Решение № 3555 от 09.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3555 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100513230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13132 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 40904/2021 г. по описа на СРС, 88-ми състав, ответникът “Миит Импорт Трейдинг“ ЕООД е осъден да заплати на Етажна собственост на сграда “Сидер Лодж 4“, находяща се на адрес: гр. Банско, м. ****, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС сума в общ размер на 12 757, 46 лв., представляваща сбор от дължими и незаплатени вноски за фонд “Ремонт и обновяване“, начислени за самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, за периода от 2018 г. до 2020 г., включително, както следва:

1/ за апартамент Д44 - 1833.43 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и , както следва: за 2018 г. в размер на 444.25 лв., за 2019 г. в размер на 694.59 лв., а и за 2020 г. в размер на 694.59 лв. /съобразно допуснатото увеличение в размера на , претенцията по чл.

214 ГПК в с. з. на 27.06.2022 г./;

2/ за апартамент Д52 - 423.18 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване, както следва: за 2018 г. в размер на 290.50 лв., и за периода 01.01.2019 г. - и 17.04.2019 г. в размер на 132.68 лв. /сcобразно изменението в размера на претенцията по чл.

214 ГПК в с. з. на 27.06.2022 г./;

3/ за апартамент Д60 - 1753.06 лв., представляващи вноски за фонд Ремонт и обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 425.50 лв., за 2019 г. в размер на 663.78 лв. и за 2020 г. в размер на 663.78 лв.;

1

4/ за апартамент Д65 - 1028.97 лв., представляващи вноски за фонд Ремонт и обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 249.75 лв., за 2019 г. в размер на 389.61 лв. у и за 2020 г. в размер на 389.61 лв.;

5/ за апартамент Дбб - 1482.17 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване" както следва: за 2018 г. в размер на 359.75 лв., за 2019 г. в размер на 561.21 лв. и за 2020 г. в размер на 561.21 лв.;

6/ за апартамент Д67 - 1646.97 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 399.75 лв., за 2019 г. в размер на 623.61 лв. и за 2020 г. в размер на 623.61 лв.;

7/ за апартамент Д68 - 1028.97 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за 2018 г. в размер на 249.75 лв., за 2019 г. в размер на 389.61 лв. и за 2020 г. в размер на 289, 61 лв.

8/ за студно С1 - 833.27 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване" както следва: за 2018 г. в размер на 202.25 лв., за 2019 г. в размер на 315.51 лв. и за 2020 г. в размер на 315.51 лв.

9/за студио С3 - 507.79 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 123.25 лв., за 2019 г. в размер на 192.27 лв. и за 2020 г. в размер на 192, 27 лв.

10/ а студио С4 - 1546.03 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 375.25 лв., за 2019 г. в размер на 585.39 лв., и за 2020 г. в размер на 585, 39 лв.

11/за търговска площ - 673.62 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за 2018 г. в размер на 163, 50 лв., за 2019 г. в размер на 255, 06 лв. и за 2020 г. в размер на 255, 06 лв. заедно със законната лихва върху общия размер на присъдената главница /12 757, 46 лв./ от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 2548, 25 лв. – разноски по производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника “Миит Импорт Трейдинг“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. В. Р. с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Сочи, че претендираните от ищеца искови претенции не са доказани по основание и размер, тъй като ищецът не е изпълнил допълнително предвиденото за него изискване съгласно т. 5 на Протокол от общо събрание на собствениците от 22.10.2018 г., а именно да издаде фактури за определените разходи и да изпрати уведомителни писма до длъжниците – собственици на обекти в 2 процесната сграда. Поддържа, че доколкото по делото не се установява ищецът да е издал подобни фактури, обстоятелството, че са били взети решения на общото събрание по отношение на разходите за фонд “Ремонт и обновление“ не е достатъчно само по себе си, за да бъде прието, че задълженията му в качеството на собственик на обекти в процесната сграда са станали изискуеми. Наред с това сочи, че ищецът не е доказал наличието на необходимост от определяне на вноска за фонд “Ремонт и обновление“, доколкото по делото липсвали данни за настъпила нужда за ремонт за процесния период, както и че размерът на определената вноска надвишавал в пъти определената такса за поддръжка.

Счита за неправилен извода на СРС относно липсата на проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че етажната собственост е ползвала без правно основание притежаваните от ответника самостоятелни обекти, доколкото последното се установявало при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и поддържа, че неправилно е оставено без уважение наведеното възражение за прихващане. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.

Въззиваемият – ищецът Етажна собственост на сграда “Сидер Лодж 4“, находяща се на адрес: гр. Банско, м. ****, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с която я оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че доколкото по делото е доказано наличието на основание за заплащане на дължимите разходи, както и техния размер, то за длъжника е налице действително възникнало задължение. Посочва, че в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е оставил без уважение възражението за прихващане. С оглед на изложеното моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице – страна в процеса, като извършените процесуални действия са и изрично потвърдени от Етажната собственост, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:

3

В конкретния случай основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – агр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС; 2.

Надлежно взети решения на Общото събрание за извършване на разходи за ремонт; 3.

Размерът на претендираните задължения.

Вземането на кредитора се основава на решения на ОС на ЕС от 22.10.2018 г., от 21.10.2019 г. и от 05.11.2020 г. Видно от протокол от 22.10.2018 г. на провелото се ОС на ЕС е определена вноска за “Фонд ремонт и обновяване“ за 2018 г. в размер от 250 лв. за 1% от притежаваните идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост.

От представения по делото протокол от проведено на 21.10.2019 г. общо събрание се установява, че е взето решение вноската за фонд “Ремонт и обновяване“ за 2020 г. да бъде в размер на 390 лв. за 1 % притежавани идеални части от общите части на сградата.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответникът “Миит Импорт Трейдинг“ ЕООД е собственик на самостоятелни обекти, представляващи апартаменти Д44, Д60, Д65, Д66, Д67, Д68, студио С1, С3, С4, както и на търговска площ, находящи се в сградата етажна собственост като до 18.04.2019 г. е бил собственик и на апартамент Д52.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.8, 9 и 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", а съгласно чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Общото събрание на етажната собственост, съгл. чл. 11, ал.1, т.5 и т.7 ЗУЕС е компетентно да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Не са наведени твърдения от ответника, нито ангажирани доказателства, че решенията на ОС са били обжалвани по реда на ЗУЕС в предвидените от закона срокове за това, съответно отменени, поради което същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици, като представляват годен изпълнителен титул и подлежат на изпълнение по предвидения от ЗУЕС ред.

Неотносими в тази връзка за наведените от въззивника оплаквания относно размера на определените суми за фонд “Ремонт и обновление“, както и относно липсата на нужда от извършване на ремонтни дейности, доколкото при наличие на влезли в сила решения на общото събрание, последните са задължителни за етажните собственици, като представляват годен изпълнителен титул и подлежат на изпълнение по предвидения от ЗУЕС ред.

Възражението на ответника, че в конкретния случай е налице допълнително основание за настъпване на изискуемостта на така определените задължения, позовавайки се на т. 5 на Протокола от проведеното на 22.10.2018 г. общо събрание, настоящият въззивен състав намира за неоснователно. В т. 5 от процесния протокол е определен начина за плащане на 4 вноските за фонд “Ремонт и обновяване“ /л. 12 от делото пред СРС/. Прието е, че финансовата година за етажната собственост започна на 1 декември и завършва на 30 ноември, като фактури за дължимите такси се издават до края на ноември и следва да бъдат заплатени през декември. Прието е още и че на неплатилите се изпращат напомнителни писма и плащане следва да се извърши най-късно до края на януари, след което ако таксите не бъдат платени от съответния собственик, то те ще бъдат търсени по съдебен ред, заедно с лихвите и съдебните разноски.

При съобразяване на така определения начин за плащане на вноските за фонд “Ремонт и обновление“ не би могъл да бъде направен извод относно наличието на допълнителна предпоставка, обуславяща настъпването на изискуемостта на дължимите вноски за фонд “Ремонт и обновяване“. Задължението за плащане на процесните вноски произтича от наличието на надлежно взетите решения на Общото събрание за извършване на разходи за ремонт и обновяване, които в конкретния случай не е спорно, че са влезли в сила, а не от издаването на фактури за съответните парични вноски, поради което обстоятелството дали са издавани фактури е правно ирелевантно за основателността на предявените искове. В допълнение на това, съгласно решенията на общото събрание е определен срок за изпълнение на валидно възникналите задължения и доколкото се касае до срочни задължения, то заплащането им е следвало да бъде извършено в предварително определения срок.