Решение № 85 от 12.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Разлог, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100559 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „К.В.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.К., у.

„Ц.О.“№*, представлявано от М.Г.Н., ч/з адв. С.И.С. от САК, със съд. адрес: г.С., у.

„М.Б.“№*, е.2, против Г.И.Л., с ЕГН*, с адрес: г.Б.д., к.М., б.3, а.8 /с.Е., о.Р., у.„В.“№ 23/.

Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 228.46 лева, от които 191.40 лева главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода по ф-ри, издадени в периода от 15.02.2021 г. до 13.01.2023 г. и 37.06 лева лихва от 17.03.2021 г. до 11.03.2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателно изплащане на главницата.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор. С него заявява, че оспорва основателността на исковата претенция. Твърди се, че м/у ищеца и ответника не е налице нито облигационно, нито търг. правоотношение, тъй като не е собственик на имота. Твърди, че от 01.04.2008 г. не живее в г.Б.д., к.„М.“, б.3, а.8, тъй като се е прибрал в с.Е..

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество е доставчик на ВиК услуги на територията на о.К..

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора, но ф-ри за исковия период не са представени.

От удостоверение за промени на настоящ адрес, издадено на името на Г.И.Л., с ЕГН*, е видно, че същият в периода от 02.12.1996 г. до 28.11.2011 г. е с адрес в г.Б.д., о.К., а от 28.11.2011 г. до датата на издаването му – 21.08.2024 г., е с адрес в с.Е., о.Р., о.Б..

От приетото копие от трудовата книжка, издадена на името на ответника, същият до 03.07.2007 г. е работил в г.Б.д..

От служебна бележка (л.20 от делото), издадена от „К.-БД“ЕООД – в ликвидация, е видно, че Г.И.Л. е освободил жилището в г.Б.д., б.3, а.8 на 01.04.2008 г., като в същото е настанен К.Б.Р..

По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът цени като пълно и обективно изготвено, според което във ВиК „К.в.“ЕООД има открита партида №* с адрес: г.Б.д., к.„М.“б.3, а.8 на името на Г.И.Л..

1

За периода от 15.02.2021 г. до 13.01.2023 г. са издавани ф-ри за предоставени услуги за партида без водомер по 5 куб. м месечно. Изслушан от съда в о.с.з, експертът поддържа експертизата, като посочва, че от дружеството не му е представен договор, сключен м/у страните, както и не му е предоставена информация чия собственост е апартамента, на който са начислявани ВиК услуги.

Въз основа на показанията, дадени от свидетелката В.Г.Л.., които съдът кредитира, но също преценява в светлината на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната й заинтересованост от изхода на делото, предвид че същата е дъщеря на ответника става ясно, че като малка е живяла в г.Б.д., тъй като баща й работел там. По спомени на свидетелката от 2007 г., когато тя била първокласничка се върнали да живеят в с.Е..

Съдът като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и док-ствата по делото, преценени по чл.235, ал.2 ГПК, приема, че предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, е допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:

За успешното доказване основателността на иска по реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД, при спазване на изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за наличие на валидно правоотношение м/у ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги през процесния период, количеството на реално доставените от него по договора ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

През исковия период отношенията м/у водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК с-ми, както и ЗРВКУ. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, както и §.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - ЕС. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

От представената от ответника служебна бележка (л.20 от делото), издадена от „К.БД“ЕООД – в ликвидация се установи, че същият е освободил жилището в г.Б.д., б.3, а.8, много години преди процесния период - на 01.04.2008 г.

Няма док-ства той да е имал качеството на трето ползващо лице за процесния имот в хипотезата на ТР №2/17.05.2018 г. по тълк. дело №2/2017 г. на ВКС, ОСГК (приложимо по аналогия и към договорите за предоставяне на ВиК услуги при общи условия), като това обстоятелство не се установява от факта на открита на името на ответника партида в ищцовото дружество, тъй като не се доказва това да е станало по негова воля – липсва представено заявление или молба с искане от ответника да бъде открита партида на негово име, нито друг документ, който да обективира изразено от него съгласие да ползва и заплаща потребяваните услуги в имота след предоставянето на имота на трето лице.

Обстоятелството, че ответникът не е уведомил ищеца за освобождаване на процесния имот не дава основание да се приеме, че м/у страните е продължило да съществува облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги за процесния имот. В този смисъл бездействието на ответника не може само поради това да породи задължение на бившия наемател за заплащането на стойността на услугите, които той въобще не е използвал. Възприемането на противното би било в пряко противоречие с цитираните норми, които императивно уреждат кой е страна по облигационното отношение с ВиК оператора, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Когато правото на ползване върху водоснабден имот е прекратено или прехвърлено, старият ползвател на имота, на когото е била доставяна 2 вода и предоставяне ВиК услуги за битови нужди, не дължи цената на доставената вода за периода, който следва изгубването на правото на ползване, включително ако в нарушение на изискване за уведомяване титуляр по партидата, индивидуализираща клиентите при доставчика, е останал предишният ползвател на водоснабдения имот.

Неизпълненото задължение на бившия ползвател на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в правото на ползване (чл.61 от ОУ) може да породи вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл.61 от ОУ не квалифицира ответникът - бивш ползвател на имота, като длъжник на вземането за цена на доставената в имота вода. След изгубването на правото на ползване, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия ползвател, а тези на новия – в този смисъл са постановени по Решение №205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №439/2018 г., III г. о., Решение №169 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №340/2020 г., III г. о., и др., които могат да намерят приложение по аналогия.

С оглед на това, че по делото не се установява първата основна предпоставка за уважаване на иска на ищеца да докаже, че за процесния период ответникът е бил клиент/потребител, на когото са предоставяни услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите за битови нужди, то същият следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо обсъждането по същество на останалите предпоставки за уважаването му. Следва да се отхвърли и обусловеният иск за присъждане на обезщетение за забава.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да понесе разноските по делото. Ответникът претендира и доказва разноски за адв. хонорар от 750.00 лева или 283.47 €, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.В.“ЕООД, с ЕИК*, с адр.: г.К., у.„Ц.О.“№*, представлявано от М.Г.Н., ч/з адв. С.И.С. от САК, съд. адрес: г.С., у.„М.Б.“№*, е.2, иск за осъждане на Г.И.Л., с ЕГН*, о т с.Е., о.Р., у.„В.“№23, да му заплати сумата от 228.46 лева, от които 191.40 лева главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода по ф-ри, издадени в периода от 15.02.2021 г. до 13.01.2023 г. и 37.06 лева лихва от 17.03.2021 г. до 11.03.2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателно изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „К.В.“ЕООД, с ЕИК*, с адр. г.К.л, у.„Ц.О.“№15, представлявано от М.Г.Н., ч/з адв. С.И.С. от САК, съд. адрес: г.С., у.„М.Б.“№*, е.2, да заплати на Г.И.Л., с ЕГН*, о т с.Е., о.Р., у.„В.“№*, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 283.47 € – разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва с ВЖ пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3