Решение № 3334 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3334 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100502569 по описа за 2024 година

С Решение № 16255 от 10.10.2023 г. по гр.д. № 4539/2023 г. по описа на СРС, 180 с-в, е осъден ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на “Ш. ИД.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Бисерци, общ. „Кубрат“, ул.

„******* на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 16 500.00лв. - застрахователно обезщетение, дължимо се по застраховка „Каско“ на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, обективирана в застрахователна полица № 47042117607000066, с период на застрахователно покритие 05.03.2021г. 04.03.2022г., във връзка с вреди, настъпили вследствие на ПТП от 05.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 1040.50лв. - мораторна лихва за периода 29.01.2022г. - 12.09.2022г., КАТО е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 215.06 лв.

В срока по чл.259 ГПК решението в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД с основни доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните правни и фактически изводи.

Поддържа, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приел за неоснователни възраженията за недоказан твърдяния механизъм на настъпване на процесното произшествие и съответно причинените вреди на процесното ремарке. С 1 оглед това намира за недоказани поддържаните от ищеца фактически твърдения, че произшествието е настъпило поради навлизане на лек автомобил в платното за движение, поради което се е наложила спасителна маневра, която е довела до ПТП и настъпилите вреди. Чрез събраните в производството доказателства, според въззивника, е доказан различен механизъм на настъпване на ПТП и вредите от него, а именно: при навлизане в остра крива превозвания от ППС товар се накланя и измества в товарния отсек на полуремаркето, което води до произшествието и настъпилите имуществени вреди.

Освен това с постановеното решение не е отчетено, че причинените на процесното ремарке имуществени вреди са покрит от застрахователя риск.

Последното, доколкото в производството е установено, че същите са в резултат на проявена груба небрежност от водача на товарния автомобил с прикаченото към него полуремарке. Достигайки до различни фактически констатации и правни изводи, СРС е постановил неправилно и необосновано решение.

Неправилно съдът е формирал изводи, че в случая не е налице изключен от застрахователя риск. За последния не е съобразено установеното по делото, че повредите са възникнали от превозвания товар, което несъмнено представлява изключен риск от застрахователя. т.1.1 вр. т.1.1.4 от Общите условия на застрахователя – ответник. В този смисъл са и дадените констатации от експерта по САТЕ приета пред първата инстанция.

В подадената въззивна жалба се оспорва и задължението за заплащане на законна лихва за забава доколкото в производството не са ангажирани доказателства за дерегистрация на превозното средство, което обуславя и началния момент за дължимост на законна лихва за забава върху обезщетението.

Поради неоснователност на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неоснователни счита и исковете за заплащане на мораторна и законна лихва.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца “Ш. ИД.“ ООД. В с.з. на 15.05.2024 г. изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно в обжалваните от ответника части.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира че същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 180-ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно.

Фактическите констатации на СРС се възприемат изцяло от настоящия състав и по идентичен начин се установяват и от въззивната инстанция. Изложените от СРС с постановеното решение правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по предявени от „Ш. ИД.“ ООД срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумите както следва: 16500.00лв. - застрахователно обезщетение дължимо се по застраховка „Каско“ на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, във връзка с вреди, настъпили вследствие на ПТП от 05.01.2022г. станало в с. Български извор, местността „Сеновала“ / посока от гр. Търговище до гр. София/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1255.56лв. - мораторна лихва върху сумата 16500.00 лв. за периода 29.01.2022г. 12.09.2022г.

В подадената искова молба ищецът излага правни и фактически доводи, че е собственик на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, което било застраховано при ответното дружество по застраховка „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 47042117607000066, с период на застрахователно покритие 05.03.2021г. - 04.03.2022г. В срока на застрахователно покритие, на 05.01.2022г., при извършване на превоз на стока - стъкла от гр. Търговище до гр. София, процесното полуремарке била закачено в композиция с влекач „Скания 123 420“ с ДК № ******* АР. В района на с. Български извор, местността „Сеновала“, неизвестен автомобил навлязъл в пътното платно, в което се движила процесната композиция от влекач и полуремарке, като водачът на влекача, с цел да избегне удара, рязко активизирал спирачната система и направил спасителна маневра - завой надясно, след което обратен завой наляво с цел да не излезе извън пътното платно.

Поддържа, че следствие процесните маневри се чул удар отзад в ремаркето. При огледа било установено, че касите със стъкла, поставени на пирамиди били изместени 3 и наклонени, видимо изпочупени, като същите са разбили горната част на ремаркето.

За процесното застрахователно събитие веднага бил уведомен застрахователяответник. В отговор постъпил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за уврежданията по процесното полуремарке с мотив, за това че в случая е налице изключен риск /т. 1.1, съгласно която „застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако загубите и повредите на МПС са вследствие на товаро разтоварителни действия, увреждания причинени от превозния товар или вещи, пренатоварване или неправилно подреждане и укрепване на товара/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване на произшествието и размера на претендираните разходи за възстановяване на полуремаркето, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че е налице изключен риск, доколкото водачът на влекача при навлизане в завой не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и състоянието на пътя, вследствие на което е загубил контрол над автомобила. На следващо място се излагат съображения за изключен риск на основание т.1.1 във вр. с т. 1.4 от ОУ, като се твърди, че повредите са причинени от превозния товар. На следващо място се твърди, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, като се сочи, че евентуално следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение, представляващо разликата между действителната стойност на автомобила и остатъчната стойност на запазените части на превозното средство. В заключение се прави искане предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /пожар/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.

С постановеното от СРС решение е прието, че в производството са установени сочените предпоставки на чл. 405, ал. 1 КЗ. Прието е, че в срока на действие на сключената с ответника имуществена застраховка Каско е причинена имуществена вреда на собственика на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, което е било увредено, вследствие на ПТП, настъпило на 05.01.2022г. Действителната стойност на причинената вреда е определена на сумата 16 500.00лв., като са били приспаднати запазените части на застрахованото имущество. Доводите на ответника, че ПТП е настъпило при проявена груба небрежност от водача на товарния автомобил са приети за неоснователни. Доводите на ответника, че произшествието е изключен от застрахователя риск са приети за неоснователни.

4

Решението е правилно.

В производството не е спорно и е установено чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства, че ищцовото дружество е собственик на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № *******, което е било застраховано при ответното дружество по застраховка „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 47042117607000066, с период на застрахователно покритие 05.03.2021г. - 04.03.2022г., както и че същото е било увредено, вследствие на ПТП, настъпило на 05.01.2022 г.

Чрез показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели С. Н.С. и Ъ.Т.А., събраните писмени доказателства и констатациите на експерта по САТЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 05.01.2022г. около 15.00часа, композиция с влекач „Скания 124 420“ с ДК № ******* и полуремарке „Кьогел СН 24“ е ДК № ******* управлявана от свидетеля С., се движила по път 1-4 с посока на движение от гр. Търговище към гр. София, превозвайки стока - стъкла поставени в пирамиди. В района на с. Български извор композицията била засечена от неустановено по делото МПС, при което водачът задействал спирачната система и предприел маневра отклонение на дясно, а след това наляво с цел предотвратяване на ПТП с навлязлото в лентата му за движение МПС. В следствие на така извършената спасителна маневра товарът в полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № ******* се наклонил и увредил целостта му.

Доводите на въззивника, че механизмът на ПТП се установява от представеното по делото удостоверение от ОД на МВР Ловеч и е различен от описания по това, че така описаната маневра е извършена в резултат на самостоятелно движение на товара, който не е бил укрепен в достатъчна степен в превозващото го полуремарке и товарен автомобил, съдът намира за неоснователни. В приложеното удостоверението от 07.01.2022 г. издадено от ОД на МВР Ловеч е удостоверена информация за настъпилото ПТП по данни на водача на увредения автомобил – свидетеля С. Н.С..