Решение № 210 от 01.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Благоевград, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора М. Т. С. и като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600279 по описа за 2026 година С обжалваната присъда Районен съд – Благоевград е признал подсъдимия П.

А. Д. – кмет на Община Дупница – за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 15.03.2024 г. около 11:47 ч. в гр.

Дупница се е заканил по телефона с престъпление против личността на длъжностно лице – Й. Я. З., временно изпълняващ длъжността началник на РУ – Дупница, по повод изпълнение на службата му, както и с престъпление против личността на неговите ближни, като е изрекъл думите: „***, и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у Й. З.. С присъдата съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500 лева.

В депозираната въззивна жалба и допълнителните писмени изложения защитникът на подсъдимия навежда доводи за неяснота на обвинението, необоснованост на присъдата, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Отправено е искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати неотстраними съществени нарушения на 1 процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия да разбере конкретното обвинение или за намаляване на наказанието. Подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображение.

Представителят на Окръжната прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна, законна и обоснована. Сочи съображения.

Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и с оглед правомощията си по чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, въззивният съд излага следните доводи за отмяна на присъдата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отстраними само във фазата, в която са допуснати- досъдебната.

Тези процесуални нарушения са основание за отмяна на постановената присъда поради абсолютно нарушение на Закона. Възприетият подход се налага от императивната процесуална разпоредба на чл. 246 ал. 2 и ал.3 от НПК, според която в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва престъплението, както и правната квалификация на деянието, които според тълкуването на разпоредбите следва да се подкрепят взаимно и да не си противоречат, както и че престъплението по неговите обективни и субективни признаци трябва да обуславя и съответства на правната му квалификация. В конкретния случай още с изписването на обвинителния акт прокурорът е допуснал противоречие в същността на обвинението, което се е изразило в неяснота на обвинението и обстоятелствата свързани с престъплението. Този порок е бил поставен пред първоинстанционния съд, в хода на разпоредителното наказание, но не е бил възприет от съда. Доколко е било възможно да се отстрани нарушението с присъдата също е спорно от гледна точка на основанията по чл. 337 от НПК, тъй като неяснотата касае същността на деянието и правната квалификация, от гледна точка на престъплението срещу личността на пострадалия и неговото правно проявление. Ако се допишат основанията и обстоятелствата на престъплението с присъдата, без да са били предмет на констатации и разглеждане в обвинителния акт, ще се касае за съществено изменение в обстоятелствата, а в конкретния случай такива е имало, но те не са разгледани от прокурора в обвинителния акт. Съдът намира, че така както е описано престъплението, а именно закана с престъпление срещу личността на пострадалия, без тази закана да е получила правно обосновано проявление в обстоятелствената част на обвинението, 2 ограничава правата на подсъдимия да разбере конкретното обвинение и параметрите на своята защита в процеса. Отделно от това нарушението е отстранимо само във фазата, в която е допуснато, а именно тази по повдигане на обвинението с обвинителния акт, тъй като същият е неясен по отношение на повдигнатото обвинение, по отношение на същността на отправената „закана“, както и изясняването на правната същност на цитираните в обвинителния акт инкриминирани конкретно отправени думи.

Въззивният съд е задължен служебно да провери дали при формулиране на обвинението са спазени изискванията на чл. 246 НПК и в частност – дали обвинителният акт очертава ясно фактическата рамка на инкриминираното деяние по начин, гарантиращ пълноценно упражняване на правото на защита.

Настоящият съдебен състав констатира, че обвинителният акт страда от съществена неяснота, която не е отстранена в хода на съдебното производство пред първата инстанция и не може да бъде преодоляна чрез постановяване на оправдателна присъда, а налага връщане на делото. Като такива възприема :

Неяснота относно характера на вмененото заканване – чл. 144, ал. 1 НК.

Съгласно чл. 144, ал. 1 НК, заканването трябва да е с „престъпление против личността". Законодателят е използвал родово понятие, но за нуждите на наказателното производство прокурорът е длъжен да конкретизира с какво именно престъпление е заплашен пострадалият – убийство, телесна повреда или друго, тъй като това обстоятелство е съставомерен факт, подлежащ на доказване.

В обвинителния акт инкриминираните думи са: „***" Прокурорът не е посочил кое конкретно престъпление против личността се съдържа в тези думи. Първоинстанционният съд е приел, че изразите имат характер на „посегателство срещу личността", но и той не е конкретизирал за какво именно престъпление е отправена заканата.

В рамките на съдебното следствие се е формирала следната разнопосочна картина: пострадалият З. е заявил, че е изпитвал страх от „злепоставяне" и от „опити за въздействие в служебен план"; съпругата на пострадалия е описала страх, свързан с длъжностното положение на кмета, без да посочи конкретна форма на заплашена вреда; бащата на пострадалия – св. Я. З. – е заявил, че е страхувал подсъдимият да не „вземе пушката и да застреля цялото семейство".

Така в рамките на едно и също производство са идентифицирани поне два принципно различни вида заканване: заканване с разгласяване на опозоряващи обстоятелства (злепоставяне) и заканване с убийство. Тези две 3 хипотези са правно несъвместими и всяка от тях би изисквала различна доказателствена основа, респективно и правна квалификация.

Действащата съдебна практика на ВКС е последователна: за да е осъществен съставът на чл. 144, ал. 1 НК, е необходимо заканата обективно да е годна да предизвика основателен страх за осъществяването й, т.е. да е насочена към конкретно посегателство, което е реалистично предвид личността на дееца и конкретните обстоятелства (Решение № 149 от 23.11.2022 г. по н.д. № 779/2022 г. на ВКС, II н.о.; Решение № 175 от 11.11.2019 г. по н.д. № 774/2019 г. на ВКС, III н.о.). При неопределеност на обвинението относно естеството на заканването съдът не може да извърши тази проверка, без да излезе извън предмета на обвинението.

В конкретния случай е налице и специфичен въпрос относно изясняване и отговор доколко заканването с разгласяване на позорящи обстоятелства може да реализира състава на чл. 144 ал.1 от НК.

По делото заключението на комплексната СМЕ е обективирало, че изречените думи „имат характер на опасност от злепоставяне". Доколкото обаче съставът на чл. 144, ал. 1 НК изисква заканване с „престъпление против личността", е необходимо да се изследва дали подобна закана изобщо е наказателно правно релевантна в рамките на вмененото обвинение. Разгласяването на позорящи обстоятелства може да реализира самостоятелен престъпен състав – клевета по чл. 147 НК, само ако се докаже неговата неистинност, следователно заканването с разгласяване на опозоряващи обстоятелства принципно не е достатъчно, само по себе си, да реализира обективния елемент на чл. 144, ал. 1 НК, доколкото в кръга на доказване се замесват и други правно релевантни факти и обстоятелства, които не са били предмет на изследване в конкретното производство. Такива са обстоятелствата свързани с изясняване дали разгласяването, с което се е заканил подсъдимият, се е отнасяло до верни или до неверни факти. В разговора подсъдимият е съобщил, че ще оповести на пресконференция случай, при който З. и баща му убили куче по време на лов.

Не е установено по делото дали твърдяното събитие е действително или измислено. Ако фактите са верни, деянието принципно не може да се субсумира под клевета; ако са неверни – би могло, но дори и тогава деянието е различно по правна квалификация от заканване с „престъпление против личността". Отсъствието на влязла в сила присъда за клевета или обида не е решаващо, но липсата на каквото и да е изясняване на тези обстоятелства в обвинителния акт представлява самостоятелен порок на формулираното обвинение.

4

Неяснота относно конкретното съдържание на заплахата и несъответствие между обвинението и доказателствата.

Фактическата рамка на обвинението включва единствено изречените думи „***" Изразите „приключа" и „съсипя" са полисемантични: могат да означават физическо унищожаване на личността, но могат да означават и служебна или финансова разруха. Прокурорът е длъжен – предвид изискването за конкретност на обвинението – да обоснове в обстоятелствената част на ОА тълкуванието, което е залегнало в основата на правната квалификация.

Съдебното следствие е установило, че пострадалият е полицейски служител, а подсъдимият е кмет на общината. Двамата са намирали се в отношения на функционална свързаност – кметът отговаря за обществения ред на общинско ниво и взаимодейства с полицията по служебни въпроси. При тези обстоятелства изразите биха могли да бъдат интерпретирани и като заканване с упражняване на служебен натиск, без да достигат прага на заканване с „престъпление против личността" по НК. Включването на тази алтернатива в предмета на доказването – или изключването й чрез ясно формулирано обвинение – е задължение на прокурора, а не на съда.

С Определение № 823 от 30.12.2024 г. по ЧНХД № 20241200601425 г. предходен въззивен съдебен състав на Окръжен съд – Благоевград е потвърдил извода на РС – Благоевград, че обвинението е ясно и не е налице основание за връщане на делото на прокурора. В мотивите на посоченото определение е прието, че „в достатъчна степен в обстоятелствената част на ОА са описани действията на подсъдимия /изречените думи/ и качеството на пострадалия".

Настоящият съдебен състав е обвързан от посоченото определение единствено относно наличието на основания за връщане на делото на етап разпоредително заседание. Разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК ограничава преценката на съда в разпоредителното заседание, а определението по чл. 341 НПК потвърждава тази ограничена преценка. Въззивното производство обаче е самостоятелна фаза, в която съдът проверява законосъобразността на обжалвания краен съдебен акт в пълнота, включително и дали обвинението, така поддържано и прието от първоинстанционния съд за основа на присъдата, е достатъчно конкретно. Въззивният отмита и доминиращото значение на обстоятелствата свързани с постановяване на определението по чл. 341 НПК, което е постановено в закрито заседание въз основа на материалите от досъдебното производство. Към настоящия момент е проведено цялостно съдебно следствие, в хода на което неяснотата на обвинението се е проявила в пълнота именно чрез показанията на цитираните свидетели. Тази 5 разнопосочност не е случайна – тя е закономерна последица от неконкретизираното обвинение и не може да бъде преодоляна чрез доказателствена дейност на съда.

Констатираното нарушение не може да бъде преодоляно с оправдателна присъда, въпреки че доводите на защитата са насочени преди всичко към постановяване на оправдателна присъда. Въззивният съд приема, че при установена неяснота на обвинението оправдаването на подсъдимия не е процесуалноправно допустимо и не би представлявало разрешение, съответстващо на закона.