Решение № 388 от 26.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Дупница, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510100545 по описа за 2024 година

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, е предявило срещу Л. Д. П., ЕГН:

**********, с адрес: **********, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имотжилищен апартамент, находящ се в гр. 999, е бил битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 272814, като е ползвал доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., която не е заплатил.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация *** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от “Топлофикация ***” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила 1

Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация ***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.; В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация ***” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на общо 1792.30 лв., от които: сумата от 1511.30 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 265.72 лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 31.10.2022г., сума за дялово разпределение в общ размер на 15.29 лв., от които 12.68 лв.главница за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. и 2.61 лв.-лихва, начислена за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „Слатина“, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3. Правният си интерес от привличането ищецът обосновава с факта, че между „Техем сървисис“ ЕООД и „Топлофикация ***“ ЕАД имало сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост, като през процесния период „Топлофикация ***“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот 2 по данни, предоставяни от „Техем сървисис“ ЕООД. За „Техем сървисис“ ЕООД съществувал правен интерес да е трето лице-помагач, защото с участието си по делото можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на топлинната енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба, докато за „Топлофикация ***“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице – помагач се извеждал от обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за дружеството съществувала възможност да заведе регресен иск срещу „Техем сървисис“ ЕООД.

В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. Със заявление вх.№6300/12.06.2024г., депозирано преди първото открито съдебно заседание, ответникът заявява, че не оспорва дължимостта на претендираните суми, но процесният апартамент в гр. *** се обитава от големия му син Д. П., а той (ответникът) е в тежко здравословно състояние и не може да плати; иска да слючи споразумение с ищеца за разсрочване на задължението.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на 26.07.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. в гр. ***, ж.к. „Дружба 2“, бл. 257, вх. А, на което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД. Представен е и Договор №3747/17.09.2002г. сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда, находяща се в в гр. 999. Представен е и сключен на 03.06.2020г. договор между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост в гр. ***.

Видно от приетите като доказателство по делото Договор от 29.12.1993г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, Молба от 19.12.1991г. от Л. П. за откриване на партида и Решение от 08.02.2012г. по гр.д.

№10841/2011г. по описа на СРС, 86-ти състав, ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот в процесния период. Впрочем, това обстоятелство не се оспорва от ответника. Ответникът не оспорва и потреблението и начисляването на дължимите суми за топлоенергия, доставяна от ищеца в процесния топлоснабден имот.

Приложено е ч.гр.д. № 62927/2022г. по описа на СРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62927/2022г. по описа на СРС. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот, собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в гр. 999.

По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на услуга „дялово разпределение“ и заключението на вещото лице по СТЕ, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Следователно, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, като собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация ***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите 4 условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация ***” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение на проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД.