Решение № 24 от 19.03.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. ****, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.К при участието на секретаря Х.С като разгледа докладваното от Н.К Гражданско дело № 20233410100101 по описа за 2023 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Ф. А. Ф. с ЕГН **********, от гр.****, обл.Силистра против С. К. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, обл.Силистра, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпругата. С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода по отношение на роденото по време на брака дете **** с ЕГН **********, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и ответницата, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск за издръжка за минало време за периода ****. с правно основание чл.149 от СК, иск с правно основание чл.

56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ответницата след развода.

Предявен е иск с правно основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД – за пътуване на роденото от брака дете в чужбина и за издаване на задграничен паспорт на детето, без съгласието на неговата майка.

В молбата за развод ищеца твърди, че с ответницата сключили и граждански брак на *** г. в гр. ****, който е първо поред и за двамата. От брака имА. родено едно дете **** с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно. След сключването на брака заживели в къща на ул. ****, собственост на бабата на ищеца по бащина линия. от лятото на 2021г. са във фактическа раздяла след като ответницата внезапно напуснала семейното жилище, без да уведоми никого и без да даде някакви обяснения. Ищецът я търси и от приятели на ответницата разбрал че тя е заминала в чужбина с новия си мъж.

От момента на фактическата раздяла между съпрузите до настоящият момент ответницата не е проявявала никакъв интерес към детето им, не е търсила контакти с него дори и по телефона, не е участвала по никакъв начин в неговото отглеждане и възпитания, нито в неговата издръжка.

Основи грижи полагал ищеца с помощта на своите родители и близки. Детето е на 1 почти 4 години и посещава детска градина в гр.****.

Ищеца работи на трудов договор в ****“ и получава трудово възнаграждение.

Заявява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата.

Твърди, че към настоящият момент, бракът между страните съществува само формално. Моли бракът да бъде прекратен по вина на ответницата. Моли родителските права върху роденото по време на брака малолетно дете да бъдат предоставени на него, като ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето **** в размер на 350 лв. Предлага и режим на лични контакти на ответницата с детето. Иска местоживеенето на детето да бъде поределено при него.Претендира заплащане на издръжка за детето за минало време – една година назад, в общ размер от 2 400 лв.

Иска да му бъде предоставено за ползване след развода семейното жилище находящо се в ****

Съпругата е била с фамилното име „****“ преди брака и е приела фамилното име на съпруга си „Ф.“. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Ф. е депозирала писмен отговор на молбата за развод чрез назначеният й от съда особен представител. Счита, че иска за развод е допустим, а по неговата основателност ще вземе становище след разпита на свидетелите. Не възразява да се разпитат поисканите от ищеца свидетели. Не възразява срещу представените по делото доказателства. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

По делото е депозиран от ДСП-**** социален доклад, като становището на заинтересованата страна е че детето има силна емоционална връзка с баща си и с неговите близки, с които е отраснало и живее към настоящия момент. В семейната среда на бащата са осигурени добри условия за нормалното физическо, психо-емоционално, нравствено, образователно и социално развитие на детето.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с процесуален представител. Поддържат изложеното в молбата за развод.

В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от назначеният й от съда особен представител. Оспорва отчасти молбата за развод.

Дирекция "Социално подпомагане" - ****, редовно призовани, не изпращат представител, като са депозирА. социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - официално заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак № **** от *** г., издадено въз основа на акт за граждански брак №**** г. съставен в гр.****, удостоверение за раждане от ****, издадено въз основа на акт за раждане №**** г. съставен от ****, ****, уверение с изх.№ ***., издадено от ***“ гр.****, се установи, че страните са сключили граждански брак на ***г. в гр.****, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си „Ф.“, че от брака си имат родено едно дете **** с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно и че ищеца работи по трудово правоотншение с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00 лв.. Липсват данни за доходите на ответницата. Семейното жилище находящо се в гр. ****, на ул. ****, обл.Силистра е собственост на бабата на ищеца. От социалният доклад се установява, че детето има силна емоционална връзка с баща си и с неговите близки, с които е отраснало и живее към настоящия момент, и че в семейната среда на бащата са осигурени добри условия за нормалното физическо, психо-емоционално, нравствено, образователно и социално развитие на детето.

От гласните доказателства - показанията на водените от ищеца свидетели: *** /без родствени връзки със страните/ и ****/свако на ищеца/, се установява, че от 2-3 години 2 съпрузите са във фактическа раздяла, като бащата полага непосредствените грижи за детето и задоволява всички негови потребности съобразно пола и възрастта му. Няколко пъти ответницата бягала от дома си, занимавала се с други мъже. Преди около 2-3 години ответницата напуснала семейното жилище и заминала в чужбина с друг мъж. Не се е обаждала и не се е интересувала от детето. Не е изпращала пари и подаръци за детето. За детето се грижел ищеца с помощта на своята майка.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание, чл. 56, чл. 59 във вр. с чл.127, ал.2 от СК, чл. 143 и чл.149 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнА. са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Поведението на съпруга също е станало причина за разстройството на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните свидетелски показания се установи, че ответницата с поведението си – неполагане на грижи за детето и семейството, напускането на семейното жилище и заживяване с друг мъж, са допринесли за разстройството на брачните отношения.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на всички водени свидетели. С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответницата.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК във вр. с чл.127 от СК:

Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дет е е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид полът на детето и възрастта му, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му и възможността на трети лица да помагат на бащата, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретният 3 казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, при който определя местоживеенето на детето.

Предвид изложеното, възрастта на детето, отсъствието на майката и необходимостта от поддържане и възстановяване на връзката между майката и детето, следва да бъде пределен режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца без преспиване, от 10.00 часа до 17.00 часа, като майката взема детето от домът на бащата и отново го връща там, както и един месец през лятото с преспиване когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на бащата, като детето ще продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на родителите. Бащата реА.зира доходи в размер на около 780.00 лв. месечно. Не се събраха доказателства към настоящият момент за това какви доходи реА.зира майката в чужбина или дА. въобще реА.зира такива. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца.

С Постановление № 212 на МС от 02.11.2023 г. е определен размера на линията на бедност за страната за 2024 г.(обн. ДВ бр. 93 от 07.11.2023 г.) в размер на 526 лв. месечно.

Предвид установеният доход от бащата и неустановеният доход на майката, и необходимите средства за издръжка, съобразени с възрастта и нуждите на детето което е на 4 години, съдът счита че следва да бъде определена месечна издръжка за детето в размер на 350.00 лв., от които 100.00 лв. да се поеме от бащата, който полага непосредствените грижи по отглеждането на детето и 250.00 лв. да се поеме от майката, която следва да бъде осъдена да заплаща посочения размер, считано от подаване на молбата за развод в съда – 22.02.2023 г., с падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като издръжката се заплаща на детето чрез неговият баща.