Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20173 от 25.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9717/2026
Вид
Определение № 20173
Подписан
25.09.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Богдана Желявска, Петя Тошкова Стоянова Владимирова, Даниела Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20173 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-О, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509717 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 220 ГПК.

Образувано е по частна жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. „Московска” № 33 против определение № 23455/26.06.2026 г. по гр. д. № 4191/2026 г. на СРС, 165 с-в, с което съдът е оставена без уважение подадената молба с правно основание чл. 219 ГПК за привличане като трето лице - помагач на негова страна на дружествата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД и „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Жалбоподателят твърди, че ищцата търси обезщетение, тъй като е паднала на улицата вследствие разрушен капак на шахта върху тротоарната настилка, според отразеното в исковата й молба, като капакът е бил пробит и е имало образувана дупка в него, от шахтата била останала само металната конструкция, а бетонната част липсвала. Заявява, също така, че, както от исковата молба, така и от справка в Googlemaps, е видно, че описаното съоръжение не представлява отводнителна или ревизионна шахти и е невъзможно да се определи вида на шахтата и за какви услуги е. В жалбата са наведени твърдения, че, евентуално, такъв тип шахти биха могли да се ползват за предоставяне на телекомуникационни или електроразпределителни услуги. Пред вид факта, че Столична община не предоставя такива, е поискано и конституиране на посочените две дружества като ответникови подпомагащи страни.

Позовал се е на Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. издадена от Министьра на енергетиката и енергийните ресурси, Министьра на земеделието и горите и Министьра на регионалното развитие и благоустройството /обн.ДВ бр. 88 от 2004 г./ и Наредба № 6 от 2019 г. за сервитутите, конто възникват в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи по Закона за електронните съобщителни мрежи и 1 физическа инфраструктура, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министьра на земеделието. храните и горите /обн., ДВ бр. 49 от 2019 г./, както и на чл. 67, ал. 2 Закона за енергетиката и чл. 50 Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструкгура, според които всички планови дейности, свързани с експлоатация, ремонт и поддържане на подземната инфраструктура са в тежест на съответните експлоатационни дружества - оператори на съответната мрежа.

Искането към съда е да отмени обжалваното определение.

Ответницата по частната жалба – ищца в първоинстанционното производство Ц.Б.Г. намира същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, е заявената от частния жалбоподател и ответник по предявения иск ц е л на привличането е доказателствена, а институтът на подпомагащата страна не е доказателствено средство.

Според нея в жалбата е посочено изрично за какво е необходимо привличането в процеса, а именно - с оглед събиране на доказателствата, които всяко едно от двете дружества би предоставило във връзка със собствеността на съоръжението, поддържането му и подавани сигнали, а за снабдяване на ответника с тези доказателства процесуалният закон предвижда ред, различен от този по чл. 219 и сл. ГПК. Твърди и, че липсва материално правоотношение между ответника и двете дружества, което да обуславя привличането.

Софийски градски съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частна жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е по предявен иск от Ц.Б.Г. против СТОЛИЧНА ОБЩИНА с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение вследствие непозволено увреждане от претърпян от ищцата инцидент, в резултат на падането й на тротоара в повредена шахта. Ответникът е оспорил иска, като е поискал привличане на две дружества - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Виваком България“ ЕАД по посочените по – горе съображения.

Районният съдия с атакуваното определение е оставил без уважение искането, като е намерил същото за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 219 ГПК, предвижда възможността ищецът и ответникът да привличат трети лица помагачи в процеса, като ответникът може да стори това най-късно с отговора на исковата молба, а ищецът в първото заседание за разглеждане на делото. Привличането на трето лице помагач е средство за защита и право на привличащата страна, поради което последната трябва да има правен интерес от конституиране в процеса на подпомагаща страна. Чрез това процесуално действие привличащата страна цели да улесни защитата си срещу противната страна, но преди всичко тя цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите. Съществува последователна и 2 непротиворечива практика на ВКС, според която при преценка основателността на молбата по чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, пред вид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е интерес от привличането. Следователно правният интерес от привличане на третото лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност. Поради това следва да се преценява не само интереса на третото лице, но и на страната, която иска привличането му.

В настоящия случай ответникът е обосновал искането си за привличане на двете дружества „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД и „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с твърдения за евентуална възможност процесната шахта, вследствие на която е пострадала ищцата, да е тяхна собственост, респ. да се ползва или стопанисва от тях. Доказателства, обаче, в тази насока липсват. Нещо повече – изрично в жалбата се твърди, че, именно в резултат на привличането, от страна на тези дружества ще трябва да се предоставят доказателства както за собствеността на съоръжението, така и за неговата експлоатация.

Така, както е уреден в нормата на чл. 219 ГПК, институтът на третото лице – помагач носи друг смисъл, като предоставя възможност подпомагащото лице да встъпи в процеса, за да помага на страна, и то при наличие на правен интерес. В жалбата си, а и в молбата си за привличане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, ответникът не е обосновал своя интерес, обвързвайки го с евентуална регресна отговорност, а е мотивирал искането си само въз основа на твърдения и доказателствени искания. Или, казано с други думи – привличането следва да се допусне след представяне на доказателства за наличие на правен интерес, а не като средство за доказване на такъв.

Въззивната инстанция намира, че по делото от страна на ответника не са представени никакви доказателства – дори и косвени, които да обуславят неговия или на двете дружества, чиито конституиране по реда на чл. 219 ГПК се иска, правен интерес от привличането.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на СРС е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. „Московска” № 33 частна жалба против определение № 23455/26.06.2026 г. по гр. д. № 4191/2026 г. на 3

СРС, 165 с-в, с което е оставена без уважение подадената молба с правно основание чл. 219 ГПК за привличане като трети лица - помагачи на негова страна на дружествата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД и „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4