Разпореждане № 217 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 217 гр. София, 02.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско дело № 20231110169110 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Кредито” ЕООД срещу П. П. К., ЕГН:

********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за потребителски кредит, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 105 лева – разходи за ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора.

Относно претендираната сума за разходи:

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от договора, всички разноски, в това число и за ползването на човешки ресурс при просрочие, са за сметка на кредитополучателя.

Претендираната сума в размер на 105 лева, представляващи разходи за ползване на човешки ресурс при просрочие по чл. 26, ал. 4 от договора, е уговорена в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което това вземане съдът приема за недължимо.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането, в това число и за ползването на допълнителен човешки ресурс, не попада в приложното поле на чл.

10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта на вземането следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.

Претендираната сума по същество служи като обезщетение за вреди от забавата 1

/неустойка за забава/. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.

Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато заявителят претендира отделно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща заплащането на допълнителна сума за извънсъдебно събиране на вземането, в това число и за ползването на човешки ресурс, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.

2 ЗПК.

По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено за посочената сума.

Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на уваженото вземане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 361707/15.12.2023 г. по описа на СРС, подадено от „Кредито” ЕООД, ЕИК 204554530 срещу П. П. К., ЕГН: ********** в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 105 лева – разходи за ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договор за потребителски кредит № OL00067940/05.10.2022 г.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2