Решение № 434 от 22.05.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2566/2025
- Вид
- Решение № 434
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. гр. Хасково, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640102566 по описа за 2025 година
Предявен е от "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София” №1, бл.15, вх.А, ет.4, представляван от управителя Тихомир Иванов Вълчев, със съдебен адрес ************, адв.Г. И. Х., против И. В. Л. с ЕГН:********** с адрес ************, установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 29.03.2023г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит № L3193464, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника кредит в размер на 1250 лева, който бил преведен с платежно нареждане по сметка на кредитополучателя и усвоен изцяло от него. С договора било уговорено между страните, че връщането на кредита следва да се извърши по посочена банкова сметка в „Юробанк България“, както и че същият следвало да се погаси на 24 месечни последователни вноски, дължими за периода от 25.04.2023г. до 25.03.2025г., всяка в размер на 80,16 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. В договора били уговорени фиксирана възнаградителна лихва в размер на 22 % и ГПР в размер на 56,50%, като в чл. 8 и следващи от ОУ, в преддоговорната информация, както и в Стандартния Европейски формуляр била изложена подробна, ясна и точна информация за начина на изчисление и формиране на ГПР. Общият размер на плащанията по договора за кредит, при допускане, че сумата бъде погасена съгласно първоначално уговорените параметри възлизал на 1920,90 лева. Твърди се, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по 1 договора с отпускане на кредитната сума и предоставянето й по сметката на ответника, който не изпълнил задълженията си, а направил само три плащания за погасяване на кредита в общ размер на 401 лева, след което преустановил плащанията си. Междувременно, на 23.08.2024г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от процесния договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД ответникът бил уведомен за извършената цесия с уведомление, приложено към исковата молба. Твърди се, че на 25.03.2025г. настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, но на крайния падеж, включително и към датата на настоящата искова молба, ответникът не бил изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит, поради което ищецът подал Заявление до Районен съд Хасково за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч. гр.д. № 1108/2025г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение. Уточнява се, че претендираната в настоящото производство сума е в по-малък размер от този по издадената заповед за изпълнение, но бил включен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което била налице идентичност на претенциите. На 15.09.2025г. ищецът бил уведомен от съда, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника. Към момента липсвало погасяване на задължението, което пораждало правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. С уточняваща молба вх. рег. № 19643/03.11.2025г. във връзка с дадени от съда указания да обоснове правния си интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземане по заповедта за изпълнение с оглед обезсилването й с постановено по ч. гр. д. № 1108/2025г. по описа на РС-Хасково определение, ищецът сочи, че счита постановеното определение за незаконосъобразно и е обжалвал същото в срок, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 849,00 лева, представляваща част от претендираната в заповедното производство главница – остатъчна чиста стойност по Договор за кредит № L319346, сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.04.2025г. до окончателното изплащане.
Заявява, че не поддържа претенцията си за лихва, претендирана със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че признава дължимостта на търсената сума. Прави искане за разсрочване на вземането на ищеца, предвид затрудненото му положение и невъзможността да изплати наведнъж цялата сума.
В молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният 2 представител на ищеца прави искане за произнасяне с решение съобразно признанието на иска от страна на ответника, както и за разсрочване на задължението за период, съответстващ на възможността на последния да плаща по 40евро на месец.
С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е направено признание на иска с правно основание чл.422 от ГПК, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се произнесе съобразно направеното признание по реда на чл.237 от ГПК. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл.237, ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.
Съдът счита, че следва да се уважи също така направеното от двете страни искане за разсрочване на задължението на ответника, като се постанови изплащане на присъдените с решението суми на вноски от 40евро месечно до пълното издължаване на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 332,34евро /650лв./.
С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 вр. ал.2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. Л. с
ЕГН:********** с адрес ************, че дължи на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София” №1, бл.15, вх.А, ет.4, представляван от управителя Тихомир Иванов Вълчев, сумата от 434евро /849лв./, представляваща част от претендираната в заповедното производство главница – остатъчна чиста стойност по Договор за кредит № L319346, сключен на 29.03.2023г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и И. В. Л., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.04.2025г. до окончателното изплащане, за която сума е 3 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №488/30.04.2025г. по ч. гр. д. №1108/2025г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА И. В. Л. с ЕГН:********** с адрес ************, да заплати на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София” №1, бл.15, вх.А, ет.4, представляван от управителя Тихомир Иванов Вълчев, направените в заповедното и исковото производство разноски в размер общо на 332,34евро.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на настоящото решение, като присъдените суми за главница, лихва и разноски се изплащат на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София” №1, бл.15, вх.А, ет.4, представляван от управителя Тихомир Иванов Вълчев, от И. В. Л. с ЕГН:********** с адрес ************, на равни вноски п о 40евро на месец, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното издължаване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
4