Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3454 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2158/2024
Вид
Определение № 3454
Подписан
04.07.2024
Състав
Маргарита Соколова, Здравка Първанова, Пламен Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 - 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 - 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 - 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 - 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 306, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 307 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 - 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 - 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3454 гр. София, 04.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Пламен Стоев

Здравка Първанова като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002102158 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260318/26.04.2024 г., подадена от Р.Д. Д., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1466/23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените от нея против УМБАЛ „д-р Георги Странски“ ЕАД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1499,99 лева, причинени вследствие на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 48/11.03.2013 г., ведно с лихва за забава за периода 16.09.2013 г. до 20.08.2014 г в размер на 300 лева.

Ответникът по молбата за отмяна – УМБАЛ „д-р Георги Странски“, гр. Плевен, не изразява становище по чл. 306, ал. 3 ГПК.

Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Молителката излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за вина на работодателя при нейното уволнение. Сочи, че решаващите изводи на съда се основават на подробно изброени неистински писмени доказателства и неверни свидетелски показания.

При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:

Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на 1 молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

На молителката са дадени указания с разпореждане от 02.05.2024г. на администриращия Плевенски районен съд за прилагане на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влазлото в сила съдебно решение. Така, както са изложени и мотивирани, посочените от нея обстоятелства не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е допустима, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Съгласно т. 13б от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, за да са налице визираните основания за отмяна, е необходимо неистинността на документа и на показанията на свидетеля да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело), или влязло в сила решение по чл.

124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В случая в молбата за отмяна подробно са изложени съображения, свързани с несъгласието на Р. Д. с фактическите констатации на първоинстанционния съд относно правнорелевантните факти и оценката на тяхното значение, но не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, нито се представят доказателства в това отношение. След като молителката не е изложила релевантни обстоятелства, които да обосноват соченото от нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на цитираното по-горе тълкувателно решение, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество.

Предвид горното, настоящата молба за отмяна, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 260318/26.04.2024 г., подадена от Р. Д. Д., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1466/23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2158/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, II г.о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3