Решение № 81 от 07.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000032 по описа за 2025 година

Производството е по чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по въззивна жалба на Сдружение с нестопанска цел „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ,

ЖЕРТВИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“, чрез председателя на сдружението С. Г. В. против решение № 164 от 04.12.2024 г. на ОСБлагоевград, постановено по т.д.№242/2024 г., с което е потвърден отказ № 20241029143700 от 31.10.2024г. на Агенция по вписванията към Търговския регистър, постановен по Заявление с вх. № 20241029143700 от 29.10.2024г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че решението е дискриминационно към гражданите на Р.България с македонско самосъзнание и определение. Оспорва констатираната от длъжностното лице и съда нередовност, свързана с това, че учредителният протокол не съдържа час и място на провеждане на учредителното събрание, както и в Устава няма правила относно възникването и прекратяването на членството. Подаденото заявление и приложените към него документи били изцяло съобразени както с Устава на сдружението, така и с разпоредбите на ЗЮЛНЦ.

Жалбоподателят твърди, че при изготвяне на документите за регистрация е използвал устав и учредителен протокол на вече вписано в ТР сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Променени били 1 единствено целите на сдружението и средствата за постигането им, както и стопанската дейност, както са приети от учредителното събрание. Останалото съдържание на устава и учредителния протокол били изцяло идентични.

Твърди, че отказът да се регистрира сдружението е политически.

Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ и задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване.

В писмения си отговор Агенцията по вписвания оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като напълно се споделят мотивите на съда в обжалваното решение.

По делото е представена цялата преписка на Агенцията по вписванията, ведно с постановения отказ.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно и съобразено със закона.

От доказателствата по делото се установява, че със Заявление обр.

А15, per.№ 20241029143700/ 29.10.2024г., подадено от председателя С. Г. В., е депозирано искане до Търговски регистър за първоначална регистрация на Сдружение с нестопанска цел „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ, ЖЕРТВИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ за вписване на няколко основания, а именно:

-в приложения протокол на учредително събрание не са посочени място и час на провеждане на събранието;

- част от текстовете в Устава се отнасят за Общо събрание, а друга част за Годишно събрание;

- Уставът не отговаря на изискванията на чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ;

- наличие на противоречие при изора на председател на УС.

Благоевградският окръжен съд е споделил мотивите на длъжностното лице по регистрацията към АВп и е потвърдил отказа по същите съображения. Подробно е разгледал обема на проверката по чл.21 от ЗТР, която ДЛР прави и е констатирал, че мотивите за отказа съответстват на правомощията му, вменени от закона.

2

Този състав на въззивният съд споделя направените от съда констатации и изводи – заявлението за вписване е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред, от компетентно лице съгласно чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Заявената първоначална регистрация на Сдружението е обстоятелство, подлежащо на вписване, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЮЛНЦ, като към заявлението са приложени изискуемите от закона документи.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа за вписване на Сдружението поради нарушения на ЗЮЛНЦ при провеждане на учредителното събрание и предвидените в Устава разпоредби.

Следва да се отбележи, че всички оплаквания, съдържащи се в частната жалба, са били поддържани и пред първоинстанционния съд и съдът им е дал убедителен отговор, който настоящата инстанция споделя.

Освен нарушенията на ЗЮЛНЦ, констатирани от длъжностното лице по регистрацията, които са му дали основание да постанови отказ от първоначална регистрация, съдът е установил допълнителни нарушения, осъществявайки процесуални действия при „пълен въззив“ така, както повелява ТР № 6/15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017 г., т.е. при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

В резултат на тази проверка съдът е констатирал, че действително учредителният протокол не съдържа място и час на провеждане на учредителното събрание. Посочването на тези обстоятелства е необходимо с оглед преценка за наличие на едновременно изразена воля на всичките седем учредители, подписали учредителния протокол, съгласно изискванията на чл.19 ЗЮЛНЦ.

В чл.6 от Устава на сдружението е посочено, че върховен орган на сдружението е Годишното събрание, което противоречи на нормата на чл.23 от ЗЮЛНЦ, в който е посочено, че върховен орган на сдружението е Общото събрание.

В чл.8, ал.2, т.8 от Устава на сдружението е посочено, че Управителният съвет взема решения за прием на членове, които подлежат на утвърждаване или отхвърляне от Общото събрание; предлага членове за изключване пред Общото събрание. Тъй като Общото събрание не е уредено като отделен, самостоятелен орган на Сдружението, всъщност не става ясно кой практически утвърждава приетите, респ. изключените от УС нови членове. Както бе споменато, Уставът регламентира като върховен орган Годишното събрание. Няма съмнение, че нормите на Устава следва да са достатъчно ясни, да съответстват една на друга и на закона.

Въззивният съд не споделя мотивите на БлОС в частта им, касаеща 3 нарушение на чл.10, т.2 от Устава, т.е. че е налице неяснота кандидатите за членове на сдружението до кого следва да депозират заявлението, както и какво да бъде неговото съдържание. Чл.8, ал.2, т.8, тълкуван във вр. с чл.10 е напълно ясен – заявлението за членство се подава до УС. Щом не е уредено изрично какво е съдържанието на заявлението, логичният извод е, че следва да е със свободен текст. Логична е ролята и на предвидените в чл.10 гаранти на желаещите да станат членове на сдружението – те следва да са негови членове и да гарантират в заявлението, че желаещият да стане член отговаря на изискванията на устава и приема целите му. Затова този състав приема, че нарушение на Устава в горния смисъл не е допуснато.

Съдът не споделя и констатацията на БлОС, че Уставът не е уредил правила по какъв начин следва да се уреждат имуществените отношения с изключените членове, вкл. и при прекратяване на членството при останалите основания - смърт, поставяне под запрещение и др., уредени в чл.11,ал.4.

Уреждането на имуществените отношения при прекратяване на членството са уредени в чл.11,ал.7 от Устава.

По останалите оплаквания, поддържани в жалбата, първоинстанционният съд е дал отговор, който се споделя и от въззивния.

Допуснатите нарушения на ЗЮЛНЦ, коментирани по-горе, дават основание съдът да приеме жалбата за неоснователна, като потвърди обжалваното решение.

С отговора на въззивната жалба Агенция по вписванията е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Това искане на Агенция по вписванията следва да бъде оставено без уважение. По този въпрос съдът споделя поС.ната и непротиворечива съдебна практика, според която регистърното производство е с характер на охранително, едностранно, провежда се по общите правила на Глава 49 от ГПК и в него Агенция по вписванията няма качеството на страна, респ. няма и правото на разноски, доколкото принципът е, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства, с оглед изхода на делото.

В този смисъл е Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022г., II т.о. и др.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 164 от 04.12.2024 г. на ОСБлагоевград, постановено по т.д.№242/2024 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5