срок от пет години /времето на валидност на задграничния паспорт/, тъй като пътуванията ще обогатят детето, като му се даде възможност да общува със свои връстници в друга страна, да опознае културата и традициите на други народи, което би се отразило благоприятно за оформянето му като личност.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗБЛД гарантирала правото на всеки български гражданин, включително и малолетно дете, да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт или заместващ го документ. Ограничения на това право се допускали само ако са предвидени в закон и са необходими за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. По претенцията да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката С. М. А., детето да пътува извън пределите на Р. Б., при условия, подробно изложени в исковата молба счита, че не били налице основания да се уважи искането за даване на общо разрешение за пътуване на детето в чужбина по еднолично решение на баща му, включително и без да е придружавано от него, а от упълномощено по негов свободен избор лице.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, заместващото разрешение по чл.127а от СК за пътуване на дете извън страната, се давало за конкретни пътувания, в определен период от време до определена държава или в държави, чийто кръг е определяем, както и за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също за определени държави, като интересът на детето се преценявал за всяка конкретна ситуация. В противен случай даденото разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не би било в интерес на детето. От заявените обстоятелства не можело предварително да бъде преценен интересът на детето, а също и съществуващите рискове, съвършено неясно било кога, къде и защо щяло да пътува детето, както и кога и как щяло да бъде връщано на територията на страната, нито как ще се 2 гарантира изпълнението на съдебното решение за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, пряко чиято воля се осъществявало пътуването. Следвало да се вземе предвид, че се касае за дете на възраст 14 години, което съобразно българското законодателство подлежало на задължително образование. Даването на разрешение то да пътува неограничен брой пъти за срок от 5 години, т.е. до навършване на пълнолетие без конкретно да бъде определен периодът и продължителността на всяко пътуване криело опасност от нарушаване на образователната му програма, а възможното неглижиране на образователните му потребности ще се отрази негативно на неговото развитие и включване в обществения живот. Не ставало ясно как ищецът ще обезпечи финансово пътувания, имайки предвид, че същият не е представил доказателства, а и следвало да бъде оценен съществуващия риск за живота и здравето на детето предвид военната обстановка в някои държави и невъзможността да се прогнозира нейният край. Счита исковата претенция за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Видно от заверено копие на удостоверение за раждане ищецът Ф. В. Д., с ЕГН-********** и ответницата С. М. А., с ЕГН-********** са родители на детето Й. Ф. В., с ЕГН-**********, роден на *** г.

От приложеното гр.д.№1695/2018 г. по описа на РС-К. се установява, че с влязло в сила решение №48/25.01.2013 г. постановено по гр.д.№2194/2012 г. по описа на РС-К. родителските права спрямо детето Й. Ф. В., с ЕГН-********** са предоставени за упражняване на бащата Ф. В. Д., с ЕГН-********** и е определено местоживеенето на детето Й. Ф. В., с ЕГН-********** при него, а на майката С. М. А., с ЕГН-********** е постановен режим на лични контакти с детето Й., който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на бащата. С влязло в сила решение №587/18.10.2018 г. постановено по гр.д.

№1695/2018 г. по описа на РС-К. е дадено разрешение заместващо съгласието на майката С. М. А., с ЕГН-**********, на детето Й. Ф. В., с ЕГН-********** да бъде издаден международен паспорт по заявление подадено само от неговия баща Ф. В. Д., с ЕГН-**********, както и разрешение - заместващо съгласието на майката С. М. А., с ЕГН-**********, за период от 5 години, считано от датата на издаване на международния паспорт на детето Й. Ф. В., но не по-късно от *** год., детето Й. Ф. В. с ЕГН ********** да напуска пределите на Р. Б. и да пътува до държавите членки на Европейския съюз, включително и до К. В., придружавано от неговия баща Ф. В. Д., с ЕГН**********, или друго писмено упълномощено от него лице по време на официално определените ученически ваканции на детето Й. Ф. В..

От показанията на свидетеля Я. Ф. Ю. и приетите по делото справка за доходи с национален осигурителен номер и договор за наем на английски език с превод на български език се установява, че Ф. В. Д. живее и работи като *** в К. В., където реализира месечни доходи и разполага с битови условия. През учебните ваканции детето Й. ходи при баща си в Л.. Ищецът желае и за напред да може да взима детето си на гости при него, както и лятото да го води на почивка в Г. и други държави./“…. Брат ми работи към някаква фирма, като 3

***.. Синовете на брат ми и на сестра ми работят в Л., но са в различни квартали. Брат ми често се връща в Б., на 2-3 месеца, за да види детето… Когато Й. се върне от А. е радостен, бил е с баща си на почивка, разказва където го е водил.. Детето трябваше да отиде това лято, но се оказа, че няма как, защото разрешението е изтекло..Доколкото знам детето не е виждало майка си..“св.Я.Ю./.

При изслушването по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на непълнолетният Й. Ф. В. споделя, че живее с баба си и дядо си в с.П. заедно и баща си, който е често в А., където работи. С майка си С. не се чуват и виждат, и не се сеща как тя изглажда, тъй като тя не го е търсила от много малък.

Последно ходил в А. преди една година, когато бил във ваканция. Когато е бил в Л. с баща си посетили ***, който много го впечатлил. При престоя си в А. бил в квартирата на баща си- апартамент с три стаи, кухня и баня. В Л. живеел й братовчед му, с когото поддържали контакти. Когато баща му е в А. се чували всеки ден. Баща му изпращал редовно парични средства. Желание да го посещава в А. през по време на учебните ваканции.

По делото е приложен социален доклад на ДСП-К., съгласно който хигиенно-битови условия на живот в жилището, в което се отглежда детето Й. в с.П., общ.Г., *** са добри, а основните му жизнени потребности свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи са задоволени. Преките грижи се осигуряват от бабата и дядото по бащина линия, тъй като бащата работи в А..

Той подпомага финансово семейството. Детето има избран личен лекар, който да посещава при необходимост. Й. Ф. е записан като ученик в осми клас на *** в гр.Н., обл.С. и редовно посещава учебните занятия. Бащата, бабата и дядото по бащина линия са осигурили на детето Й. сигурна и безопасна семейна среда на живот. Между детето Й. и неговият баща Ф. В. Д. има силно изградена емоционална връзка като в интерес на детето Й. е да пътува до К. В. и държави членки на ЕС.

От така установеното съдът прави следните правни извод:

Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че такова не може да бъде постигнато, спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето.

Разпоредбата на чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД повелява, че българските лични документи, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, а паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. От своя страна разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД сочи, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. От цитираните разпоредби следва изводът, че както за издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни лица е необходимо писменото съгласие от двамата родители, така и при 4 напускането им от страната е необходимо нотариално заверено писмено съгласие, а когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единия родител не е дал съгласието си- от съда по реда на чл.127а, ал.2 от СК. В случая ищецът и ответницата като родители на детето Й. Ф. В., не живеят заедно от *** г. и не поддържат контакти. Ищецът поддържа, че искането е продиктувано от намерението му детето да бъде с него на почивки и екскурзии извън територията на Р.Б..

Разпечатката съдържа 26 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95c2f7ac-93bc-4dfe-aba0-8c35e0c9ac97