Разпореждане № 1145 от 02.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1145 гр. Разград, 02.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100616 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Ф. Х. с ЕГН **********, с установен настоящ адрес в Р Т и постоянен адрес: с. Б, УЛ. К № **, общ. К, обл. К, за заплащане на 1 679,80 евро, дължими по Договор за потребителски кредит № 434*** от 14.07.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, в т.ч.: главница в размер на 511,29 евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 30.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 112,57 евро, дължима за периода 14.07.2020 г. - 14.04.2021 г., 221,97 евро, дължима законна лихва за забава за периода от 15.04.2021 г. до депозиране на заявлението, неплатени дължими такси в размер на 330,43 евро и 503,54 евро неустойка по договора, както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 434*** от 14.07.2020 г. длъжникът не е извършил плащания.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2020 г. между Б. Ф. Х. (кредитополучател) и „Сити Кеш“ ООД (кредитодател) е сключен по Договор за потребителски кредит № 434***, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв./511,29 евро, който е следвало да бъде върнат на 9 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 14.04.2021 г. при уговорени ГЛП 40,05 % и ГПР 47,55 %. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателят е поел задължението в тридневен срок от подписване му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на това условие дължи на заемодателя неустойка в размер на 984,84 лв., която се плаща разсрочено със месечни погасителни вноски, включени към погасителния план в договора.

1

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.

„Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния Договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 203374133, като според твърденията на заявителя, длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 47,55 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на неустойка при отпуснат кредит в размер на 1000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 2205,00 лв., в т.ч. 1000 лв. заемна сума, 984,84 лв. неустойка, дължима за непредставено обезпечение и 220,16 лв. договорна лихва. В самият договор не се съдържат данни за претендираното от заявителя вземане за такса. Калкулираният общ размер на дълга надхвърля ГПР от 47,55 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за потребителски кредит № 434*** е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите 2 вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че длъжникът не е извършил плащания , следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на равностойността в евро на предоставената по договора главница, а именно 511.29 евро.

По разноските:

Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер на 2% върху материалния интерес, дължима на основание чл.

12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт. Общо направените разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на заявителя до размера на 38,93 EUR, от които 8,69 EUR за държавна такса и 30,44 EUR за възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Триадица, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В. срещу Б. Ф. Х. с ЕГН **********, с установен настоящ адрес: Република Турция и постоянен адрес: с. Б, УЛ. К № **, общ. К, обл. К, за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 434*** от 14.07.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД: главница в размер на 511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 евроцента) ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от депозиране на заявлението 30.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както за разноски, намалени съразмерно с уважената част от искането - 8,69 EUR (осем евро и 69 евроцента) за държавна такса и 30,44 EUR (30 евро и 44 евроцента) за възнаграждение за юрисконсулт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „„АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Триадица, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу Б. Ф. Х. с ЕГН **********, с установен настоящ адрес: Република Т и постоянен адрес: с. Б, УЛ. К № **, общ. К, обл. К, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 434*** от 14.07.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД: договорна лихва в размер на 112,57 EUR, дължима за периода 14.07.2020 г. - 14.04.2021 г., 221,97 EUR, дължима законна лихва за забава за периода от 15.04.2021 г. до депозиране на заявлението, неплатени дължими такси в размер на 330,43 EUR и 503,54 EUR неустойка по договора, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3

4