Решение № 23655 от 25.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23655 гр. София, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110124735 по описа за 2024 година

Ищецът С. Т. С. твърди, че на 16.08.2023г. между него в качеството му на заемополучател и „*********” ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем № 912820.

В чл. 3 от Договора страните уговорили основните параметри па правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 500 лв. с краен срок за погасяване 23.08.2023г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителпа лихва в размер на 44,5% годишно, като в чл. 3, т. 5 от договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 56,8%. Съгласно чл. 3 от договора заема следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, от които 2 вноски по 4,33 лв. и 9 вноски по 57,99 лв. В чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия, на които поръчителите следва да отговарят. Съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на горното условие, заемателят дължи неустойка в размер на 151,43 лева. Ищецът твърди, че въпреки определения тридневен срок за изпълнение, то в деня на сключване на договора му била начислена и включена в договорната цена посочената в чл. 11 неустойка.

В исковата молба се твърди, че уговорката на чл. 11 от процесния договор е нищожна на няколко основания.

1

Според ищеца спорната клауза заобикаля императивната разпоредба на чл.19 ал. 4 ЗПК, като посочва, че тази неустойка прикрива допълнителна възнаграждение за ответника и определя ГПР в размер на 1585,87 процента.

Твърди се, че процесната уговорка е нищожна и на основание чл.

26 ал. 1 ЗЗД, като се излагат аргументи, че уговореното противоречи на присъщата за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, в която се предвижда, че при забава па потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Заявява се и основание за нищожност по чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите.

По съвкупност на основанията намира, че целият договор е недействителен и моли съда да прогласи неговата нищожност.

При условия на евентуалност, моли съда да прогласи нищожността на уговореното в чл. 11 от процесния договор.

Претендира 5 лева от заплатената по силата на оспорената клауза сума. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответната страна е депозирала писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Отговора съдържа възражения срещу аргументи, които ищецът не е навел (напр. ищецът не твърди, че не му е бил предоставен Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация, нито навежда аргумент за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.)

От друга страна твърди, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че между страните били налице общо 30 договора, сключени в периода 19.12.2022г. -21.05.2024г., които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Последните два договора били сключени на една и съща дата и след завеждане на настоящото дело, а именно на 21.05.2024г. Това е посочено като явна индиция за недобросъвестност и неоснователност на претенциите на ищеца в настоящото производство.

Ответникът посочва, че случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на процесния договор с ответното дружество - да се откаже от договора, 2 да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, С. Т. С. по своя инициатива е погасил същия предсрочно в срока за отказ и е сключил още 29 договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия.

Ответникът прави заключение, че - с оглед на сключените между страните 30 договора, то следва да се приеме, че между страните е налице „индивидуално уговаряне“, което изключва приложението на правилата за неравноправност на потребителските договори.

Ответникът подробно оспорва ищцовите тълкувания на клаузата на чл. 11 от договора и на нейното отношение към валидността на целия договор.

„*********“ ООД моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства намира следното:

По предпочитания иск: Иска е очевидно неоснователен. Дори ако една договорна клауза е нищожна на няколко основания, това не е достатъчно основание да се приеме пълна нищожност на целия договор. Ищецът е имал интерес да сключи договора без клаузата на чл. 11, тъй като липсата на тази клауза му предоставя по-изгодни договорни условия. По тази причина нищожността на посочената клауза не води до нищожност на целия договор.

По евентуалния иск за недействителност на клаузата на чл. 11 от договора за потребителски кредит: Искът е основателен. В своята практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори може да бъде предвидена само като обезщетение за реално претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая кредиторът нито твърди, нито доказва, че при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива лихва в размер по-висок от допустимия.

По твърденията на ответника, че ищецът демонстрира недобросъвестно поведение както извънсъдебно и процесуално 3 процесуално:

Настоящият състав извърши проверка относно страните, предмета и основанието на посочените в молба от 04.07.2025г. производства на Софийски районен съд. Установи се, че ответникът правилно е посочил фактите, касаещи тези производства, при което може да се направи извод, че ищецът нарушава принципа на чл.3ГПК.

Безспорно е обаче, че ответникът сам е недоброъвестен в материалноправно отношение, тъй като предлага и предоставя потребителски кредити при неравноправни клаузи. При тези обстоятелства ответното дружество би могло евентуално да се освободи изцяло или отчасти от задължението да заплати разноски, само ако бе признало иска. В настоящия случай признание не е извършено.

Що се отнася до възражението на ответника, че множеството кредитни договори между страните означават, че условията по всеки от тях се тълкуват като индивидуално уговорени, то е неоснователно.

Сключването на множество стандартни потребителски договори между едни и същи страни не превръща нито една уговорка в някой от тях в индивидуална. Индивидуалността на уговорката е изключение, което следва да е изрично и да се съдържа в договорния текст.

Що се отнася до възражениието на ответника, че в хода на производството е извършена цесия на вземанията на ищеца по настоящия казус, то е без процесуално значение.

Доколкото по установената като неравноправна договорна клауза ищецът е заплатил повече от пет лева, то осъдителния иск е основателен и доказан като пряко следствие от уважаването на евентуалния установителен иск.

Възражението на ответника относно размера на адвокатското възнаграждение дължимо при условията на чл. 38 ал. 2 ЗАдв. е основателно. Съдът, като съобрази незначителния материален интерес, трафаретния характер на казуса и действително предоставената правна помощ определя това възнаграждение под минимума и в размер на 150 лева.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С. Т. С. ЕГН********** за признаване за 4 установено, че договор за паричен заем № 91282 от 16.08.2023г. между него и „*********” ОО ЕИК ******** в качеството на заемодател е изцяло недействителен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че клаузата на чл. 11 от същия договор е неравноправна и поради това недействителна.

ОСЪЖДА ответника да заплати пет лева недължимо платени по установената за недействителна клауза, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. до изплащане, както и 50 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА ответника да заплати на адвокатско дружество „Д. М.“ 150 лева възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5