Определение № 982 от 30.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. Д., чрез пълномощник адв.Петър – Марин Б. –АК – Враца, против Разпореждане №1876/03.04.2025г., постановено по Гр. д.

№1218/2025г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважена молбата на ищеца Д. К. Д. за освобождаването му от държавни такси по производството по делото, като неоснователна, като са развити оплаквания за неправилност. Твърди се, че в представената с ИМ Декларация за имуществено състояние ищецът – частен жалбоподател е посочил, че притежава 1/3 ид. част от МПС BMW, както и 1/3 ид. част, равна на 30 кв.м. от жилище, находящо се в гр.В.Търново, които са придобити по наследство, в съсобственост, и не са предмет на ползване от негова страна. Сочи се, че жалбоподателят не притежава повече от един имот, няма и постъпващи доходи от отдаване на имоти под наем или друг вид граждански плодове. Твърди се, че първоинстанционният съд е приел единствено на основание декларираните идеални части от притежавано имущество, че жалбоподателят /ищец по делото/ притежава имоти със значителна стойност, надхвърляща многократно дължимата ДТ за производството, като е пропуснал да разгледа, че се касае за идеални части от движима и недвижима вещ, както и че ищецът няма реализирани доходи, съгласно представената декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК. Сочи се, че РС не е извършил проверка относно семейно състояние, трудова заетост и други обстоятелства, които са от значение във връзка с обезпечаването на средства за заплащане на ДТ и разноски по производството.

Моли съда, да постанови определение, с което да отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което освободи ищеца /частен жалбоподател/ от внасяне на държавни такси за производството.

1

В случая не се извършва размяна на частната жалба, съгласно чл.276 ал.1 ГПК.

Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр. д.№1218/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявени от Д. К. Д., чрез пълномощник адв.Петър – Марин Б. – АК - Враца, против „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, главен иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.7, т.9, т.11 ЗПК за прогласяване недействителност на ДПК №889287/03.07.2023г. и съединен с него в условията на евентуалност /в случай на уважаване на главният иск/ осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 1810лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по евентуалният иск от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

В ИМ е инкорпорирано особено искане на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на държавни такси за производството, поради липса на средства за воденето му.

С ИМ е представена от ищеца Декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК от 31.03.2025г. за материално и гражданско състояние, видно от която ищецът не получава месечен доход, не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност; не е в граждански брак; притежава жилище с площ от 30 кв.м. в гр.В.Търново, както и притежава МПС BMV, год. на производство 2011г. – 1/3 ид. част, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава парични влогове, ищецът не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

С обжалваното Разпореждане №1876/03.04.2025г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от държавни такси за производството по делото, като неоснователна.

За да постанови този резултат, РС е приел, че при декларирано имущество от ищеца към момента на подаване на молбата му – МПС и недвижим имот, които са със значителна стойност, надхвърляща многократно дължимата ДТ за производството, молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащането й, е неоснователна.

Обжалваното Разпореждане №1876/03.04.2025г. е връчено на ищеца, чрез пълномощника му на 28.04.2025г., като на 02.05.2025г. чрез ССЕВ е изпратена молба от адв.Петър Б., озаглавена: Частна жалба срещу Разпореждане №1876/03.04.2025г. по Гр.д.

№1218/2025г. на ВТРС, като е посочено като приложение: 1.Частна жалба.

С резолюция на ВТРС в ЗЗ от 07.05.2025г. е разпоредено делото да се докладва след връщане на съобщението.

На 05.05.2025г. съдебен деловодител при ВТРС е съобщил чрез ССЕВ на ищеца, чрез адв.Петър Б., че към подаденият от същия документ от 02.05.2025г. липсва прикачен файл на въззивна частна жалба.

На 06.05.2025г., чрез ССЕВ, е постъпила чрез ВТРС до ВТОС частна жалба с вх.

№10317/07.05.2025г. от Д. К. Д., чрез адв.Петър Б., против Разпореждане №1876/03.04.2025г.

2 по гр.д.№1218/2025г. по описа на ВТРС.

С Разпореждане №2705/22.05.2025г., постановено по Гр.д.№1218/2025г. на ВТРС, на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е върната частна жалба с вх.№10317/07.05.2025г. от адв.Петър – Марин Б., пълномощник на ищеца Д. К. Д., против Разпореждане №1876/03.04.2025г., като просрочена, което не е връчено на ищеца.

С Разпореждане №2716/22.05.2025г., първоинстанционният съд, с оглед данните по делото за получена по ССЕВ частна жалба против разпореждането от 03.04.2025г. в срок – на дата 02.05.2025г., отменя Разпореждане №2705/22.05.2025г. и разпорежда частна жалба с вх.№10317/07.05.2025г., да бъде изпратена на ВТОС за произнасяне по компетентност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд счита, че настоящото въззивно частно производство по чл.278 ал.1 ГПК следва да бъде прекратено, поради липса на предмет, и като преждевременно образувано. Това е така, доколкото констатира, че първоинстанционният съд с постановено Разпореждане №2705/22.05.2025г. на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е върнал въззивна частна жалба с вх.№10317/07.05.2025г., подадена от Д. К. Д., чрез пълномощник адв.Петър – Марин М. Б., като просрочена, въз основа на която е образувано настоящото производство по чл.278 ал.1 ГПК, поради което, с оглед постановеното от ВТРС връщане на въззивната частна жалба на основание чл.262 ал.2 т.1 ГПК, настоящото производство е лишено от предмет и е преждевременно образувано, което обуславя прекратяването му.

Обстоятелството, че първоинстанционният съд с Разпореждане №2716/22.05.2025г. по реда на чл.253 ГПК сам е отменил свое Разпореждане №2705/22.05.2025г. по чл.262 ал.2 т.1 ГПК, не променя горният извод, че настоящото производство следва да бъде прекратено, доколкото Разпореждане №2705/22.05.2025г. на ВТРС, с което е върната въззивна частна жалба с вх.№10317/07.05.2025г. на основание чл.262 ал.2 т.1 ГПК като просрочена, не е от категорията "оттегляеми" определения, които постановилият ги съд може сам да измени или отмени по реда на чл.253 ГПК, доколкото слага край на делото – на въпроса, повдигнат с частната жалба, поради което и процесуалният ред за отмяна по чл.253 от ГПК спрямо Разпореждане №2705/22.05.2025г. по чл.262 ал.2 т.1 ГПК е неприложим и първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл със свое Разпореждане

№2716/22.05.2025г. по чл.253 ГПК, поради което и Разпореждане №2716/22.05.2025г. на ВТРС по чл.253 ГПК не поражда правно действие и правни последици. По реда на чл.253 ГПК могат да бъдат изменени или отменени от същия съд, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, само определенията, които не слагат край на делото, каквото Разпореждане №2705/22.05.2025г. по чл.262 ал.2 т.1 ГПК не е, т.к. с връщането на въззивната частна жалба слага край на делото по същата, същото е обжалваемо на основание чл.262 ал.3 ГПК, поради което и не може да бъде отменено от съда, който го е постановил по реда на чл.253 ГПК, който ред предвижда отменяемост от същия съд само на определения, които не слагат край на делото и които по правило са необжалваеми.

С оглед изложеното, и предвид недопустимото произнасяне от РС по реда на чл.253 ГПК с Разпореждане №2716/22.05.2025г., поради което същото не поражда правно 3 действие и последици, и с оглед връщането от първостепенният съд на въззивна частна жалба с вх.№10317/07.05.2025г., по която е образувано настоящото ч.гр. производство, същото е лишено от предмет и е преждевременно образувано, поради което следва да бъде прекратено.

Делото следва да бъде върнато на РС – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно връчване на ищеца на разпореждането по чл.262 ал.2 т.1 ГПК, с оглед възможността за упражняване правото му на частна жалба по чл.262 ал.3 ГПК. Делото следва да бъде изпратено от ВТРС на ВТОС за произнасяне по компетентност по постъпилата въззивна частна жалба само в хипотеза на отмяна с влязъл в сила съдебен акт на разпореждането по чл.262 ал.2 т.1 ГПК.

Настоящото определение, като непреграждащо развитието на производството, не подлежи на самостоятелно обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д.№565/2025г. по описа на ОС – Велико Търново, поради липса на предмет и като преждевременно образувано.

ВРЪЩА делото на РС – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на указанията, дадени в мотивите към настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4