Акт от 17.05.2017, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 150 гр. Велико Търново, 17.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, първи състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Марияна

Микова с участието на секретаря В.Г.и представителя на Окръжна прокуратура - Велико Търново -

Светлана Иванова , като разгледа докладваното от съдията Микова адм. дело№48/2017г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Жалбоподателят Л.М.А., в качеството си на ЕТ „ЕЛМА-94С-Л.А.“***, съдебен адрес ***, обжалва РА №Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с Решение №316/10.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика „/Дирекция „ОДОП“/-Велико Търново/, с който РА на ревизираното лице са определени задължения, както следва :

= е начислен

ДДС общо в размер на 10492,43лв. за данъчни периоди месец март, април, октомври, ноември и декември 2010г., за данъчни периоди месец февруари, месец юни, месец юли, месец октомври, ноември и декември 2011г.; за данъчни периоди месец януари,март,, април,юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012г.; за данъчни периоди месец януари,февруари ,март, април, май и юни 2013г. ; за данъчни периоди месец януари, април, май, юли, август септември и октомври 2014г., както и са определени лихви в размер на 4413,52лв.;

= е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 79528,46лв. за данъчни периоди месец март, април, май и юни 2015г. и са начислени лихви в размер на

8702,42.

Твърди, че оспорваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен със законните последици от това, тъй като ревизията е извършена по особения ред, регламентиран в ДОПК, без да са били налице предпоставките за това по смисъла на чл.122 от ДОПК, както и че в тежест на органите по приходите е да докажат както получаването на стоките по фактури, които не са отразени във воденото счетоводство на едноличния търговец, за които стоки жалбоподателят е категоричен, че изобщо не са получавани от него, така и че следва да бъде доказано по безспорен начин от приходната администрация, че при продажбата на тези „получени„ стоки данъчнозадълженото лице е реализирало приходи от тези стоки, които приходи не е отчел. Намира, че при липсата на такива доказателства - относно получаването на стоките по тези фактури, продажбата им и реализиране на приходи, които не са намерили отражение във воденото от търговеца счетоводство - направеният извод от органите по приходите за укрити приходи е неверен и недоказан. Навежда доводи, че при липса на доказателства за наличието на хипотезата по чл.122,ал.1 от ДОПК, приходната администрация, в разрез със закона, е пристъпила към определяне на облагаемата данъчна основа по реда, предвиден в нормата на чл.122 от ДОПК, поради което и определените задължения се явяват незаконосъобразни, което налага отмяна на обжалвания РА в тази му част като незаконосъобразен със законните последици от това.

В жалбата се навеждат доводи и че неправилно и незаконосъобразно приходната администрация е отказала да признае право на данъчен кредит на търговеца по спорните фактури, за които от страна на жалбоподателя са били изпълнени всички изисквания това право на приспадане на данъчен кредит да му бъде признато. Позовава се на трайната практика на Върховният административен съд, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение на изискванията на данъчното законодателство не протИ.речи на изискванията на чл.167,168,б.“а“,чл.220,т.1 и чл.226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от

28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС. Твърди, че в конкретния случай от страна на органите по приходите не се твърди , а и не са събрани доказателства жалбоподателят да е знаел или да е трябвало да знае, че е част от измама с ДДС, за да му бъде отказано признаване правото на данъчен кредит.

ЕТ „Елма – 94С-Л.А.„ моли съда, след като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, да постанови решение, с което да отмени РА№Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 316/10.10.2016г. на Директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика„ -Велико Търново като неправилен и незаконосъобразен.

В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата си по първоначално наведените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалвания РА. Във връзка с указания на съда досежно уточняване предмета на оспорване, жалбоподателят изрично уточнява,че предмет на обжалване е самият

РА.

Въпреки ясните и подробни указания на съда относно необходимостта да бъдат ангажирани конкретни доказателства за установяване на определени правни релевантни факти и в частност за установяване изпълнението на всички законови предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, от страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че органите по приходите са издали законосъобразен ревизионен акт, при стриктно следване на процедурата по чл.122 от ДОПК и при правилно прилагане на относимите материално-правни норми. Моли съда, при постановяване на своето решение, да съобрази мотивите на Директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, изложени в потвърдителното решение досежно законосъобразността на обжалвания РА.

Ответник- жалба акцентира, че правилно и обосновано, въз основа на обективни обстоятелства и по категоричен начин е установено, че са налице неотчетени в счетоводството на ревизираното лице фактури, както и че от продажбата на стоките, получени по тези фактури жалбоподателят е реализирал приходи, които следва да бъдат обложени. Категоричен е , че несъмнено е установено наличието на условията по чл.122,ал.1 от ДОПК, за да се извърши облагането на данъчнозадълженото лице по особения ред, посочен в процесуалния закон.Подчертава, че не бива да се забравя,че обжалваният в това производство ревизионен акт, по силата на чл.124,ал.2 от ДОПК се ползва с обвързваща съда страните и съда доказателствена сила по отношение на фактическите констатации, установени от приходната администрация и посочени в този акт. Сочи, че в тежест на жалбоподателя е да опровергае констатациите в ревизионния акт, посредством ангажираните доказателства, но че такива доказателства не са ангажирани.

Ответник-жалба е категоричен, че органите по приходите, в рамките на ревизионното производство, са предприели необходимите действия, за да установят дали сделките по неосчетоводените фактури по нещо се различават от тези фактури, издадени от същите доставчици, които фактури са намери отражение във воденото от жалбоподателя счетоводство, като в хода на тази проверка е установено, че липсват други документи и или нещо, което да различава едните фактури и съпровождащите ги документи от другите фактури и съпровождащите ги документи. Моли съда да се съобрази с тази констатация - че едни и същи документи, като съпровождащи, са били съставяни както по фактури за доставка на стоки от същите доставчици, които фактури са надлежно осчетоводени, така и по фактурите, които не са осчетоводени и които са доставка на стоки от същите тези доставчици .

В заключение, ответникът моли съда, като вземе предвид изложените аргументи, да постанови решение, с което да потвърди обжалвания РА като правилен и законосъобразен в неговата цялост, като в полза на данъчната администрация бъдат присъдени разноски в размер на 3561,37лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.

Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор Иванова, взема мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба. Намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден при съобразяване с всички събрани в хода на ревизията доказателства и при правилно приложение на приложимите материално правни норми.

Представителят на прокуратурата счита за безспорно установено както наличието на предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, така и че законосъобразно и обосновано са определени данъчните задължения на ревизираното лице. Изтъква, че въпреки дадените възможности и ясни указания от съда, от страна на жалбоподателя не са били ангажирани доказателства, с който да бъдат опровергани фактическите констатации и да може да бъдат направени различни изводи от тези направени от приходната администрация, с оглед разпоредбата на чл.124,ал.2 от ДОПК.

По тези съображения, представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да остави подадената жалба без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваният ревизионен акт като правилен, обоснован и законосъобразен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящето производство е РА №Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г.,издаден от Н.С.И.-възложила ревизията и В.Ц.В.-ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение

№316/10.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика„/Дирекция „ОДОП“/- Велико Търново/, с който РА на ревизираното лице са определени задължения, както следва : начислен е ДДС в размер на 10492,43лв. за данъчни периоди месец март, април, октомври, ноември и декември 2010г., за данъчни периоди месец февруари, месец юни, месец юли, месец октомври, ноември и декември 2011г.; за данъчни периоди месец януари, март, април, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012г.; за данъчни периоди месец януари, февруари , март, април, май и юни 2013г. ; за данъчни периоди месец януари, април, май, юли, август, септември и октомври 2014г. и съответни лихви в размер на 4413,52лв., и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 79528,46лв и са начислени лихви в размер на 8702,42лв.

Административното производство по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/№Р-04000416000386-020-01/21.01.

2016г., издадена от Н.С.И. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, надлежно оправомощен за това със Заповед №532/25.08.2014г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново орган.. ЗВР е връчена на ревизираното лице Л.А. на 10.02.2016г., видно от надлежното удостоверяване на това обстоятелство в разписка, представляваща неразделна част от самата заповед /т. 2 , л.148 от преписката по издаване на РА/. С тази ЗВР е възложена ревизия за установяване задълженията на задълженото лице Л.М.А., в качеството му на едноличен търговец „Елма-94-С-Л.А.“ по ЗДДС. Ревизията е повторна, възложена в изпълнение на Решение №20/15.01.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Велико Търново, с което решение първоначално издаденият РА

№ Р04001515002422-091-001/27.10.2015г. е отменен и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизия, за възлагане на нова ревизия.

В хода на ревизионното производство във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице/ИПДПОЗЛ/ изх.№ Р-04000416000386-040-001/02.02.2016г. от ревизираното лице са изискани документи, свързани с издадените на жалбоподателя от „Компас Север „ЕООД фактури в това число всички съпътстващи документи, които следва да са съставени във връзка с конкретните доставки-експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи за транспортирането на стоките. В отговор на връченото искане едноличният търговец е представил декларация, в която е посочил, че фактурите, с които разполага са представени в хода на предходната ревизия, а всички останали документи се намират в счетоводството на фирмата. В тази връзка, е извършена проверка в счетоводния офис на ревизирания субект, при което е установено, че в същност ЕТ“Елма-94-С-Л. А.“ не разполага с никакви други документи освен спорните фактури и прикрепените към тях фискални бонове.