Решение № 5909 от 30.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5909 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100512700 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15125/17.09.2023 г., постановено по гр.д. № 40656/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 с-в, е признато за установено по предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад” АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД/ с ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, срещу Р. М. Ц.

ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.104а, вр. чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р. М. Ц. ЕГН ********** дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД/ с ЕИК 130277958, следните суми, дължими във връзка с предоставянето на ел.енергия в недвижим имот, находящ се в гр. Оряхово, ул. ****, абонатен № 7701606103, а именно: сумата 4 186,89 лева (четири хиляди сто осемдесет и шест лева и 89 стотинки), представляваща главница за задължение за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по следните фактури: фактура № 0003259170/27.02.2020г. за сумата от 1 336,36 лева, дължима за периода от 22.11.2019г. до 22.02.2020г. във връзка с Констативен протокол №3029474/22.02.2020 г.; фактура № **********/19.05.2020г. за сумата от 1 192,63 лева, дължима за периода от 23.02.2020г. до 15.05.2020г. във връзка с Констативен протокол №3030514/15.05.2020г.; фактура № 0003273092/15.06.2020г. за сумата от 434,38 лева, дължима за периода от 16.05.2020г. до 10.06.2020г. във връзка с Констативен протокол №3030357/10.06.2020 г. и фактура № 0003283926/05.09.2020г. за сумата от 1 223,52 1 лева, дължима за периода от 11.06.2020г. до 02.09.2020г., във връзка с Констативен протокол № 3030950/02.09.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 18.10.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 530,74 лева (петстотин и тридесет лева и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумите по посочените фактури за периода от 09.04.2020г. до 24.09.2021г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., като неоснователен.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. К. П., в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил предавените искове. Същият развива оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, а също така и необоснованост. Сочи, че по делото не било установено, че ответникът е потребител и дължи претендираните суми за електрическа енергия за процесния обект.

Неправилно съдът бил приел, че това качество се установявало от приобщените по делото фактури, констативни протоколи, заключението на СТЕ и свидетелските показания. Твърди още, че по делото не било установено, че било налице неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, която да е била извършена от страна на ответника. В тази връзка моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна – „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД с ЕИК 130277958 в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК и на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.104а, вр. чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидено законово основание за оператора на електроразпределителната мрежа едностранно да преизчисли и коригира сметките на потребителите само поради 2 обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия - ако установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Предвиден е и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Уредената в ПИКЕЕ от 2013 г., а и в ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г., корекционна процедура се отнася за случаите, при които: липсва средство за търговско измерване; при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване; е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател. Следователно с изменението на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.

Съгласно чл. 56 ПИКЕЕ от 2019 г., в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“. Преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор.

Ползвателят на мрежата дължи заплащане на дължимата сума на оператора на мрежата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, според която дейността по пренос на електрическа енергия включва и събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги, като закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби), както и за претоварване по механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, вр. чл. 50 - чл. 56 ПИКЕЕ. В решение № 50186 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 4372/2021 г., IV г.о., на този въпрос е отговорено в смисъл, че по силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент, като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ, дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа. В решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г. о., и в решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г. на ВКС, IV г. о., също е прието, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.

В случая страните не спорят, а и се установява от представените фактури № 3

0003259170/27.11.2020 г., № **********/19.05.09.2020 г.; № 0003273926/05.09.2020 г. и № 003283926/05.09.2020 г. и приложенията към тях, че ищецът е начислил на ответника сумите 1 336,36 лв., 1 192,63 лв, 434,38 лв. и 1 223,52 лв., на основание чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ от 2019 г., въз основа на едностранни корекционни сметки.

Налице са елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното от ищеца право на вземане за посочените суми по корекционните сметки: Между страните е възникнало валидно облигационно отношение и ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за процесния имот и периоди.

От разпоредбата на чл. 97 и сл. ЗЕ следва, че правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди е договорно, като договорът се сключва при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител на електрическа енергия и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не е предвидена задължителна писмена форма на договора като условие за неговата действителност. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, според които е без значение как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

За процесното правоотношение са относими Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД (вече „Електрохолд продажби“ ЕАД), приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДЕКЕВР. По делото няма твърдения и данни страните да са сключили допълнително писмено споразумение, по реда на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, с което да са договорили условия, различни от общите.

Съгласно § 1, т. 27г, вр. § 1, т. 2а ДР ЗЕ краен клиент е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал.

2 ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице– собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 4, ал. 3 ОУ правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице, при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или вещният ползвател на имота е солидарно отговорен за задълженията към продавача на електрическа енергия, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95b629c2-a481-464b-b800-13b3e076a4ba