Определение № 27175 от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27175 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110143120 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. М. срещу „К.К.М.“ ЕАД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 19.03.2024 г. между него и ответника „К.К.М.“ ЕАД е сключен от разстояние договор за потребителски кредит с идентификатор № ........., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 500 лв. Твърди, че във връзка с договора е сключена и гаранционна сделка с „Кредит Гаранция“ ЕООД, както и че още при сключването му е начислена неустойка поради непредоставяне в срок на поръчители или друго обезпечение.

Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като не е подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис, не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 ЗПК и договорът не е съставен по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Сочи още, че в договора липсва ясно посочване на приложимия лихвен процент и на условията за прилагането му, както и че годишният процент на разходите е посочен неправилно, без да са отразени всички разходи по кредита и без да са описани данните и допусканията, използвани при изчисляването му.

1

Ищецът твърди, че възнаграждението за поръчителство, таксата за експресно разглеждане, разходът за застраховка „Злополука“ и неустойката за непредоставяне на обезпечение представляват разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Поддържа, че при включването им действителният ГПР надвишава максималния допустим размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посочването на по-нисък размер представлява заблуждаваща търговска практика.

Излага съображения, че клаузата, с която е възложено задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или солидарен длъжник в кратък срок след отпускането на кредита, е практически неизпълнима, прехвърля върху потребителя риска от неизвършена или неправилна оценка на кредитоспособността и води до начисляване на неустойка, която не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а представлява скрито оскъпяване на кредита. Поддържа, че клаузите не са индивидуално договорени и са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Въз основа на изложеното моли съдът да признае за установено, че договорът за потребителски кредит с идентификатор № ......... от 19.03.2024 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на предвидената форма и противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска за нищожност на договора в цялост, моли да бъдат прогласени за нищожни договорните клаузи, предвиждащи заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, такса за експресно разглеждане, застраховка „Злополука“ и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.К.М.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от ЗПК реквизити, включително уговорен годишен лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 43,77%, изчислен съобразно нормативно установената формула.

Оспорва твърденията, че в ГПР е следвало да бъде включено възнаграждение за поръчителство, като сочи, че такъв разход не е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора и не е бил изискван от потребителя. Поддържа, че е извършена оценка на кредитоспособността на ищеца, както и че изискването за обезпечение не противоречи на закона. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи и поддържа, че ищецът не е посочил конкретни неравноправни уговорки и не е доказал, че същите не са индивидуално договорени. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл.

2

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за установяване спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит с идентификатор № ......... от 19.03.2024 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на форма, липса на съгласие и противоречие с добрите нрави;

– евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 и чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, за установяване нищожността на клаузите, предвиждащи възнаграждение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, такса за експресно разглеждане, застраховка „Злополука“ и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на договора между страните при твърдените условия, наличието и съдържанието на оспорените договорни клаузи, както и въведените основания за недействителност на договора и отделните клаузи от него – неспазване на предвидената от закона форма, липса на съгласие, липса или неправилно посочване на задължителни реквизити, неправилно определен и надвишаващ максимално допустимия размер ГПР, противоречие или заобикаляне на императивни законови разпоредби, противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузите в потребителски договор.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи въведените с отговора възражения, а относно оспорените като неравноправни клаузи – че същите са индивидуално договорени.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: на 19.03.2024 г. между ищеца М. А. М. и ответника „К.К.М.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с идентификатор № ......... за сумата от 500 лв.; в договора е посочен годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите от 43,77%.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до първото по делото съдебно заседание, да представи в цялост кредитното досие на ищеца по договор за потребителски кредит с идентификатор № ........., включително договора и всички негови приложения, анекси и общи условия, договора за евентуална допълнителна услуга, погасителния план, Стандартния европейски формуляр, както и извлечения от счетоводството си за всички начислени и извършени плащания, платежни нареждания, разписки и счетоводни справки по договора, като при неизпълнение съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, като не необходимо.

3

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще се разреши в пократки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4