Решение № 14755 от 18.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14755 гр. София, 18.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20211110168320 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Г. М. Х. с ЕГН **********. с адрес: гр. .............., чрез адвокат М. К. - САК, със съдебен адрес г............., твърди в исковата си молба, че между нея и ответното дружество е сключен Трудов договор № ............г., по силата на който договор ищцата в качеството на работник е полагала труд по трудово правоотношение в търговското предприятие на ответното дружество. Въз основа сключено между страните Споразумение № ..............г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратен процесния трудов договор, считано от дата 13.11.2021 г. Съгласно т. 1 от процесното споразумение, страните са се съгласили помежду си, че с прекратяването на трудовото правоотношение, на работника се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 40 работни дни в размер на 2 108, 05 лв. Целта на обезщетението е да се компенсира работника за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Правото на това обезщетение възниква към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и става изискуемо веднага, като в този смисъл е и съдебната практика - Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933 от 2001 г., ІІІ г. o.. докладчик председател на отделение ............... и Решение № 997 от 19.07.2000 1 г. по гр. д. № 2049 / 1999 г. на Върховен касационен съд ІІІ г. о.

Обезщетението по чл. 224 от КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без значение е основанието, на което прекратяването е извършено. Ищцата твърди, че въпреки горното, към датата на депозиране на исковата молба, ответното дружество - работодател не е заплатило на ищеца работник дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ, поради което счита, че за нея е налице правен интерес да поиска от съда да осъди ответника да заплати процесните суми. В съдебно пзаседание исковете се поддържат, претендират се напарвените по делото разноски.

Ответника „............., с ЕИК .............., със седалище и адрес н управление: гр. ................, представлявано от управителя ..............., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че е извършено плащане на процесната главнница на два пъти – на 10.12.2021 г. сумата в размер на 1 150 лева, и на 12.02.2022 г. сумата в размер на 970 лева. Тези плащания се потвърждават от страна на ищеца в съдебното заседение по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приетите и приложени като доказателство по делото платежни извлечения от електронно плащане, управителя на ответното дружество превел на ищцата сумата в размер на 1 150 лева на 10.12.2021 г. и сумата в размер на 970 лева 12.02.2022 г. Тъй като между страните не е налице спор относно размера на дължимата главница – 2 108, 05 лева, то съдът счита, че това следва да се приеме като безспорно и ненуждаещо се от пдоказване обстоятелство. От това следва, че с извършеното плащане на 10.12.2021 г. се е погасила част от дължимата сума в размер на 1 150 лева и е останала дължима сумата в размер на 958, 05 лева, която е погасена с извършения превод на 12.02.2022 г.

Дължимата законна лихва върху главницата в размер на 2 108, 05 лева съдът изчисли с общо достъпен калкулатор, като същата за периода от датата на завеждане на иска – 30.11.2021 г. до датата, предхождаща датата на извършеното плащане – 09.12.2021 г. възлиза на сумата в размер на 5, 86 лева.

За периода от 10.12.2021 г. до 12.02.2022 г. ответника дължи законна лихва върху сумата в размер на 958, 05 лева, която възлиза на сумата в размер на 17, 2

29 лева. Ответника е заплатил на ищцата сумата в размер на 2 120 лева, като разликата в размер на 11, 95 лева всъщност покрива дължимата законна лихва в размер на 5, 86 лева и част от законната лихва в размер на 17, 29 лева, като остава дължима сумата в размер на 11, 20 лева.

С оглед потвърденото от ищеца плащане, и приетите доказателства, съдът счита, че следва предявените искове да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, като ответника следва да бъде осъден да заплати само незаплатената част от законната лихва в размер на 11, 20 лева. Доколкото сумите са заплатени в хода на процеса, следва да се приеме, че с поведението си ответника е станал причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, като същите са съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Х. с ЕГН **********. с адрес: гр.

.............., чрез адвокат М. К. - САК, със съдебен адрес г............. , против „............., с ЕИК .............., със седалище и адрес н управление: гр.

................, представлявано от управителя ..............., осъдителни искове по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 2 108, 05 лева /две хиляди сто и осем лева и пет стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 40 работни дни, както и за сумата в размер на 11, 95 лева /единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща заплатената част от законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 30.11.2021 г. до датата на изплащане на сумата в размер на 1 150 лева – 10.12.2021 г. и до датата на изплащане на сумата в разер на 958, 05 лева – 12.02.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

3

ОС Ъ Ж Д А „............., с ЕИК .............., със седалище и адрес н управление: гр. ................, представлявано от управителя ..............., да заплати на Г. М. Х. с ЕГН **********. с адрес: гр. .............., сумата в размер н а 11, 20 лева /единадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължимата и незаплатена част от законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 30.11.2021 г. до датата на изплащане на сумата в размер на 1 150 лева – 10.12.2021 г. и до датата на изплащане на сумата в разер на 958, 05 лева – 12.02.2022 г., както и сумата в размерв на 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените от ищцата разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4