Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260041 от 08.01.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6981/2020
Вид
Решение № 260041
Подписан
08.01.2021
В сила
03.02.2021
Състав
ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260041

08.01.2021 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря

Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6981/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.С. против Електронен фиш серия К № 2812397 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.

5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя – в качеството на законен представител на „Серта България“ АД, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е бил законен представител на „Серта България“ АД – търговското дружество, ползвател на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В писмено становище с вх. № 283084 от 27.11.2020 г. поддържа жалбата и направените с нея възражения. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 8-9 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на нарушението и размерът на административното наказание глоба. Твърди още нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване и след изваждане на максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за овъзмездяване на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д.Г.Ш., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената по делото /на лист 21/ справка от системата за управление на административнонаказателната дейност за дата на връчване е отбелязана 13.09.2020 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 17.09.2020 г., поради което дори и ЕФ да е бил връчен на вписаната в справката дата /13.09.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

„Серта България“ АД било акционерно дружество с едностепенна система на управление. Съгласно чл. 2, ал. 1 от устава на дружеството то се представлявало от председателя на съвета на директорите и от изпълнителния директор, заедно и поотделно. Имената на лицата, овластени да представляват дружеството, били вписани в ТРРЮЛНЦ, като сред тях не бил жалбоподателят Д.Г.Ш.. Към 15.05.2019 г. последният бил единствено член на съвета на директорите на „Серта България“ АД, а дружеството се представлявало от С. К. и Б. А. К.

Дружеството „Серта България“ АД било регистрирано като ползвател на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“ и с рег. № …..

На 15.05.2019 г. в 14:22 часа по републикански път № II-86, км 19+000 в посока гр. Пловдив с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ca, било заснето движението на лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № … със скорост на движение от 109 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч. Максимално допустимата скорост на движение в посочения пътен участък била сигнализирана с пътен знак В26. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 113 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 109 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч.

За това деяние и на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Ш. бил издаден електронен фиш серия К № 2812397, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От справка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на търговеца „Серта България“ АД (лист 14-19 от делото) се установява, че към дата 15.05.2019 г. дружеството се е представлявало от С. К. и Б. А. К., чиито имена в качеството им на овластени да представляват дружеството са вписани в търговския регистър. Изяснява се още, че жалбоподателят Д.Г.Ш. не е сред вписаните в регистъра представители на дружеството, като към 15.05.2019 г. той е бил член на съвета на директорите.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126.

От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. (лист 24 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca е преминало последваща периодична проверка на 11.10.2018 г. със заключение, че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-13296/17.05.2019 г.) се установява, че на дата 15.05.2019 г. преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с номера от …, с начален час на работа 12:00 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на контрол път II-86, км 19+000 в посока от юг към север, където е действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, въведено с пътен знак.

От приложения по преписката снимков материал се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № СВ 1876 МА е 113 км/ч, а заснемането е извършено на 15.05.2019 г. в 14:22 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № … се установява, че същото е собственост на „Аутотехника“ ООД.

Търговското дружество „Серта България“ АД (с предишна фирма „Пневматика - Серта“ АД) е регистрирано като ползвател на автомобила.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че при управлението на процесния лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № … на 15.05.2019 г. в 14:22 часа е извършено нарушение за скорост, като водачът – неустановен по делото, се е движил със скорост на движение от 109 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч.

Нарушението е заснето с мобилно техническо средство, което е от одобрен тип и след приспадната максимално допустима грешка от минус 3 %. Предвид установената стойност на превишената скорост правилно е определена и приложимата санкционна разпоредба, както и видът и размерът на наложеното административно наказание.

Основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали за така извършеното деяние правилно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Ш.. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Дружеството „Серта България“ АД е вписано като ползвател на процесния лек автомобил в постъпилата по делото справка за собственост. От устава на дружеството, както и от вписаните данни в търговския регистър се установява, че то е акционерно дружество с едностепенна система на управление. Следователно единственият изпълнителен орган е съвет на директорите. Той е колективен орган, който се състои най-малко от три, но не повече от девет лица. Начинът на управление на дружеството не предопределя отнапред и начина, по който то ще се представлява.

Представителството на акционерното дружество е изрично регламентирано в чл. 235 от ТЗ, озаглавен „представителна власт“. Съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. В процесния случай към датата на извършване на деянието - 15.05.2019 г., съветът на директорите се е състоял от пет лица. Сред тях е бил и жалбоподателят Д.Г.Ш..

При издаването на електронния фиш обаче напълно са игнорирани разгледаните по-горе правила за представителството на акционерното дружество, доколкото уставът е предвиждал специална уредба за представляване на дружеството. Уставът е публикуван и публично достъпен в ТРРЮЛНЦ в частта актуален учредителен акт. В чл. 2, ал. 1 от него е постановено, че „Серта България“ АД се представлява от председателя на съвета на директорите и от изпълнителния директор, заедно и поотделно. Следователно в съответствие с правилото по чл. 235, ал. 1 от ТЗ в устава изрично са предвидени особени правила за представителството, които изключват представителната власт в полза на всяко лице, което е член на съвета на директорите и която власт да произтича единствено от това му качество. Съгласно чл. 235, ал. 2 от ТЗ съветът на директорите при едностепенната система на управление може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Имената на така овластените лица, разполагащи с учредена представителна власт, се вписват в търговския регистър съгласно изричния регламент на чл. 235, ал. 3 от ТЗ. Установено от служебно извършената от съда справка по партидата на търговеца, приложена от лист 14 до лист 19 по делото и приета като писмено доказателство, към интересуващата делото дата – 15.05.2019 г., в регистъра са вписани имената на лицата, овластени да представляват „Серта България“ АД в съответствие с разгледаните по-горе правила. Тези лица са били единствено С. К. и Б. А. К. Жалбоподателят Ш., който е наказан с обжалвания ЕФ, не е сред лицата, представляващи търговското дружество. Същият действително е бил член на съвета на директорите - обстоятелство, което признава и в жалбата, но от това не следва автоматично извод и за наличието на представителна власт. По гореизложените съображения електронният фиш е могъл законосъобразно да бъде издаден срещу някое от лицата, изрично вписани като представители на дружеството. Вместо това той е бил издаден против жалбоподателя Ш. в качеството му на член на съвета на директорите, но без той да е и законен представител на търговското дружество.

По този начин административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, което влече необоснованост на електронния фиш и обуславя самостоятелно основание за неговата отмяна. Сочената от жалбоподателя съдебна практика е относима и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.