Решение № 265 от 10.06.2022, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

265 гр.Плевен,10.06.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД –Плевен в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. ДИЛОВА при секретаря Венера

Мушакова и с участието на прокурор….. като разгледа докладваното от съдия Дилова адм. дело № 672 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба подадена от Ц.С. *** лично и като законен представител на С.Ц.С. *** против Агенция за социално подпомагане София, ул.“Триадица“2 с цена на иска 100000 лв, от която сумата 60 000 лв представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца С.С. и 24 000 лв за представляваща обезщетение за имуществени вреди на ищеца Ц.С. и 16 000 лв представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца Ц.С. . В исковата молба се твърди, че Ц.С. и С.С. са баща и син. Твърди се, че проблемите с ответника започват през 2016г, когато бащата Ц. и майката на С. С. Ц. са били страни по дело за определяне на родителските права. Твърди се, че до приключване на делото са допуснати привременни мерки по чл.127 ал.3 от СК, с които на бащата е предоставено упражняването на родителските права.Твърди се, че с решение по дело 984/2016г. съдът е присъдил родителските права на майката. Решението е обжалвано пред ПлОС и с решение по дело 811/2016г. решението на ПлРС е потвърдено. Твърди се, че за периода от началото на производството 2016—2020г. въпреки предоставените и родителски права майката не ги е упражнявала и детето е живеело при баща си, тъй като детето не е желаело да се среща с майка си.

Твърди се, чe изпълнението на съдебното решение от страна на служители на ответника не следва да води до причиняване на психически травми у детето. Твърди се, че с решение постановено по гр. д. 8221/2019г. по описа на ПЛРС съдът е възложил упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата. Твърди се, че по отношение на ищеца С.С. намесата на служителите на ответника и на организации в системата на агенцията в живота на С.С. са довели до възникване на различни проблеми в психическото и физическото му развитие.Считано е било, че е налице синдром на родителско отчуждение към майката. През периода юни-октомври 2016г. С. е преминал през няколко психологически оценки в ЦОП Плевен и срещи с представители на органите по закрила на детето, което е довело до засилена тревожност и категоричен отказ на детето за участие в подобни ситуации. Твърди се, че е станал неспокоен, самовглъбен и дистанциран, при задаване на въпрос към него е реагирал с внезапно сковаване на тялото и избягване на зрителен контакт, появили са се нервни тикове с очи. Твърди се, че в разговор с училищен психолог С. е споделил, че намесата на лица извън семейството- Отдел Закрила на детето и ЦОП предизвикват тревожност, провокират чувство на вина и безсилие и са причина за повишена раздразнителност. Споделил е, че е притискан от непознати хора /представители на институциите/ да прави неща, които силно го тревожат. Твърди се, че училищния психолог е отбелязал в заключението си, че при оказване на продължителен натиск върху детето в посока на законово обосновани, но неприемливи за него дейности е възможно да се създаде базисна тревожност, имаща негативно влияние върху всички аспекти от живота, за неопределен период от време. Твърди се, че е препоръчал да се ограничат контактите на детето с лица, представители на институции, провокиращи стрес и тревожност в него. Твърди се, че тези препоръки са направени през м.

11.2016г. Твърди се, че независимо от препоръките на училищния психолог контактите на детето с институциите са продължили. Твърди се че на 24.11.2016г. е изготвен противоречив доклад от ОЗД в ОС Плевен, без да се спомене в експертизата думите „родителски капацитет“, без да бъде включен доклада от училищния психолог, избирателно цитиране на експертизата на „Малки стъпки“, като има и невярно заменени противоположни думи.Твърди се, че на 09.01.2017г. майката е нахлула в класната стая и се е опитала да вземе детето, а С. се е обадил за помощ на горещ телефон 116111 , но „помощ“ е дошла на 22.06.2017г. в лицето на служител от РДСП и служител от ОЗД, на 25.01.2017 г. доброволно предаване на дете в кантората на ЧСИ В. С., на която видно от протокола заедно с представителя на ОЗД обсъждат как да стане предаването на детето на майката, на 24.02.2017г., среща при ЧСИ без детето, а представител на ОЗД е приятелка на майката – г-жа Р.В., последва насочване на детето към психолога М.Р., през март 2017г. бащата води детето С. в „Институт за психично здраве и развитие“ , където с него се опитва да работи психолога М.

Р., после го прехвърля при психолога С.Л., после трети психолог и накрая е заведен при проф.д-р В.М., която е констатирала, че е опасно за психоемоционалното състояние на детето всичко това, прочита експертизите на бащата, майката и детето и е заявила че в това нещо тя няма да участва.Твърди се, че пред този период е починал началника на ОЗД Плевен и работещ по случая Св.С. и е назначен нов такъв – Е.С., и новия социален работник по случая Ц.Г. са излъчени като такива от бившия зам. началник на ОЗД Плевен Р.В., която след това е преместена в РДСП Плевен. Твърди се, че на 26.05.2017г. бащата е извикан на среща в ОЗС при Е.С. и Ц.Г. и е информиран, че възобновяват работа с детето заради неговото позвъняване на спешния телефон. Твърди се, че по-късно бащата е написал заявление, в което е поискал Ц.Г. да се оттегли от случая, поради това че голямото дете на С. /майката на С./ и сина на Г. са приятели, но тя е отказала.Твърди се, че на 22.06.2017г. в жилището на ищците са дошли Д. Й./ РДСП Плевен/ и Ц.Г. ОЗД, във връзка със сигнала подаден от детето на 09.01.2017г. на тел. 116111. На 05.07.2017 е изготвен План за действие с подписите на майката, соц. Работник, началника на ОЗД и на Директора на А.

Плевен, който не е подписан от бащата поради желанието му да се запознае с него преди да подпише, на 07.07.2017г. становище относно план за действие без изходящ номер и без дата на неговото изготвяне, на 11.07.2017г. покана от ЦСРИЖДПН за работа с детето по направление издадено им от ОЗД/ в този център работи една друга близка на майката-психолога М.Т., опит за натиск от тяхна страна с устни заплахи. Твърди, че са проведени нееднократни срещи в ОЗД, че на 27.09.2017г. С. заедно с по-големия си син К. да влезли в училището, минали са покрай охраната, появил се е зам. директора, психолога и са извели С. в коридора, а той е заявил че не желае да говори с тях и влиза в клас/ ОЗД са уведомени писмено, но няма реакция/, на 11.10.2017г. майката С. е стояла в двора на училището, а детето твърди, че се страхува/ уведомени са ОЗД писмено, няма реакция/ На 12.10.2017г. ЧСИ Ц.Н., Началника на ОЗД Ел.С., соц. работник Цв.Г. са отишли в ОУ „Й.Йовков“ и са обяснили на зам. директора, че бащата е „психопат, опасен и т.н.“, после двете са отишли в жилището на ищците да видят детето. Твърди се, че всички действия на служителите на ответника са довели до трайно влошаване на психическото и физическото състояние на С.С. за дълъг период от време, че отбелязаните от училищния психолог проблеми са се задълбочили, увеличил е телесното си тегло, не е искал да излиза и да комуникира с други хора, както и да спи сам в стая или да стои сам в къщи.

Твърди се, че ситуацията се е променила постепенно едва през настоящата година, когато С. си е възвърнал нормалното за едно дете на неговите години психическо и физическо състояние. Твърди , че бащата многократно е подавал заявление до А. София, до ОЗД Плевен, с искане да му бъде предоставена информация относно случая на детето за да може адекватно да бъде информиран относно предприетите действия на институциите, която информация му е била отказвана многократно.

Твърди се, че с писмо изх СЛ/Д-ЕН/475-041/17.09.2020г. Директорът на А. Плевен бащата е уведомен, че работата по детето в ОЗД Плевен е приключила. Твърди се, че създалата се ситуация с детето С.С. е повлияла отрицателно и на ищецът Ц.С.. Промените в здравословното и психическо състояние на детето е наложило неговото присъствие неотлъчно до него, в часовете когато не е бил на училище. Твърди се, че се е наложело да спи с детето на едно легло тъй като С. се е чувствал несигурен, че са излизали само заедно навън по същите причини. Твърди, че несигурността за бъдещето, притесненията за сина му, възникнали от дейността на служителите на ответника са оказали негативно влияние на Ц.. Твърди се, че е бил принуден да прекрати дейността си като земеделски производител обработващ близо 70 дк земя и отглеждащ животни.Твърди се, че през 2017г. му е предложен едногодишен трудов договор като Изпълнителен директор на район Северен, от А.

Консулт ЕООД със заплата от 2000 лв и поради необходимостта да бъде неотлъчно до сина си, ищецът не е могъл да заеме предлаганата длъжност и на 07.04.2017г. предложението е било оттеглено. Твърди се, че с това ищецът е претърпял преки имуществени вреди. В допълнителна писмена молба ищецът С.С. е уточнил, че конкретните действия, от които са причинени неимуществените вреди е оказван нееднократен вербален натиск от представители на ответника за провеждане на срещи и консултации, въпреки неговото изрично нежелание затова. Твърди се, че нежеланието на детето е породено от първоначално проведените срещи и отношението на служителите на ответника към него, въпреки негативното му отношение и отрицателните резултати, представители на ответника са продължили с действията си, което е довело до влошаване на състоянието му. Посочил е конкретно датите –

03.06.2016г. – среща в ЦОП между детето и майката в присъствие на психолога С. М..Присъствал е и ищеца Ц.С., на когото са казали да остане в стаята докато психолога прецени, след което да излезе, когато психолога даде знак. След напускането на бащата детето също е поискало да излезе, но е било задържано против волята му.

-на

12.07.2016г. Среща в ОЗД с Я. П., на която С. не е пожелал да остане насаме с нея и вече е бил недиалогичен и с нея, срещата е организирана под натиск.

-на

03.10.2016г. е проведена едночасова среща в ЦОП Плевен, на която са присъствали бащата, майката, С.С.-заместил Я. П., психолога С. М. и директора на ЦОП Плевен- А.Д., на която майката се е държала неадекватно, агресивно и вулгарно, обиждайки бащата и нападайки го вербално, а останалите са я подкрепили, като са го обвинявали за ситуацията на висок тон, с обяснението че трябва да кара едва ли не детето да се вижда с майката. Бащата не е взел отношение, взето е решение детето да бъде подложено на поредното изследване, след което отново да се работи с него в неприятния за него ЦОП-Плевен, без да се интересуват от емоционалните нужди на детето и мнението на ищеца Ц..

-на

11.10.2016г. оценка на детето в СПСС „Малки стъпки“-Плевен, извършена по заявка на Отдел „Закрила на детето“ гр.Плевен. С цел да се даде възможност на детето да се възстанови от травмите получени от натиска оказан върху него от страна на институциите са направени препоръки да се прекрати въвличането на участието на детето С.С. в процедури и експертни оценки, свързани със ситуацията на раздяла между двамата родители за период между три и четири месеца.За същия период е препоръчано да не се правят опити за провеждане на медиирани или директни срещи на детето с майката, включващи принуда, освен ако детето не пожелае това“. Твърди се, че тази задълбочена и обстоятелствена оценка на психоемоционалното състояние на детето не е била представена в съда, нито адекватно включена в социалния доклад от ОЗД, като препоръките написани в нея са били пренебрегнати от поръчителя и Св.С., който е дал направление отново към ЦОП Плевен /мястото, на което детето е било държано против волята му в една стая с майката/ и е провел две неприятни за детето срещи с него в ОЗД- 28.10.2016г. и 31.10.2016г.На 07.11.2016г. Св.С. заедно с друг психолог от ЦОП Плевен са посетили дома на ищците за неуговорена среща, на която Св.С. е избутал детето от вратата и са влезли за разговор с детето, в който му е обяснено, че трябва да се вижда с майката.

Разпечатката съдържа 26 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95bbd6e0-0267-4d0d-84d8-0324db31378c