Решение № 1043 от 11.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100503370 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК

Образувано е по жалба на длъжника Д. Т. АТ., чрез адвокат Н.К., срещу разпореждане от 08.03.2022 г., постановено по изп. дело № 20128410402703/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на изводите на съдебния изпълнител относно липса на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че в периода от 18.10.2012 г. до 18.10.2014 г. не са били извършвани изпълнителни действия, поради което към тази дата /18.10.2014 г./ са настъпили визираните в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

Поддържа, че действията на ЧСИ след тази дата са невалидни и подлежат на обезсилване, тъй като са извършени по прекратено по силата на закона изпълнително дело. При изложените съображения моли съда да отмени обжалвания отказ от 08.03.2022 г. на ЧСИ Н.М., като незаконосъобразен и неправилен. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – „К.И.И. БГ“ ЕАД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, чрез юрисконсулт Л.Н. / с пълномощно по делото/, е подал писмено възражение, в което изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПП, в размер на 300 лева, както и възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, чрез помощник – ЧСИ С.Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по делото не е налице 2 – годишен период от време, през който да не са поискани изпълнителни действия от страна на взискателя или да не са извършени такива по инициатива на съдебния изпълнител.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като взе 1 предвид доводите на жалбоподателя и насрещната страна в изпълнителното производство, както и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20128410402703 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е било образувано по молба от 28.02.2012 г. на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 14.02.2012 г., издаден по гр. дело № 56419/2011 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, срещу Д. Т. АТ., за сумата от 11 094,45 лева – получена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 628,08 лева – лихва за периода от 05.06.2009 г. до 28.11.2011 г., както и сумата от 354,45 лева – разноски по делото. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 28.02.2012 г. ЧСИ Н.М. е образувал изпълнително дело срещу Д.

Т. АТ. и е разпоредил да бъде изпратено съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП; да бъдат изготвени искания за справки до съответната община – дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията, НАП, Служба по геодезия, картография и кадастър, общинска служба „Земеделие“; да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника; насрочил е опис на движимото имущество на длъжника.

На 01.03.2012 г. на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение на сумите по изпълнителния лист, както и на разноските по изпълнителното дело, както следва:

1 240,26 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, 72 лева – други такси по изпълнението. Поканата е била връчена на 16.03.2012 г.

На 01.03.2012 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю. И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, „ОББ“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „БАНКА ДСК“ ЕАД.

На 01.03.2012 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “КЮ ЕНД И – Б.К.“ ООД.

На 18.10.2012 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ЕСПАС АУТО“ ЕООД /преименувано на 12.03.2012 г. на „А.Ю.С.“ ЕООД/.

На 29.10.2015 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ПИР – 6“ ЕООД.

С Разпореждане от 11.04.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника и е разпоредил на последния да бъде изпратена призовка за принудително изпълнение, нередовно връчена поради ненамиране на лицето на известния по делото адрес.

На 12.02.2018 г. по делото е постъпила молба за конституиране на „К.И.И. БГ“ ЕАД като взискател по делото въз основа на представен договор за цесия от 20.12.2017 г. между цедента „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и цесионера „К.И.И. БГ“ ЕАД. Със същата е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С Постановление от 05.09.2018 г. ЧСИ Н.М., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, е конституирал „К.И.И. БГ“ ЕАД като взискател по изпълнително дело № 20128410402703/2012 г.

На 05.09.2018 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „А.Ю.С.“ ЕООД.

С Разпореждане от 05.09.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника и е разпоредил на последния да бъде изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена на длъжника на 03.10.2018 г.

На 05.09.2018 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю.

БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД.

С уведомление по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК „А.Ю.С.“ ЕООД е съобщил на съдебния изпълнител, че върху трудовото възнаграждение на длъжника има вече наложен запор по 2 друго изпълнително дело по описа на ЧСИ Александър Бизов, и заявява готовност да превежда вземането за трудово възнаграждение по изпълнително дело № №

20128410402703/2012 г. при съобразяване разпоредбата на чл. 446 ГПК.

От приложени в кориците на делото справки за постъпили суми по изпълнителното делото се установяват извършвани удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, които са превеждани по сметка на ЧСИ за удовлетворяване на вземанията, подлежащи на принудително събиране по изпълнителното дело, както следва: удръжки, направени на 15.03.2012 г., 14.05.2012 г., 20.07.2012 г., 20.11.2012 г., 17.12.2012 г., 23.01.2013 г., 19.02.2013 г., 26.03.2013 г., 19.04.2013 г., 18.05.2013 г., 02.07.2013 г., 16.07.2013 г., 14.08.2013 г., 23.09.2013 г., 17.10.2013 г., 25.11.2013 г., 14.12.2013 г., 21.01.2014 г., 20.02.2014 г., 24.03.2014 г., 22.04.2014 г., 20.06.2014 г., 30.07.2014 г., 28.08.2014 г., 03.10.2014 г., 21.10.2014 г., 21.11.2014 г., 01.07.2015 г., 20.02.2019 г., 01.04.2019 г., 16.04.2019 г., 17.05.2019 г., 17.06.2019 г., 12.07.2019 г., 16.08.2019 г., 17.09.2019 г., 15.10.2019 г., 15.11.2019 г., 19.12.2019 г., 21.01.2020 г., 19.02.2020 г., 24.03.2020 г., 16.07.2020 г., 14.08.2020 г., 16.09.2020 г., 14.10.2020 г., 16.11.2020 г., 14.12.2020 г., 15.01.2021 г., 15.02.2021 г., 17.05.2021 г., 14.06.2021 г., 13.07.2021 г., 12.08.2021 г., 16.09.2021 г., 15.10.2021 г., 16.11.2021 г., 16.12.2021 г., 24.01.2022 г., 17.01.2022 г.

Отразявания в тази насока са извършени и върху гърба на изпълнителния лист и създадения впоследствие алонж към него.

С молба от 08.03.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 18.10.2012 г. – 18.10.2014 г. Посочил е, че съгласно трайно установената практика извършените по изпълнителното производство плащания от трети лица не представляват изпълнителни действия, поради което не следва да се вземат при преценка настъпването на т. нар. „перемпция“.

С обжалваното разпореждане от 08.03.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на атакуване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК действие на съдебния изпълнител.

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя – кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.

Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че 3 липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което бездействие продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

При извършване на преценка кое изпълнително действие прекъсва давността следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, съгласно чиито задължителни за съдилищата постановки давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед така дадените разяснения подадената жалба, насочена срещу разпореждането на ЧСИ Н.М. от 08.03.2022 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е неоснователна.