Решение № 23 от 19.02.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Търговище, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20243500500009 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Дарин Димитров против решение №543/03.11.2023г. по гр.д.№875/2023г. на Районен съд-Търговище, с което по отношение на същата е установено правото на собственост на Б. Д. Б. от гр.Търговище, Р. Б. Й. от гр.Попово и С. Б. С. от гр.Търговище върху поземлен имот ид.№********* от 602 кв.м., представляващ земеделска земя в м.“Драка-Б“ в землището на гр.Търговище, III кат., като на ищците са присъдени направените по делото разноски в размер на 315 лв. С доводи за нарушения на закона, необоснованост и процесуална недопустимост, въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Исковата молба по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС за собственост на поземлен имот ид.№********* от 602 кв.м., представляващ земеделска земя в м.“Драка-Б“ в землището на гр.Търговище, III кат., e обоснована с обстоятелствата, че ответната община оспорва правото на собственост на ищците върху описания имот, придобито по давностно владение, установено още през 1963г. и изтекла към датата на предявяване на иска, предвид решение №3/24.02.2022г. на Конституционния съд на Република България за обявяване противоконституционността на §1, ал.1 от ЗИДЗС относно спиране давността по отношение на общинската частна собственост.

Ответникът оспорва иска с възражение за недопустимост на иска, предвид предишни спорове за собственост на имота, както и за неговата неоснователност, поради неизтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС в полза на ищците.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗС е обоснован с изтекла след решение №3/24.02.2022г. на Конституционния съд придобивна давност, т.е. обстоятелство, различно от наведените по гр.д.№2046/2007г. и гр.д.

№1104/2019г. на Районен съд-Търговище, поради което не е налице процесуална пречка-сила на пресъдено нещо за допустимост на иска и за разглеждане на настоящия гражданскоправен спор по същество.

Обектът на спора е поземлен имот ид.№********* от 602 кв.м., представляващ земеделска земя в м.“Драка-Б“ в землището на гр.Търговище, III кат., предоставен за ползване като лозе на наследодателя на ищците Б.С.Б., поч. на 16.02.2020г., съгласно протокол от 13.03.1963г. на КТПСгр.Търговище и същевременно отразен като даден в замяна на друг имот на същия в регистрите на Община Търговище, съгласно приложеното удостоверение №УО-35-27/21.06.2012г. на общината, които са идентични с процесния, предвид заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и попадащ в земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, обуславящо правния интерес от водене на делото.

2

Показанията на разпитаните по делото свидетели П.Й.М. и Д.А.Н., неопровергани от други доказателства, установяват по категоричен начин, че още от 70-те години на миналия век наследодателят Б.С.Б. и съпругата му, а след смъртта му през 2020г.-и техните деца, непрекъснато, явно и необезпокоявано от трети лица са упражнявали фактическата власт върху описания земеделски имот, със съзнанието на негови собственици, поради което следва да се приеме, че е било налице владение върху същия, като следва да се прецени дали в тяхна полза е изтекла предвидената в закона по чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишна придобивна давност.

Предвид забраната по чл.86 от ЗС, такава не е могла да тече до 01.06.1996г., когато забраната е отпаднала по отношение на частната общинска собственост, но същата е спряна на 31.05.2006г. с разпоредбата на §1 от ЗИДЗС(Д.В. бр. 105/2006г.).С влязло в сила на 07.03.2022г., обаче, решение

№3/24.02.2022г.

Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от ЗДЗС и §2 от ЗР на ЗИДЗС/2018г., поради противоречие с чл.17, ал.1 и 4, на чл.4, ал.1 и чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията, поради което придобивната давност е започнала да тече от 08.03.2022г. и до предявяване на иска на 03.07.2023г. 10-годишният срок по чл.79, ал.1 от ЗС е изтекъл, към настоящия момент ищците са носители на правото на собственост и предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е доказан по основание, обуславящо потвърждаване на обжалваното решението на първоинстанционния съд, като на въззиваемите страни се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1 000 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №543/03.11.2023г. по гр.д.№875/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на Б. Д. Б. от гр.Търговище, ЕГН:**********, Р. Б. Й. от гр.Попово, ЕГН:********** и С. Б. С. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 1 000 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред 3

Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4