Решение № 161 от 19.07.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бяла Слатина, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101202 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от Ц. Г. П., ЕГН **********, и П. Г. С., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр. Бяла Слатина, ул. „Димитър Благоев“ №83, чрез адв. Ц. Й. В. – АК-Враца, против И. Г. П., ЕГН **********, Г. И. П., ЕГН **********, И. И. П., ЕГН **********, последните трима с постоянен адрес: гр. София, ул. „Р.“ №3, вх. Б, ет.9, ап.58, Д.

Д. А., ЕГН **********, и М. Ц. А., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр.Враца, ул.“Л.“№14, оф.5, чрез адв.М. Г. от АК-Враца, с която са поискали съдът да постанови решение, по силата на което признае за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, и да се отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт № 142, т.VI,рег. №5781, дело № 1037/23.12.2015г. по описа на нотариус Г.Х., №407, с район на действие РС-Бяла Слатина, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина вх.рег.№ 5749/23.12.2015г., Акт № 187,т.12,дело № 2176/2015г. Желаят да им се присъдят направените по делото разноски.

Исковата е вписана в СВ при РС-Бяла Слатина на 07.11.2023г./л.58 от делото/.

В законоустановения срок съгласно чл.131 от ГПК ответниците Д. Д. А. и М. Ц. А. депозирали писмен отговор, с който оспорили предявения иск като неоснователен и недоказан. Инвокирали доводи за недопустимост на иска поради нередовност на исковата молба. В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците Г. И. П. и И. И. П. депозирали писмен отговор, с който оспорили предявения иск като неоснователен и недоказан. Присъединили се към възраженията на ответниците Д. Д. А. и М. Ц. А.. В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Г. И. П. не е депозирал писмен отговор 1 във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 15.01.2024г. по реда на чл.140 от ГПК, съдът оставил без уважение възражението на ответниците Д. Д. А. и М. Ц. А. чрез адв.М. Г. от АК-Враца за недопустимост на така предявения установителен иск като неоснователно. Изложил е мотиви, които не следва да се повтарят в настоящия съдебен акт.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищците навеждат доводи, че с Решение № 0164/29.10.1999 г. на ПК гр. Бяла Слатина е възстановено правото на собственост на наследници на А. И. Г., б.ж. на с.Д., обл.Враца, върху следните поземлени имоти: 1/посевна площ от 6,000 дка, четвърта категория, имот № 074036, в м. „Падниата“ при граници: №074044, №074035, №073014, №073015, №074037; 2/посевна площ от 6.499 дка, четвърта категория, имот № 077005, в м.

„Креща“, при граници: №077004, №054062, №077006, №077035, №077036; 3/посевна площ от 8,00дка, четвърта категория, имот №100004 в м.“Крайщето“, при граници: №100005, №100011, №100001, №100003, №000186.

С Решение №0164/29.10.1999г. на ПК гр. Бяла Слатина е възстановено правото на собственост на наследници на П. А.ов И.чов, б.ж. на с.Д., обл.Враца, върху следните поземлени имоти: 1/посевна площ от 8,501 дка, четвърта категория, имот №077004 в м.“Креща“, при граници: №077003, №04062, №077005, №077036, №077037, №077038; 2/ посевна площ от 3,750 дка, четвърта категория, имот №098011 в м.“Крайщето“, при граници:

№098011, №098012, №098019, №098018, №098010 и №098043; 3/ посевна площ от 5,499 дка, четвърта категория, имот №098039 в м.“Рътлака“, при граници: №098038, №098042, №098040, №098042.

С Решение №0164/29.10.1999г. на ПК гр. Бяла Слатина е възстановено правото на собственост на наследници на Й.М.Т., б.ж. на с.Д., обл.Враца, върху следните поземлени имоти: 1/посевна площ от 11,001 дка, четвърта категория, имот №053023 в м.“Поляните“, при граници: №053024, №053025, №053027, №053022, №053045; 2/ посевна площ от 2,000 дка, четвърта категория, имот №054015 в м.“Граничака“, при граници: №054016, №054004, №054005, №054014, №054063; 3/ посевна площ от 3,00 дка, четвърта категория, имот №079016 в м.“Рътлака“, при граници: №079015, №078035, №079017, №079006, №079007; 4/ посевна площ от 25,563 дка, осма категория, имот №095007 в м.“Циганчака“, при граници:

№095040, №095008, №095033, №095034, №095006; 5/ посевна площ от 2,000 дка, осма категория, имот №123032 в м.“Шербов“, при граници: №123031, №123015, №123043, №123033, №123044; 6/ използваема ливада с площ от 12,439 дка, седма категория, имот №124018 в м.“Циганчака“, при граници: №124016, №124020, №124005, №124004, №124026;

2

№124017.

През 2015г. наследодателят на ответниците – Ц.П.А., който е един от наследниците на общите наследодатели, без знание и съгласие на ищците се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху поземлените имоти, придобити по наследство и давностно владение № 142, том 6, рег.№ 5781,н.дело № 1073/23.12.2015 г. по описа на нотариус Г.Х., вписан в СВ - Бяла Слатина вх.рег.№ 5749/23.12.2015 г., акт № 187, том 12, дело № 2176/2015 г.

От приложено с исковата молба Удостоверение за наследници № У08-60/17.08.2023г., изд. от Кметство с.Д., е видно, че страните по делото са наследници по закон на А. И. Г., б.ж. на с.Д., обл.Враца, починал на 07.10.1977г., акт за смърт №30/10.10.1977г., съставен в с.К.П., обл.Враца. По делото е приложено Удостоверение за идентичност на лице/л.50/, от което се установява, че А. И. Г. и А. И. Г. са едно и също лице.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № У08-61/17.08.2023г., изд. от Кметство с.Д., страните по делото са наследници по закон на починалия Й.М.Т., починал на 15.01.1971г., акт за смътъ №1/17.01.1971г., съставен в с.К.П., обл.Враца. По делото е приложено Удостоверение за идентичност на лице/л.49/, от което се установява, че Й.М.Т. и Й.М.Т. са едно и също лице.

От приложено с исковата молба Удостоверение за наследници № 890/07.08.2023г., изд. от община Ботевград, е видно, че страните по делото са наследници по закон на П. А.ов И.чов, б.ж. на с.Д., обл.Враца, починал на 16.03.2002г., акт за смърт №159/17.03.2002г., съставен в гр.София, р-н Сердика, обл.София.

От приложеното писмо от ОСЗ-Бяла Слатина с вх.№2408/29.04.2024г./л.102/ е видно, че спрямо процесните имоти за периода 2015-2023г. са заявени за ползване и участват в масиви на ползватели по заповед през различни периоди „Милк дриймс“ ЕООД и „Алтимир-БС“ ЕООД.

Ц.П.А. е починал на 30.07.2023г., видно от приложеното по делото у-ние за наследници/л.9/, като оставил за свои законни наследници ответниците по делото.

С писмо вх.№ 1322/12.03.2024г. Нотариус Г.Х. е отговорила, че документите, приложени по нотариално дело № 1073/23.12.2015г. се пазят пет години и са унищожени.

По искане на страните в хода на настоящото производство са разпитани свидетелите:

П.С.Н., Д.Н.К. и Б.Ц.В..

Свидетелят Н., без родство и дела със страните, сочи, че имотите са придобити от Ц.П.А., за което разбрала, когато ищцата Ц. Г. П. поискала издаване на удостоверение за наследници от свидетеля. Твърди, че имотите били собственост на А. И.чов Г. и Й.М.Т., като Ц.П.А. никога не е обработвал лично земята.

Свидетелят Д.Н.К., без родство и дела със страните, сочи, че познава страните, тъй като са жители на едно село. Твърди, че имотите се обработвала от Ц.П.А., който бил сключвал и договори за аренда спрямо тях, договорите били на негово име и той получавал арендата.

3

Сочи, че А.ов не е обработвал земите лично, а това се осъществявало от кооперацията, както и че не знае други лица да имат претенции или спорове спрямо процесните имоти.

Свидетелят Б.Ц.В., без родство и дела със страните, сочи, че познава страните, тъй като са жители на едно село. Твърди, че знае от Ц.П.А., че последният взимал рента от процесните имоти, като не знае друг да е имал претенции спрямо процесните имоти.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В случая ищците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, като твърдят, че с Решение № 0164/29.10.1999 г. на ПК гр. Бяла Слатина е възстановено правото на собственост на наследници на А. И. Г., на наследници на П. А.ов И.чов и на наследници на Й.М.Т. върху процесните имоти. С отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание ответниците Д. Д. А. и М. Ц. А. чрез адв.М. Г. от АК-Враца оспорили материалната законосъобразност на посочените реституционни решения по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, ако трето лице счита, че правата му са засегнати от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Ограничения на възраженията срещу материалната законосъобразност на тези актове съгласно ТР № 9/2012г. на ВКС има само при спорове за собственост на земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели. В тази хипотеза са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците, а срещу материалната им законосъоразност - само в рамките на техните протИ.поставими права - т.е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове, но ответникът не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално – не разполага с възражения, че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. Предвид изложеното настоящата съдебна инстсанция счита, че ответниците нямат правен интерес да атакуват материалната законосъобраност на процесното решение на ПК-Бяла Слатина, защото с оглед придобивния способ, на който те се позовават относно своето право на собственост, такова оспорване би оборило претендираното от тях право.

По изложените съображения настоящият състав приема, че реституционната процедура по отношение на признатите на наследодателите на страните по делото права върху процесните имоти е приключила с постановяване на Решение №0164/29.10.1999г. на ПК гр.

Бяла Слатина.

1. По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. С определението си по 4 реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като предвид факта, че предемет на спора е отрицателен установителен иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест е разместена и в тежест на ответниците е да установят притежаваните от тях права върху процесните имоти, като докажат по несъмнен начин, че техният наследодател е придобил правото на собственост върху същите посредством непрекъснато, явно, спокойно, несмущавано и доведено до знанието на ищците владение в законоустановения срок досежно института на придобивна давност съгласно изложените в отговора на исковата молба доводи.

Ответниците оспорват предявения иск, като се позовават на придобИ.е на имота въз основа на изтекла придобивна давност в полза на техния пряк наследодател Ц.П.А..

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост. Тя е способ за придобИ.е право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от време, фиксиран от закона. За придобИ.ето по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на вещта.