Решение № 263288 от 10.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е град София, 10.11.2022г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……... разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1962 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Т.Д.М., с ЕГН **********, срещу решение №20203465 от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №45865/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за допускане на делба на основание чл.34 от ЗС срещу ответниците – Е.Д.М., с ЕГН **********, М.Д.М., с ЕГН **********, Х.А.А., ЕГН ********** и

Н.П.П., с ЕГН **********, по отношение на следните недвижими имоти: 1./САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район „Витоша“, ул.“**********, който самостоятелен обект се намира в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: ГАРАЖ в СГРАДА, брой нива на обекта: 1, площ: 18.00 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма; 2./ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район „Витоша“, ул.“**********, който самостоятелен обект се намира в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: ГАРАЖ в СГРАДА, брой нива на обекта: 1, площ: 18.00 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен, както и в частта, в която е осъден Т.Д.М. на основание чл.71 от ГПК вр. чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/, съобразно отхвърлената част на иска за делба. Релевирани са твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилен и в противоречие на закона е изводът на СРС, че след като съделителя Х.А.А. е собственик на дворното място, върху което са построени процесните гаражи и при отчитане на факта, че по делото липсват данни за извършени разпоредителни сделки с тях и с оглед нормата на чл.92 от ЗС същите се явяват негова индивидуална собственост, поради което е отхвърлен иска за допускане на делба между страните. Излага се, че от доказателствата по делото се установява обстоятелството, че строителството на гаражите е било разрешено и започнато към момент – 1978г., когато дворното място е било в съсобственост междуИ.Т.М., Х.А.А. и наследодателя на Н.П.П., предвид на което след като по делото няма данни от кого са построени и за чия сметка и при липсата на извършени разпоредителни сделки с тях по презумпцията на чл.92 от ЗС собствеността на постройките, в случая процесните гаражи, следва собствеността на земята, т.е. гаражите са в съсобственост между Х.А.А., Н.П.П. и наследниците наИ.Т.М.. Поддържа се още, че след като в съдебно заседание Н.П.П. е направил изрично волеизявление, че няма претенция към процесните гаражи, то съсобственици се явяват останалите съделители - Т.Д.М., Х.А.А., Е.Д.М. и М.Д.М.. По изложените съображения във въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да се допусне извършване на съдебна делба между страните по отношение на процесните гаражи, подробно индивидуализирани по площ и граници в диспозитива на съдебния акт, при следните квоти – 4/18 ид.ч. за Т.Д.М., 12/18 ид.ч. за Х.А.А., 1/18 ид.ч. за Е.Д.М. и

1/18 ид.ч. за М.Д.М..

Въззиваемата страна - Х.А.А., не депозира писмен отговор, по делото е представено становище, в което се излага, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни - Е.Д.М. и М.Д.М. и Н.П.П., не депозират писмени отговори и не вземат становище относно постъпилата въззивна жалба на ищеца.

Предявен е от Т.Д.М. срещу Е.Д.М., М.Д.М., Х.А.А. и Н.П.П. иск с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС, във фазата по допускане на делбата.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за допускане на делба на основание чл.34, ал.1 от ЗС по отношение на недвижимите имоти, подробно индивидуализирани по площ и граници в диспозитива на съдебния акт.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/ и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, но по същество е неправилно.

Разгледа по същество въззивната жалба на ищеца е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови първоинстанционното съдебно решение, в частта в която е отхвърлен иска за делба на процесните гаражи, СРС е приел, че от доказателствата по делото се установява, че същите са построени през 1978г., но няма данни от кого са построени и за чия сметка, но същите са ползвани само от съделителя - ответник - Х.А.А. /в която насока са свидетелските показания, а и признанията на част от ответниците/, който е и собственик на дворното място, върху което са построени същите, поради което при липса на документи за собственост и данни за разпоредителни сделки с тях, по силата на чл.92 от ЗС същите се явяват негова индивидуална собственост и не са в съсобственост между страните по делото. По тези аргументи е прието, че предявеният иск за делба на гаражите, построени в УПИ VІІІ-501 от кв.6 по регулационния план на Драгалевци, подлежи на отхвърляне като неоснователен. Така обоснованият краен извод на СРС е в противоречие на материалния закон и постановеното решение в частта, в която е отхвърлен иска за делба между страните по отношение на процесните гаражи е неправилно и незаконосъобразно.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в съдебно заседание на 01.02.1963г. по гр.дело №589/1963г. по описа на Благоевски районен съд, е одобрена съдебна спогодба, съгласно която П.С. П. получава в дял частта от къщата-близнак от към ул.“Ябълкова градина“, застроена върху съсобствен парцел ІХ-8 в кв.VІ по плана на град София, местността „Драгалевци“, като този съделител си запазва съсобствеността върху 1/2 ид.ч. от парцела; съответноИ.Т.Д. лично и като майка на малолетния си син Х.А.А., получава в дял частта от къщата-близнак от към другата страна от към ул.“Монастирска“ от към парцел VІІІ, застроена върху съсобствен парцел ІХ-8 в кв.VІ по плана на град София, местността „Драгалевци“, като тези съделители си запазват общо в техен дял съсобствеността върху 1/2 ид.ч. от парцела. С последваща делба, постигната чрез съдебна спогодба по гр.д. №1202/1975 по описа на СРС, Благоевски район, междуИ.Т.Д. и Х.А.А. /майка и син/, полученият съгласно спогодбата от 1963г. в техен общ дял недвижим имот е поделен катоИ.Т.Д. е получила в дял и станала изключителен собственик на първи жилищен етаж от двуетажния близнак, който етаж се състои от една стая, хол, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 72 кв.м., ведно с южно мазе, което се намира в този близнак, както и 1/4 ид.ч. от дворното място, върху което е построен близнака, представляващ парцел

ІХ-8 по нотариален акт, а по скица парцел VІІІ-501 от кв.VІ по плана на град София, местността „Драгалевци“, при съседи: ул.“Ябълкова градина“, ул.“Монастирска“, наследници на А.К.и Т. Д.Б., състоящо се от 550 кв.м.; съответно Х.А.А. е получил в дял и станал изключителен собственик на втория етаж от двуетажния близнак от къщата, който се състоял от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, застроен върху 72 кв.м., ведно със северното мазе, което се намира в този близнак, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, върху което е построен близнака, представляващ парцел ІХ-8 по нотариален акт, а по скица парцел VІІІ-501 от кв.VІ по плана на град София, местността „Драгалевци“, при съседи: ул.“Ябълкова градина“, ул.“Монастирска“, наследници на А.К.и Т. Д.Б., състоящо се от 550 кв.м.. От приложената по делото обяснителна записка и графичното приложение към нея от 28.11.1978г. е видно, че в дворното място, представляващо VІІІ-501 от кв.VІ по плана на град София, местността „Драгалевци“ /в скоби са изписани имената наИ.Т.М. и Х.А.А./ е започнал строеж на гараж, със застроена площ от 44 кв.м., състоящ се от две гаражни клетки, като изпълнението на гаражите е посочено, че ще стане по стопански начин.

Установява се още по делото от приетите схема №15-358931/05.06.2018г. на самостоятелен обект в сграда и схема №15-358940/05.06.2018г. на самостоятелен обект в сграда, че процесните гаражи са изпълнени и нанесени в КККР съответно с идентификатор

*** и идентификатор ***, т.е. към настоящият момент техния градоустройствен статут е, че представляват реални самостоятелни обекти. В приложените по делото схеми не са вписани данни за собствениците на гаражите.

На основание съвкупният анализ на описаните доказателства, неоспорени от страните в хода на съдебното производство, се налага категоричен извод, че по делото е установено по несъмнен начин, че строителството на процесните гаражи е разрешено и започнато към 1978г., когато дворното място, върху което са построени, е било в съсобственост, при квоти: 1/4 ид.ч. заИ.Т.М. /починала на 04.09.2010г. – видно от удостоверение за наследници от 17.02.2016г., издадено от СО район „Витоша“ и оставила за законни наследници Д. М.М. – съпруг, Т.Д.М.

– син и Х.А.А. – син/, 1/4 ид.ч. за Х.А.А. и 1/2 ид.ч. за П.С. П. /починал на

04.04.2008г. - видно от удостоверение за наследници от 25.10.2016г., издадено от СО район „Витоша“ и оставил за законен наследник Н.П.П. – син/.

На следващо място настоящият състав счита, че доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства от кого са построени процесните гаражи и за чия сметка и при липсата на документи за собственост и данни за извършени с тях разпоредителни сделки от момента на изграждането им до настоящия момент, в разглеждания случай намира приложение презумпцията на чл.92 от ЗС, която норма постановява, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Следователно след като от доказателствата по делото се установява, че към 1978г. /когато са събрани доказателства, че е било разрешено и е започнало строителството на процесните гаражи/ дворното място, върху което са построени процесните гаражи, представляващ парцел ІХ-8 по нотариален акт, а по скица парцел VІІІ-501 от кв.VІ по плана на град София, местността „Драгалевци“, е било в съсобственост, при квоти: 1/4 ид.ч. заИ.Т.М., 1/4 ид.ч. за Х.А.А. и 1/2 ид.ч. за П.С. П., то съсобствениците на земята се явяват при същите квоти и съсобственици на построените върху нея процесни гаражи. Въззивният съд счита за напълно несъстоятелен доводът на въззивника-ищец, че след като Н.П.П. /единствен наследник по закон на П.С. П., който е притежавал 1/2 ид. от дворното място/ е заявил в съдебно заседание, че няма претенции към процесните гаражи следва да бъде изключен като съсобственик на гаражите, предмет на делбата. На следващо място не може да бъде споделен изводът на СРС, че процесните гаражи са индивидуална собственост на Х.А.А. доколкото същият към настоящия момент е единствен собственик на дворното място, върху което са построени. Това е така, тъй като процесните гаражи са самостоятелни обекти и релевантният момент към който е възникнала съсобствеността на процесните гаражи е момента на тяхното изграждане – 1978г. и към посочения период е приложима презумпцията на чл.92 от ЗС.

Разпечатката съдържа 35 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95bd6db8-a18a-4606-9c49-c49faf05870b