Решение № 324 от 26.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Горна Оряховица, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120101075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът И. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Д.О., общ. Г.О. ул..., чрез пълномощника си – адвокат И. Т. М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че спрямо ищеца е било образувано НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС, като същият е имал качеството на подсъдим в производството. Сочи, че с Определение № 107/23.02.2015г. по делото, на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът е осъдил ищеца да заплати по сметка на НБПП направените по ДП № 405/2014г. по описа на РУ - Горна Оряховица разноски за служебно назначения адвокат в размер на 150.00 лв., а с Определение № 118/25.02.2015 г. по НОХД № 953/2014 г. по описа на ГОРС - да заплати по сметка на НБПП направените по делото разноски за служебно назначения защитник в съдебната фаза в размер на 200.00 лв. Счита, че посочените съдебни актове следва да са влезли най - късно на дата 19.03.2015г., когато са издадени въз основа на тях изпълнителни листи за посочените суми. Заявява, че след влизане в сила на съдебните актове за присъждане на разноските, на основание чл.189,ал.3 от НПК е издаден изпълнителен лист от 19.03.2015г. за сума от 150.00 лв. и изпълнителен лист от 19.03.2015г. за сума от 200.00 лв. по НОХД № 953/2014 г. по описа на ГОРС в полза на НБПП.

Сочи, че с писмо с изх. № 94-В-531/28.04.2020г. и вх. № 07683/30.04.2020г. на ЧСИ Виктор Г. /рег. № 725/, НАП София са поискали на основание чл.426 от ГПК във връзка чл.276 от ЗПП вр. чл.3,ал.7,т.8 от ЗНАП образуването на ИД срещу ищеца, като същото е 1 образувано с нарочна резолюция на удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № 040372001756267/11.05.2020г. Заявява, че със запорно съобщение изх. № 03191/25.02.2021г. до "Алианц банк" АД е наложен запор на банковата сметка на ищеца; със запорно съобщение с изх. № 3029/16.02.2021г. до Банка "ДСК" АД е запорирана банковата сметка на ищеца; изпратена е до длъжника покана за доброволно изпълнение с изх. № 2970/16.02.2021г., но същата не е връчена.

Счита за безспорно е, че вземането в общ размер на 350,00 лева по изпълнителното дело с взискател НБПП представлява частно държавно вземане, съгласно чл.162,ал.4 от ДОПК вр. чл.276 от ЗПП, като по отношение частните вземания намират приложение разпоредбите на ЗЗД. Сочи, че съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение /в случая това са Определение № 107/23.02.2015г. и Определение № 118/25.02.2015г., имащи за последица тази на влязло в сила съдебно решение/, срокът на новата давност е всякога 5 години. Посочва, че по силата на чл.116,б.„в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно даденото в т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес. Посочва, че в настоящия случай изпълнително дело не е съществувало преди 26.06.2015г., за да се приеме, че давност не е текла по отношение на процесните вземания.

Сочи също, че според чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г./, давността следва да се счита за спряна в периода от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г., т.е. ако давностният петгодишен срок е започнал да тече най - късно на 19.03.2015г. за вземанията и по двата изпълнителни листи, издадени на 19.03.2015г., то посоченият петгодишен срок е спрял да тече на 12.03.2020г. вкл., и е продължил считано от 14.05.2020г. и е изтекъл на 20.05.2020г.

Заявява, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Твърди, че давността в производството по ИД № 478/2020 г. по описа на ЧСИ В. Г. следва да е била прекъсната с първото действие за принудително изпълнение, едва с издаването на запорно съобщение с изх. № 3029/16.02.2021г. за запор на банкова сметка в Банка "ДСК" АД и последвалото го запорно съобщение с изх. № 03191/25.02.2021г. за запор на банкова сметка в "Алианц Банк" АД. Заявява, че нито образуването на ИД № 478/2020г., сторено на 30.04.2020г., нито изпращането на съобщение до длъжника за дължимостта на вземането, ведно с покана за доброволно изпълнение, водят до прекъсване на давността, тъй като последната е изтекла на 20.05.2020г., т.е. преди извършването на валидни изпълнителни действия.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че И. С. Г., ЕГН **********, не дължи на взискателя Национално бюро за правна помощ гр. София, сума в размер на 150.00 лева, присъдена с Определение № 107/23.02.2015 г. по НОХД № 953/2014 г. по описа на ГОPC в полза на НБПП, и сума в размер на 200.00 лв., присъдена в полза на 2

НБПП с Определение № 118/25.02.2015 г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС, представляващи частно държавно вземане с взискател НБПП, поради изтекла погасителна давност на основание чл.439 вр. чл.124,ал.1 ГПК. Моли съда да му присъди направените в съдебното производство разноски, от които: 50.00 лв. - заплатена държавна такса, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в хипотеза на безплатно осъществено процесуално представителство по реда на чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. И. М. от ВТАК, ищецът поддържа исковата молба. Излага подробни съображения. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да му присъди сторените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Национално бюро за правна помощ със седалище: град София, ул. „Развигор” № 1, представлявано от председателя на НБПП Н. В. И., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва иска като неоснователен, както и да присъдите на НБПП сторените по делото разноски. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба.

Оспорва предявения иск като недопустим. Сочи, че според нормата на чл.27 б от ЗПП правомощието за събиране на процесните вземания принадлежи на НАП, следователно НАП може да прецени дали да предприеме действия за събиране на вземанията по издадените срещу ищеца изпълнителни листове.; обратно - НБПП няма правомощие да реши дали да предприеме или не действия за събиране на вземанията. Поради това счита, че ищецът е имал правен интерес да насочи отрицателния си установителен иск срещу НАП, за да отрече правото на агенцията да събере вземанията срещу него. Заявява, че за НБПП не съществува правна възможност да предприеме каквото и да е действие за събиране на вземанията и по този начин да засегне патримониума на ищеца, поради което за ищеца не съществува правен интерес от воденето на делото срещу НБПП.

Оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Твърди, че давността е прекъсната както с образуването на изпълнително дело № 20207250400478 по описа на ЧСИ Виктор Г., peг. № 725, район на действие - ВТОС и с посочване на конкретни изпълнителни способи в молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство, така и с извършените по делото изпълнителни действия. Моли съда да вземе предвид обстоятелството, че съгласно чл.3, ал.1,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.20г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права, като с § 13 от ПЗР от Закона за изменение на Закона за здравето е предвидено, че тези спрени срокове започват да текат една седмица след публикуването му в ДВ, т.е след 21.05.20г.

Счита, че така давностният срок за погасяване на вземанията е спрял считано от 13.03.20г. до 21.05.20г., поради което давността се удължава с периода, за който не е текла. Посочва, че процесиите вземания са за разноски за правна помощ и доколкото съгласно чл.276 от ЗПП разноските за правна помощ по чл.27,ал.3 и по чл.27а са частни държавни вземания, то с 3 оглед характера на тези вземания, НБПП следва да се приравни на частноправен субект.

Счита, че след като по отношение събирането на тези вземанията и давностните срокове за погасяването им се прилагат правилата за вземанията на частноправните субекти, то и правилата за спирането на давностните срокове за вземанията на частноправните субекти следва да са приложими към частните държавни вземания, каквито са процесните вземания.

Моли съда да приеме, че давността не е изтекла към момента на депозиране при ЧСИ Виктор Г. на молбата за образуване на изпълнителното дело и в съответствие с ТР № 2 от 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС да преме, че молбата прекъсва давността, доколкото в нея са посочени конкретни изпълнителни способи, които взискателят иска да бъдат приложени и които частният съдебен изпълнител е длъжен да приложи. Поради това счита, че процесните вземания не са погасени по давност и предявеният иск е неоснователен.

Във връзка с искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.12 вр. чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и с оглед на размера на защитавания материален интерес, моли съда в случай, че присъди адвокатско възнаграждение, да приеме, че същото следва да е значително под определения от Висшия адвокатски съвет минимум. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъдите на НБПП сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа изцяло писмения отговор. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че с изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС въз основа на Определение № 118/25.02.2015г., ищецът по настоящото дело И. С. Г. е осъден да заплати, на основание чл.189,ал.3 от НПК, на кредитора НБПП – София сума в размер на 200,00 лв., направените разноски за служебно назначен защитник – адв. К.М. от ВТАК по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС (преписи от съдебен протокол от 17.12.2014г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС, Определение № 118/20.02.2015г. по НОХД № 953/2015г., влязло в законна сила на 19.03.2015г.).

Страните не оспорват и фактите, че с изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС въз основа на Определение № 107/23.02.2015г., ищецът по настоящото дело И. С. Г. е осъден да заплати, на основание чл.189,ал.3 от НПК, на кредитора НБПП – София сума в размер на 150,00 лв., направените разноски за служебно назначен защитник – адв. К.М. от ВТАК по ДП № 405/2014г. по описа на РУМВР Г.Оряховица (заверени преписи от 2 броя изпълнителни листи, издадени на 19.03.2015г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС, съдебен протокол от 17.12.2014г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС, Определение № 107/23.02.2015г. по НОХД № 953/2015г., 4 влязло в законна сила на 12.03.2015г.).

По настоящото дело страните не спорят и относно фактите, че е образувано изпълнително дело 20207250400478 по описа на ЧСИ Виктор Г. с рег. № 725, с район на действие ВТОС, въз основа на представените от НАП изпълнителни листи, издадени на 19.03.2015г. по НОХД № 953/2014г. по описа на ГОРС, за принудително събиране в полза на ответника на присъдените с посоченото изпълнително основание парични суми, представляващи частни държавни вземания.