Определение № 34038 от 13.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34038 гр. София, 13.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110150737 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Л.- 2000 ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адв.К. В.-АК-Х., със съдебен адрес ***, срещу ответник Г.Б. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл. 55, ал.1, предл.

1 ЗЗД.

Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника с вх.

№233086/31.10.2022г./ОИМ/, който е постъпил в срок, и направените от страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване. Доколкото към ОИМ липсва адв.пълномощно, то следва да се укаже на ответника, че ако не потвърди с нарочна молба подписана от управителя на ответното дружество подаването на ОИМ, то съдът ще счита, че ОИМ не е постъпил по делото и ще измени проекто-доклада в о.с.з.

Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.

Съдът следва, с оглед процесуална икономия да даде указания на ищеца да развие доводите си за допустимост и правен интерес от предявяване на искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, доколкото с ИМ не са наведени такива, и като вземе предвид, че искове по чл.55-59 ЗЗД не могат да се предявяват, когато се твърди че между страните е бил сключен договор, т.е. исковете на този етап са по-скоро недопустими, а също така е недопустимо да се предявяват в евентуалност, доколкото фактите за такъв иск не могат да почиват върху договорни отношения.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

1

УКАЗВА на ищеца да отстраните неяснотите в исковата молба, като подаде УМ в 1седмичен срок от получаване на настоящото определение с препис за ответника, като изложи обстоятелствата, на които се основава евентуално предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и да формулира надлежен петитум в тази насока, доколкото иска не може да се предяви в евентуалност. Да обоснове ясно и точно правен интерес от предявяване на иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, доколкото между страните са възникнали търговски отношения по договор, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ след срока съдът ще върне ИМ в частта на предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

УКАЗВА на ответника в 5-деневен срок от получаване на настоящото определение да потвърди с нарочна писмена молба подписана от управителя на ответното дружество подаването на ОИМ от адвокат в СРС, както и да представи пълномощното посочено в ОИМ, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще приеме, че не е постъпил в срок ОИМ по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се проведе на 17.2.2023г. от 10,30 часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, ведно с призовката, а на ищеца се изпрати с призовката за връчване препис от отговора на ответника.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за допустим.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който: производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск/ОУИ/, като моли да бъде прието за установено по отношение на ответника недължимостта на сумата от 18559,37 лева/лв./, представляваща наем, такса за обслужване, такса маркетинг и изравнителна такса за услуги по Договор за наем от 27.01.2020г. за периодите от 13.3.2020г. до 17.5.2020 г., от 28.11.2020г. до 31.1.2021 г. и от 22.3.2021г. до 15.4.2021г., като при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата от 18559,37 лв., представляваща получена без основание сума за наем, такса за обслужване, такса маркетинг и изравнителна такса за услуги по Договор за наем от 27.1.2020г. за периодите от 13.3.2020г. до 17.5.2020г., от 28.11.2020г. до 31.1.2021г. и от 22.3.2021г. до 15.4.2021г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 16.9.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че на 27.1.2020г. с ответника са сключили сключен договор за наем на търговски площи ( магазини) в търговски център „Г.Б.“/ТЦГБ/, по силата на който ответното дружество, в качеството си на наемодател, предоставило на ищеца за възмездно ползване помещение, представляващо обект 1.048, разположено на ниво № 1 в Търговски център „Г.Б.“, с площ от 56,41 кв.м. Страните уговорили наетият имот да бъде предаден на наемателя на 18.2.2020г., а на 19.3.2020 г.- да бъде открит. Сочи, че съгласно чл.5 от Договора наемателят се задължил да заплаща по-високата стойност измежду базов наем в размер на 1635,89 евро и подоходен наем от 9% от нетния оборот, реализиран в наемното 2 помещение на тримесечна база, такси за услуги, маркетингови разходи и разходи за консумативи, като страните уговорили, че същите следвало да бъдат заплатени до 3-то число на месеца, а разликата между базовия и подоходния наем, в случай че се окаже положителна, следвало да бъде изплатена в 10-дневен срок от издаване на фактура от наемодателя. Твърди, че съгласно т.11.1.1. от договора наемателят дължи плащанията за наем, маркетингови разходи, такса услуги, разходи за консумативи и други суми по договора от датата на откриване, независимо дали довършителните работи са били приключени към този момент. След авансово плащане на базов наем, такси услуги и маркетингови услуги за три месеца, и предоставяне на обезпечение от страна на наемателя, наемодателят предал на ищеца наетото помещение, за което бил съставен приемопредавателен протокол от 18.2.2020г. Сочи се, че с въведеното извънредно положение на територията на Република България били въведени и противоепидемични мерки, сред които и преустановяване посещенията на търговски центрове тип МОЛ, считано от 13.3.2020г. до 17.5.2020г., съгласно заповеди на министъра на здравеопазването. Посочва се, че обектът бил открит на 20.5.2020г., за което бил съставен протокол за откриване от 22.5.2020г.

Посочва, че с последващи заповеди на министъра на здравеопазването била въведена забрана за работа на търговските обекти в моловете за периодите от 28.11.2020г. до 31.1.2021г. и от 22.3.2021г. до 15.4.2021г., като през посочените периоди ответното дружество не е работило. Поддържа, че до ответника били изпратени уведомления на 25.3.2020г. и на 12.5.2020г., с които е било съобщено на наемодателя за наличието на непреодолима сила поради въведените ограничителни противоепидемични мерки, засягащи работата на търговския център, с оглед което изпълнението на задълженията по договора следвало да бъде спряно. Твърди, че налице била обективна невъзможност процесното помещение да бъде използвано по предназначението, за което е било наето. Поддържа, че с оглед забраната за работа на обектите в търговския център ответното дружество изпаднало в обективна невъзможност да изпълнява задължението си по договора, а именно - да осигури необезпокояваното ползване на наетото помещение според предназначението, за което било отдадено под наем. Посочва, че за процесния период наемателят не дължи плащане на паричните си задължения, тъй като изпълнението на договора е било спряно и за двете страни, с оглед което ответното дружество начислил и фактурирал без основание сумите за такса обслужване, такса маркетинг и базов наем за процесния период.

Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/ с вх.№ 233086/31.10.2022г., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че между страните съществува сключен Договор за наем на търговски площи ( магазини) в ТЦ „Г.Б.“, по силата на който ответното дружество, в качеството си на наемодател, предоставило на ищеца за възмездно ползване помещение, представляващо обект 1.048, разположено на ниво № 1, с площ от 56,41 кв.м., разположен в сграда, находяща се на адрес гр. Бургас, ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, по плана на гр.Бургас, представляваща ТЦ 3

„Г.Б.“. Оспорва, че пандемията от Covid-19 може да се приеме за форсмажорно обстоятелство. Счита за недоказани твърденията, че изпълнението на договора е станало обективно невъзможно за ищеца. Посочва, че през процесните периоди, когато били въведени описаните в ИМ противоепидемични мерки, ползването на обектите не било забранено и не било ограничено за посещение от страна на наемателите и доставчиците.

Поддържа, че за процесните периоди търговският център е бил отворен и във връзка неговото функциониране са били извършени разходи за охрана, почистване, поддръжка на инсталации и др. Посочва, че ищецът дължи и такса маркетинг, тъй като през 2020г. и 2021г. търговският център не е преустановявал маркетинг дейностите и са били извършвани през целия период. Сочи се, че ищецът не бил възпрепятстван да ползва наетия имот и до него са били допускани негови служители. Посочва, че ищецът е продължил да държи своята стока в наетия магазин и е могъл да осъществява дейност и чрез своя онлайн магазин.

Заявява, че плащането на наемната цена не е обвързана с възможността да се оперира в наетия обект и да се реализират доходи от него в резултат на търговска дейност.

Посочва, че ищецът е заплатил следните суми:

- с платежно нареждане от 27.1.2021г. сума от 1191,55 лв. с ДДС по фактура № 4000022269/30.11.2020г.;

- с платежно нареждане от 30.12.2020г. сума от 1191,55 лв. с ДДС по фактура № 4000022371/23.12.2020г.;

- с платежно нареждане от 26.2.2021г. сума от 5295,76 лв. с ДДС по фактура № 4000022942/25.2.2021г.;

- с платежно нареждане от 17.5.2021г. сума от 1191,55 лв. с ДДС по фактура № 4000023184/26.3.2021г.;

- с платежно нареждане от 1.4.2021г. сума от 387,68 лв. с ДДС по Дебитно известие № 4000023300/30.3.2021г.;

- с платежно нареждане от 17.5.2021г. сума от 115,19 лв. с ДДС по Дебитно известие № 4000023741/8.4.2021г.;

- с платежно нареждане от 17.3.2022г. сума от 1270,92 лв. с ДДС по фактура № 4000027509/14.3.2022г.

Поддържа, че изброените суми са платени вследствие на валидно облигационно отношение по наем. Оспорва се наличието на неоснователно обогатяване. Твърди, че се, че на 30.6.2021г. до наемателя било изпратено уведомление за прихващане на сумите по фактури №4000021514/30.9.2020г., №4000021515/30.9.2020г., №4000023947/22.4.2021г. и №4000024833/30.6.2021г. общо в размер на 7951,03 лв. с вземане на наемателя срещу наемодателя в размер на 240 лв., като след прихващането остава дължима сумата от 7711,03 лв.

В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане между уважената сума по иска с дължимата от ищеца сума в размер на 7711,03 лв.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира 4 присъждане на разноски.

Прави доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около предаване на имота на наемателя, държането и ползването му от наемателя, и функционирането на търговския център през наемния период. Моли да бъде допусната ССчЕ.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл. чл. 124 ГПК и в евентуалност на иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който за момента е нередовен.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства - между страните съществува сключен Договор за наем на търговски площи (магазини) в ТЦ „Г.Б.“, по силата на който ответното дружество, в качеството си на наемодател, предоставило на ищеца за възмездно ползване помещение, представляващо обект 1.048, разположено на ниво № 1, с площ от 56,41 кв.м., разположен в сграда, находяща се на адрес ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, по плана на гр.Бургас. Няма спор, че имота е бил предаден на 18.2.2020г., а също така че е открит на 20.5.2020г.