Решение № 304 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502635 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260149 от 15.04.2025 год., постановено по гр.д.№ 14914/2015 год. по описа на СГС, I-16 състав, ЗК „Олимпик Лимитид“, чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ е осъдено на правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на И. М. М. сумата от 27 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 17.05.2015 год., заедно със законната лихва, считано от 17.05.2015 год. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 60 000 лева, като са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищеца И. М. М., чрез процесуален представител, в отхвърлителната част за разликата над 27 000 лева до 50 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Отделно от това се твърди, че не е съобразен с практиката и лимитите на отговорност, действащи към момента на деликта.

Оспорват се изводите на съда, с които е приел извършване на плащане в размер на 3 000 лева от делинквента в полза на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен за сумата от 50 000 лева. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият ЗК „Олимпик Лимитид“, чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ оспорва навените по жалбата доводи, като твърди, че съдът е разгледал и обсъдил в цялост 1 представените доказателства и въз основа на това е достигнал до правилен извод относно дължимия размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на решението.

Третото лице помагач М. Г. М. също оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи единствено размера на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение.

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди от застраховател, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС за което е налице валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 27 000 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - валиден застрахователен договор по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения механизъм на станалото произшествие.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил счупване на костите на лявата предмишница /лъчева и лакътна/ и лява ладиевидна кост /малка костица в областта на китката/, също и мекотъканни увреждания – охлузвания в областта на лявото рамо и лява тазова област. По повод на счупването на предмишницата, ищецът е опериран, като е извършена кръвна репозиция и е поставена метална остеосинтеза. При нормално протичане на оздравителния процес, периодът на възстановяване във функционално отношение на горния крайник е за период около 5-6 месеца, като в случая не са налице възникнали усложнения и протрахиране 2 на възстановителния период. Впоследствие, след консолидация на фрактурите е проведена втора оперативна интервенция, свързана с отстраняване на металните плаки. Към момента на прегледа, ищеца е в добро общо състояние, със зараснали и спокойни оперативни цикартрикси на лява предмишница, без паталогични секреции от тях. От извършената рентгенография се установява добро зарастване на фрактурираните кости. Единствено се установява леко ограничение във външното завъртане на крайника, по отношение на което се препоръчва провеждане на курс физиотерапия и ЛФК, като се очаква пълно възстановяване в обема на движенията на травмирания крайник. Охлузванията на лявото рамо и в областта на таза вляво са отзвучали напълно за период около 10-14 дни.

От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел И. Н. се установява, че познава ищеца от дете, тъй като са израснали заедно. Знае за станалото произшествие, след което пострадалия постъпил за лечение в болница. Оплаквал се е от силни болки в лявата ръка, не е можел да се обслужва сам, бил е с гипс от дланта почти до рамото, като гипсът го е носел около два месеца. След махането му, не е можел да вдига тежко и затова е ходел на рехабилитация във Военната болница в Бургас. Посочва, че около година след произшествието, ищецът не е можел да си движи ръката нормално и да я използва почти пълноценно. Свидетелят сочи, че тогава ищеца работил като сервитьор и е изгубил работата си, защото е нямало как да работи повече тази работа с една ръка. Към момента, когато става студено започва да го боли и не може да вдига много тежко. Има три белега на ръката от операциите. В момента не кара мотор, защото изпитва страх.

Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – май 2015 год., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия, сравнително краткия период на възстановяване, както и че ищеца към момента е в добро общо състояние, със зараснали и спокойни оперативни цикартрикси на лява предмишница, без паталогични секреции от тях, като единствено е установено леко ограничение във външното завъртане на крайника, по отношение на което, при правилно лечение, се очаква пълно възстановяване в обема на движенията на травмирания крайник, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 3 000 лева, която се установи, че е заплатена от делинквента на пострадалия за обезвреда на причинените му вреди, видно от показанията на свидетеля К. И., които съдът кредитира като кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал /протокол за разпит от 15.03.2016 год. по НОХД 234/16 год. по описа на РС-Царево/. В тази връзка исковата претенция е основателна за сумата от 27 000 лева и като такава следва да бъде уважена.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.

Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника има право на разноски, но 3 доказателства за извършени такива не се събраха, а и не е представен списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260149 от 15.04.2025 год., постановено по гр.д.№ 14914/2015 год. по описа на СГС, I-16 състав в обжалваната част.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4