Решение № 179 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000501406 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. С. К. срещу решение № 260124/18.01.2023г., поправено с решение № 260269/09.02.2023г. на СГС, ГО, 4 състав, постановени по гр.д. № 4319/20г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. над 5000лв. до 15 000лв.

Срещу същите съдебни актове са постъпили въззивни жалби от „Юнион Ивкони“ ООД в частта, в която е уважен искът по чл.741, ал.1 от ЗЗДискр. и в частта, в която е отхвърлен обратният му иск срещу П. М. Т. до 2500лв., предявен при условията на евентуалност. Обжалвано е и решението, постановено по чл.247, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят- ищец твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил изявлението на изпълнителния директор на ответното дружество на 08.03.2017г. по БТВ „Новините“ за това, че той е бил „въоръжен“ с вилица в едната ръка и торбичка с мръсни чинии в другата, при поискване не е дал билет и сам си е тръгнал от автобуса.

Първоинстанционния съд е ограничил юрисдикцията си само до определен период от време при определяне на обезщетението и не е разгледал 1 задълбочено претенциите му за извършено увреждане и от интервюто от 08.03.2017г. Съдът не е зачел, че причинените му увреждания са довели до напускането на дома му и образованието и заминаването му за Англия за период от четири години. Съдът не е съобразил заключението на допусната СППЕ експертиза.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи иска му за още 10 000лв.

Жалбоподателят- ответник излага, че първоинстанционният съд е мотивирал решението си само с решението на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, което е акт, постановен в друго производство. Той няма сила на пресъдено нещо между страните в процеса. Затова приемането на установен акт на пряка дискриминация, без да се обсъждат събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, наведените твърдения и процесуалното поведение на страните, съставлява процесуално нарушение, но и води до неправилен краен извод. Въззивното дружество се позовава на задълженията, произтичащи от Закона за автомобилния превоз, пътниците да имат превозен документ- билет, за да бъдат превозени. В обжалваното решение не е обсъден фактът, че по делото не са ангажирани доказателства- билет за пътуване, издаден на ищеца на 05.03.2017г. за пътуване от гр. Варна до гр. София, нито съставна част от него, от която да се направи обоснован извод, че той е разполагал с такъв. Ищецът не е разполагал с редовен превозен документ. Обстоятелството, че твърденият билет е бил мокър, смачкан и със заличени данни се установява от исковата молба. Свидетелят Д. е потвърдила, че билетът е бил в окаяно състояние и е бил почти напълно унищожен. От същите показания се установява, че задълженията на свидетеля се свеждат до проверка на билета на пътниците.

Преки доказателства за твърденията, изложени в исковата молба, по отношение на действията на ответника спрямо ищеца „грубо го отпъдили и му казали да се маха“ не са ангажирани. Ответникът се позовава на Регламент /ЕО/ 181/2011г. на ЕП и на Съвета, в който са уредени възможностите за превозвачите да откажат да качат определено лице на основание увреждане или намалена подвижност с цел спазване на приложимите изисквания за безопасност. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е бил с придружител при зимни условия, в тъмната част на 2 денонощието и при лоши метеорологични условия. Счита, че следва да се вземе предвид отговорът на първия въпрос на СППЕ, а именно, че ищецът не е имал реално намерение да се самоубие. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.49 от ЗЗД. По отношение на обратния иск срещу третото лице помагач, поставя въпроса за правната квалификация на иска, тъй като вредата на работодателя е причинена при изпълнение на трудовите задължения, но не по небрежност.

Затова следва да се приложи пълната имуществена отговорност и ответникът по този иск трябва да понесе пълният размер на половината от присъденото на ищеца по главния иск.

Затова „Юнион Ивкони“ ООД моли въззивния съд да отмени решението по отношение на главния иск като го отхвърли изцяло. В случай, че потвърди решението да уважи обратния иск в размерна на половината от присъденото на ищеца обезщетение. Моли да се отмени решението, постановено по чл.247, ал.1 от ГПК като недопустимо.

В депозиран писмен отговор Й. К. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите на ответното дружество.

„Юнион Ивкони“ ООД в депозирано

08.02.2024г. оспорва жалбата на Й. К.. писмено становище на

Третото лице помагач в депозиран писмен отговор оспорва жалбата на ответното дружество с вх. № 264719/08.02.2023г. като по отношение на главния иск я счита за основателна. Оспорва я в частта по обратния иск. По отношение на втората въззивна жалба на дружеството в съдебно заседание счита, че очевидната фактическа грешка не е отстранена. Счита я за основателна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. В исковата молба ищецът Й. К. твърди, че от 03.03.2017г. до 05.03.2017г. е бил на гости на свой приятел- К. Г., в с. ***, обл. ***. На 05.03.2017г. вечерта последният го е изпратил на автогара Варна, за да си купи билет и да пътува обратно за гр.

София с автобус на ответника. Часът на тръгване е бил в 00.30ч. на 3

06.03.2017г. След закупуване на билета двамата са се разделили. Петнадесет минути преди отпътуване на автобуса ищецът се е явил заедно с другите пътници, за да се качи в автобуса. При проверката на билетите, проверяващият е установил, че билетът му е бил намокрен, в недобър и нечетящ се вид, поради което му посочил вратата и му наредил да слезе без да му обясни защо. Ищецът се е опитал да обясни, че го е закупил преди няколко часа и се е намокрил от дъжда, но контрольора на превозвача, го е нарекъл „дрогиран наркоман“, грубо го е отпъдил и му е казал да се маха. Й.

К. е бил силно стресиран и уплашен, че не го пускат да се качи в автобуса и към 00.15ч. е разговарял с майка си, която по телефона е направила опит да говори с шофьорите на автобуса, за да им обясни за състоянието на сина й, но е чула само обиди и ругатни. Обяснила е, че ищецът е със „Синдром на Аспергер“. След грубото отношение ищецът се е почувствал унизен, обиден, незаслужено оскърбен и отхвърлен. Това състояние го довежда да мисълта за самоубийство. Тъй като телефонът му е изключен майка му търси помощ в социалните мрежи. Отзовава се жена, която го намира на бензиностанция ОМV, където майка му го е убедила да отиде. Жената го завежда обратно на автогара Варна, съдейства му за получаването на нов билет и след като обяснява какво е състоянието му, остава до отпътуването на автобуса, в който се е качил Й.. К.. Случая е станал достояние на медиите. На 08.03.2017г. по БТВ, в емисията „Новини“ се излъчва репортаж за ситуацията. Медията е взела интервю от Й.. От него той научава неверни за себе си неща- че бил не чист, в неприличен вид, опикан и носел вилици и лъжици в себе си. След случая е сезирана Комисията за защита от дискриминация, като е образува преписка № 55/17г. С решение № 43/25.01.2018г. е установено, че двамата шофьори на ответника С. С. и П. Т. са поставили ищеца в по- неблагоприятно положение спрямо другите пътници, с което са накърнили достойнството му и са създали обидна и унизяваща за него среда, което съставлява нарушение на чл.4, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „Увреждане“. На двамата шофьори е наложена парична санкция, а на ответното дружество са дадени указания за недопускане на такива случаи. Решението на комисията е обжалвано от дружеството пред АССГ, но жалбата не е уважена. Ищецът счита, че с поведението си длъжностни лица на ответника са му причинили морални болки и страдания- довели са го до състояние да се самоубие.

Чувствал се е наранен, унизен, обиден, отритнат от обществото и с потъпкано 4 лично достойнство. След този случай Й. К. се е затворил в себе си, престанал е да посещава лекциите в Бургаския университет и е заминал в чужбина.

Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000лв., в едно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В депозиран отговор в срока п очл.131 от ГПК ответникът „Юнион Ивкони“ ООД оспорва иска като го счита за неоснователен. Сочи, че при явяването си при автобуса на 06.03.2017г. ищецът е представил част от билет, които бил почти напълно унищожен- мокър, смачкан и със заличени данни. От тази част от билета не е могло да се установи нито датата, нито часа, нито автобусната линия, за която се отнася. При поискване ищецът не е представил служебния бон към билета, с който би могло да се удостоверят тези данни, а е напуснал автобуса. Липсата на редовен документ е причината ищецът да не е допуснат в автобуса на 06.03.2017г. на автогара Варна. Счита, че фактическият състав на непозволеното увреждане не е пълен, тъй като не е налице противоправно поведение, както и причинна връзка между деянието и вредите. Ответникът поддържа, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено при съществено противоречие с материалния закон, при допуснати нарушение на административнопроизводствените правила и е необосновано. Не е налице правна възможност доказателствата от преписката да се използват по настоящото дело. Сочи, че преди медийните изяви на майката на ищеца, той е бил превозен на разноски на дружеството.

Ответникът е направил искане за привличане на трети лица помагачи С. С. и П. Т., срещу които е предявил обратен иск при условията на евентуалност. Те са причинили на ищеца по този иск имуществени вреди, които към 06.03.2017г. са били назначени по трудов договор в дружеството на длъжност „шофьор“. На същата дата те са изпълнявали курса ВарнаСофия в 00.30ч. На третите лица помагачи им е възложено освен да управляват автобуса, да спазват разписанията, но и проверка на превозните документи на пътниците, допускане на пътници на борда на автобуса. Те са лицата, които не са допуснали ищеца в автобуса. Тъй като не са служители на дружеството, спрямо тях не може да се реализира имуществената отговорност по КТ. Затова моли съда да осъди П. Т. да му заплати сумата от 5

27 000лв., в едно със законната лихва от 06.03.2017г.

В депозиран писмен отговор третото лице помагач П. Т. счита исковете за недопустими и неоснователни. Описва случилото се на 05.03.-06.03.2017г.

Сочи, че по отношение на него има специални разпоредби по КТ за отговорността му, която носи при и по повод на изпълнение на служебните си задължения по трудов договор. Сочи, че с обратният иск се цели възстановяване на работодателя на платени от него суми, каквито в конкретния случай няма. Счита, че тази претенция може да има само ако дружеството, ищец по нея, е платило обезщетение с лихви и разноски. Такива данни по делото липсват. Моли да се отхвърли обратният иск.

По делото не се спори, че на 06.03.2017г. автобус на „Юнион Ивкони“ ООД е изпълнявал пътнически превоз по маршрута гр. Балчик- гр. София, както и че шофьори са били С. С. и П. Т..

Безспорно е, че ищецът Й. К. е имал закупен билет за този автобус, който е трябвало да потегли в 00.30ч. от гр. Варна за гр. София, както и че превозният документ е бил в нечетлив вид.

Не се оспорва, а и от ЕР на ТЕЛК от 18.05.2015г. се установява, че Й.

К. е лице в увреждане- Синдром на „Аспергер“ и има 91% инвалидност с чужда помощ.