Определение № 43461 от 20.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43461 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110175307 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №234154/03.07.2025 г., подадена от ФИРМА, вписано в регистъра на БТПП, БУЛСТАТ: *********, чрез адв. С., с искане за допълване на постановеното по делото определение за прекратяване на производството от 13.06.2025 г. в частта за разноските, като в полза на ответника бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 751,04 лева. В молбата се излагат съображения, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, доколкото е погасил претенцията на ищеца чрез даване вместо изпълнение още през 2023 г. Сочи, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, когато това става по причина, която е извън процесуалното поведение на ответника.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала становище, с което моли искането да бъде оставено без уважение. Сочи, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което било образувано ч.гр.д. №39151/2024 г. по описа на СРС, 35 състав. Ответникът депозирал бланкетно възражение срещу заповедта за изпълнение, като във възражението не било посочено, че обезщетение вече е било изплатено чрез заместваща престация. Поради това била възникнала необходимостта от образуване на настоящото производство. По изложените съображения намира, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Евентуално, ако съдът намери молбата за основателна, ищецът прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от В. П. Д. срещу ФИРМА по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1173,50 лева – обезщетение за закъснение на полет №TK0054 от 02.04.2023 г. с дестинация ***-***, като част от резервация за полет София-***-***.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, като е посочил, че не дължи претендираното обезщетение, доколкото е удовлетворил претенцията на ищеца чрез предоставяне на пътнически ваучер на стойност 30000 пътнически мили, които да бъдат предоставени на ищеца чрез профила му, регистриран в системата на турските авиолинии, като на 29.04.2023 г. ищецът заявил, че приема предложението, като още същия ден пътническите мили били предоставени по профила на ищеца.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК. В практиката на ВКС последователно се приема, че ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран - по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. По правило (чл. 78, ал. 2 ГПК) поведението на ответника при завеждане на делото има правно значение за отговорността за разноските само при приключването му с решение, с което изцяло или частично са уважени исковете, но не и в хипотезата на прекратяването му.

В случая ищецът не оспорва, че предоставянето на обезщетение под формата на ваучер е извършено на посочената от ответника дата, т.е. преди образуване и на заповедното производство по ч.гр.д. №39151/2024 г. по описа на СРС, 35 състав по заявление, подадено на 26.06.2025 г.

Неоснователни са аргументите на ищеца, че подаването на възражение от страна на ответника е наложило образуването на настоящото производство, доколкото ответникът не бил посочил, че е извършил изпълнение на задължението. Посоченото даване вместо изпълнение е станало със съгласието на самия ищец, който впоследствие е образувал и заповедно производство за изплащане на парично обезщетение.

Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Представени са доказателства за плащане на сумата в размер на 384 евро равняваща се на претендираната сума в размер на 751,04 лева.

Съдът намира релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно. Като взе предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и че защитата на ответника в настоящото производство се ограничава до подаване на отговор на искова молба, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ответника е в размер на 480 лева с ДДС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 25850/13.06.2025 г., постановено по настоящото дело, като

ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на от ФИРМА- акционерно дружество, регистрирано в търговската палата – Истанбул с №75184/014968 чрез ФИРМА- търговско представителство, вписано в регистъра на БТПП, БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 480 лева с ДДС – разноски за 2 адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3