Определение № 357 от 05.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№18942/13.06.2023г., подадена по електронната поща на 12.06.2023г. от Н. В. В. против Определение №1166 от 13.05.2023г., постановено по в.гр.дело №1304/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от нея молба, инкорпорирана в частна жалба вх.№21592/16.08.2022г., наименована „изпълнение на разпореждане с молба“, за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по същото дело

Разпореждане

№2900/19.07.2022г. Жалбоподателят сочи обжалваното определение да касае период, в който тя буквално се е борила за живота си, а скоро след това претърпяла и друга животоспасяваща операция, включително последващо лечение на тежка хронична анемия с чести припадъци, която едва към днешна дата би могла да каже, че почти е преодоляла, но все още се лекува, за които обстоятелства е посочила, че ще представи доказателства при депозирането на документ за платена държавна такса. С молба вх.№22339/11.07.2023г. е представила документ за заплатена държавна такса, но не и доказателства за твърдените в жалбата обстоятелства. Претендира за отмяна на обжалваното определение.

1

Ответниците по частната жалба Н. Д. П. и Н. Д. П. не са подали отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.66,ал.2 от ГПК, определение, с което е отказано възстановяване на срок, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С Определение №1232/13.05.2022г. по в.гр.дело №1304/2022г. на Окръжен съд-Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В., по която е образувано делото, и производството по същата е прекратено с присъждане на разноски за ответниците. Против това определение е подадена от В. по електронната поща частна жалба вх.№14030/27.05.2022г., която с Разпореждане №2139/31.05.2022г. е оставена без движение за представяне на оригинала на същата и документ за заплатена държавна такса в едноседмичен срок от съобщението, продължен с Разпореждане №2581/30.06.2022г. с една седмица, считано от 27.06.2022г., и с Разпореждане №2900/19.07.2022г. е върната поради неотстраняване на указаните нередовности. Против последното разпореждане, връчено на В. на 25.07.2022г., тя е подала частна жалба вх.№20542/02.08.2022г., която с Разпореждане №3193/04.08.2022г. е върната като просрочена, тъй като срокът за обжалване е изтекъл на 01.08.2022г. – работен ден. Против разпореждането за връщане е подадена от В. частна жалба вх.№21592/16.08.2022г., с постановеното по която Определение №438 от 25.11.2022г. по в.ч.гр.дело №570/2022г. на Апелативен съд-Пловдив тя е оставена без уважение. В частната жалба се съдържа и искане за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане №2900/19.07.2022г., основаващо се на твърдения за пропускане на срока поради повторно заразяване с Ковид в следоперативен възстановителен период с едноседмична карантина без болнично лечение, за която не е ползван отпуск по болест, поради изчерпване на лимита за годината, и не е издаден болничен лист, а е ползван платен годишен отпуск за периода 24.0806.08.2022г., както и поради намалена кондиция вследствие постоянен тормоз от съдебни изпълнители, заради която без да иска счела срока за изтичащ на 02.08.2022г., а не на 01.08.2022г. Молбата е разгледана в открито съдебно 2 заседание на 20.02.2023г., като молителят В. не е ангажирала каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си за влошено здравословно състояние, поради което и тъй като липсата на кондиция не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64,ал.2 от ГПК, с обжалваното Определение №1166 от 13.05.2023г. молбата е оставена без уважение.

Настоящата инстанция намира определението за валидно и допустимо.

Молбата за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане №2900/19.07.2022г. е подадена в едноседмичния срок по чл.64,ал.3 от ГПК от връчване на препис от същото, с което молителката В. е уведомена за пропускането му, като е изпълнено и изискването на чл.65,ал.2 от ГПК.

За да бъде възстановен установеният от закона срок за обжалване, следва молителят да докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които той не е могъл да преодолее, съгласно чл.64,ал.2 от ГПК. Касае се за неочаквано изненадващо и независещо от волята на лицата събитие като злополука, болест, природно бедствие или други подобни, поради които е било обективно невъзможно страната своевременно да извърши съответното процесуално действие при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Наведената в случая от В. липса на кондиция не съставлява болестно състояние, а фактор от субективно естество, който не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба. Относно твърдяното заболяване от Ковид в периода 28.07-06.08.2022г., през който е изтекъл на 01.08.2022г. пропуснатият срок за обжалване, В. не е представила и ангажирала каквито и да било доказателства, включително пред настоящата инстанция. В частната си жалба сочи през този период да се е борила за живота си, което противоречи на твърдението й в молбата заболяването й да не е налагало болнично лечение, както и на обстоятелството, че именно в този период – на 02.08.2022г., е подала частната си жалба, в която е инкорпорирана молбата за възстановяване на срока. В частната жалба пред настоящата инстанция е посочила да е претърпяла и друга животоспасяваща операция с последващо лечение на тежка хронична анемия с чести припадъци, но след процесния период, поради което посочените обстоятелства са неотносими към предмета на делото, както и представянето на доказателства за тях. При това 3 положение не се доказва наличие на твърдените от В. обективни пречки, свързани със заболяване от Ковид, които да са довели до пропускане на срока за обжалване на Разпореждане № 2900/19.07.2022г.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1166 от 13.05.2023г., постановено по в.гр.дело №1304/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молба, инкорпорирана в частна жалба вх.№21592/16.08.2022г., наименована „изпълнение на разпореждане с молба“, депозирана от Н. В. В., ЕГН:**********, за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по същото дело Разпореждане №2900/19.07.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4