Решение № 836 от 28.04.2016, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр.

Бургас, 28.04. 2016 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Бургас – трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров при секретар И.Л., изслуша докладваното от съдията Димитров административно дело № 1418/2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Л.И.С. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане № 600816/11.05.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Бургас.

Жалбоподателката иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли за присъждане на направените разноски по производството.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. В., надлежно упълномощена. Счита, че както самото обжалвано решение, така и потвърденото с него разпореждане за отпускане на пенсия са неправилни и незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Твърди, че неправилно част от стажът й, положен в Руската федерация не е бил приравнен на стаж от по-висока категория съобразно българското законодателство.

Цитира разпоредбите на чл.7, вр. чл.27 и чл.28 от Закона за трудови пенсии на Руската Федерация, като претендира, че пълният размер на придобития в гр. Сургут стаж следва да бъде считан като такъв от първа категория – поради което следва като стаж от първа категория да се счита времето от 13години и 27 дни, вместо признатите от НОИ 7 години, 9 месеца и 27 дни. Наред с това изразява недоволство от незачитане и на трудов став в размер на 1г. 4 месеца и 13 дни като такъв от втора категория, придобит при условия и в райони приравнени на тези за работа в Крайния Север. Счита, че двата вида разграничения за по-ранно пенсиониране в Русия, следва да се приравняват автоматично на двете по-високи категории труд в България.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Бургас, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ч.. Моли да се остави без уважение подадената жалба и да се потвърди Решение № 1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 600816/11.05.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Бургас, с което на жалбоподателката е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Договора между Република България и Руската федерация, който е в сила за двете страни от 27.02.2009 г. Позовава се на разпоредбата на чл.10, ал.4 от Договора между Р България и Руската федерация за социална Сигурност от 27.02.2009г. , където за работещите при особени условия на труд в Р. България и предсрочна трудова пенсия в Руската Федерация се взема предвид осигурителния трудов стаж придобит на територията на двете страни само за „аналогични работи и производства, длъжности, специалности и учреждения (организации)“ освен при съвпадение на периодите на този стаж. Наред с това е изразено мнението, че с оглед разпоредбата на чл.104 от КСО стажът признат за такъв приравнен на първа или втора категория труд се прибавя към продължителността на стажа в България, с оглед придобиване правото на пенсия, но доколкото българската пенсия се отпуска за стажа положен в България, то не следва приравненият на първа и втора категория стаж да се превръща към трета категория труд. В допълнение органът сочи и това, че в съответствие с разпоредбата на чл.11, т.1 от Договора, че изчисляването и потвърждаването на осигурителния (трудовия) стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията, поради което стажът, положен в Русия се преценява съгласно разпоредбите на нормативните актове в България уреждащи категориите труд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Бургас, трети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Със заявление вх. № МП-5479/30.01.2015г. жалбоподателката повторно е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.13 от делото/, след като е получила отказ да бъде пенсионирана от ТП на НОИ през 2013г..

Декларирала е, че получава пенсия от друга държава – Русия, както и че желае осигурителен стаж положен на територията на Руската федерация от 01.06.1984г. до 31.08.1989г. да бъде зачетен за такъв от по-висока категория труд. За да разгледа искането на жалбоподателката по същество, българският орган взел предвид събраните по предходната преписка от 2013г. писмени доказателства, доколкото жалбоподателката не е сочила възникването на новонастъпили обстоятелства, касаещи промяна в отразените в официалните документи Приложение 2, 3 и 4 изпратени от Руския осигурителен институт през 2013г. Удостовереният от тези данни стаж в Руската федерация – 07 год, 9, мес, 20 дни, се потвърждават от

Пенсионния фонд на Руската федерация /л. 32-33 от делото/ в изпратената от руските органи справка Приложение 3 от Договора, както и за отпусната пенсия. Жалбоподателката удостоверява още пред административния орган, осигурителен стаж, придобит в Р. България и превърнат към трета категория 26 год, 0 мес, 23 дни. Данните се потвърждават и от приета по делото съдебна експертиза и повторна такава, съответно на – л.255-259 - л.268-272 от делото.

При тези данни на оспорващата е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № 600816/11.05.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Бургас. Разпореждането е оспорено и потвърдено с Решение № 1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Бургас, предмет на настоящото дело. В последното е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и Договора между Република България и Руската федерация за социално осигуряване, мотивите, че се разпореждането се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което жалбата на г-жа С. следва да бъде оставена без уважение.

Спорното решение и потвърденото с него разпореждане е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване на процедурните правила.

Относно законосъобразността му настоящия съдебен състав намира следното:

Съгласно чл.68, ал.1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. По делото липсва спор, а и от представените писмени доказателства се установява това, че към дата на подаване на заявлението на жалбоподателката за отпускане на пенсия – 31.01.2015г. тя е имала навършени 54 години, 5 месеца и 14 дни. Не се спори и относно това,че съгласно представените български документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, а именно приложение 2 и 3 от Договора бил установен такъв, както следва: Осигурителен стаж I категория - 7г., 9м. и 27дни, II категория не бил установен, а от III категория 18г.9м и 7 дни. На основание разпоредбата на чл.104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд е преценен като равняващ на 31г., 9м. и 2 дни. Въз основа на така събраните доказателства органът правилно е счел, че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по чл.68, ал.1 КСО и това не се оспорва от Л.С..

Същата спори за категорията на стажа положен в района на Сургут, който Руският осигурителен институт е потвърдил като труд положен в район приравнен на Далечния север. В тази връзка в хода на съдебното дирене, оспорващата страна се домогва да докаже, че с оглед особените условия при които е полаган трудът по чл.27 и чл. 28 от Закона за трудови пенсии на Руската Федерация същият следва да бъде приравнен на такъв от първа категория според правилата по КСО. Поради изложеното, претенцията на жалбоподателя е, че зачетения осигурителен стаж и превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО, е неправилно определен, поради което и неправилно на лицето е отказано отпускане на пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед заключението на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Бургас, че от нея не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж най-малко 10 години при условията на първа категория труд или най-малко 15 години по условията на втора категория труд (самостоятелно или допълнен с този от първа категория).

Във връзка с това оспорване и в съответствие с разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от действащия Договор между Република България и Руската федерация били зачетени събраните по осигурителното досие на жалбоподателката официални документи, изходящи от Руския Осигурителен институт и издадени по стартирана процедура по потвърждаване на стаж на територията на Руската федерация, а именно Приложение 4 (РФ/БГ 4) както следва; изх.N

1406/14.05.2013г., 2444/02.08.2013г.,

3426/10.10.2013г., 3426/15.11.2013г., както и Приложение 3 (РФ/БГ 3) с изх.N 2444/15.11.2013г. и Приложение 2 с изх. № 941-694-1/18.02.2013г. ,като в допълнение с оглед уточняване аналогичността на „работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения (организации)“ още през 2013г. било изпратено служебно запитване изх. № 94Л-694-4/05.07.2013г., изх. № 94Л-694-5/24.07.2013г., №

94Л-694-8/27.09.2013г., изх. № 94Л-694-10/06.11.2013г., изх.№ 94Л-694-12/05.12.2013г.

. (л.165 – 166) и (л.176 – л.177). Търсенето на горната информация било обосновано с оглед необходимостта от служебна преценка на идентичност на условия на труд или заемани длъжности с такива от първа и втора категория по българското законодателство. Предвид недоволство на жалбоподателя от изпратената служебно по реда на Договора справка, същата поискала повторно произнасяне на руските компетентни власти, като им изпратила справка (л.172) изходяща от предприятето, където е полагала труд от 04.06.1983 до 16.01.1990г., видно от която целият став е положен в регион приравнен на Крайния Север.

Посочено е и това, че през периода 01.06.1984г. – 01.09.1989г. тя е изпълнявала длъжността оператор на мостови кран – 4 разряд). Жалбоподателката представила и архивна справка от 24.09.2008г. N Ю-34, видно от която през периода от 24.11.1986г. до 31.07.1987г. и от 01.08.1987г. до 23.11.1987г. лицето е ползвало отпуск за отглеждане на дете.

Допълнителните доказателства били изпратени с писма с изх. NN 94 Л – 694 – 8/27.09.2013г. и 94 Л – 694 – 10/06.11.2013г. като именно въз основа на тях били издадени Приложение 4 (РФ/БГ 4) изх.N 3426/15.11.2013г., както и Приложение 3 (РФ/БГ 3) с изх.N 2444/15.11.2013г., като с първото била отпусната пенсия за старост от Руския Пенсионен Фонд считано от 02.07.2013г., като към момента на отпускане на пенсията бил признат общо трудов и осигурителен стаж в размер на 21г., 03м. и 15 дни. Напрактика обаче по делото липсват и не се твърди да са изпратени по-конкретни данни за естеството, условията на работата, отрасъла и т.н. при полагане на труда в гр. Тургут освен информацията, че районът е приравнен на райони в крайния Север. Идентично запитване относно аналогичността на „работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения (организации)“ било изпратено при разгръщане и на настоящото административно производство изх.N941-694D/05.03.2015г.

Няма данни по делото, нито доказателства съответни отговори на запитванията да са получени от ТП на НОИ, които да разясняват характера и условията на полагания труд. По административната преписка, както и по делото са били представени от жалбоподателя и писмени доказателства, представляващи водена между нея и Руският пенсионен фонд кореспонденция с разяснения относно характера и вида на зачитания в Руската федерация труд, с необвързващ за настоящия съдебен състав характер. Чрез официалните документи, изпратени във формата на Приложение 2, Приложение

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95c0c1fe-1935-4d81-af19-ee123ccca1b7