Решение № 1656 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. **** , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502330 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51973/31.07.2020 г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****, чрез адв. **** срещу Решение от 3136/15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220 по описа на РС-**** за 2020г., ГО, 25 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че М. И. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.

**** НЕ ДЪЛЖИ на въззивника СУМАТА от 6 091.12 лв. /шест хиляди деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/, начислена по фактура № 0278593469/05.04.2019г., за периода от 22.12.2016г. до 21.12.2017г. за електрическа енергия по партида с абонатен № 0802211081, клиентски № 1200013061 и с адрес на потребление гр. **** Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало 1 добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; на 21.12.2017г. е извършена проверка на СТИ, находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 036499 кВТч; на 04.04.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 05.04.2019г. е издадена фактура № 0278593469 на стойност от 6 091,12 лв.

Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализирания регистър, доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора си на въззивната жалба, въззиваемият намира изложените в нея твърдения и основания за отмяна на атакуваното решение за неоснователни. Счита, че съдът правилно е установил и описал фактическата обстановка по делото, поради което правилно е приел, че предявения от ищцата иск е основателен и доказан. Счита, че текстът на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим към конкретния случай, доколкото тази разпоредба предвижда неточно отчитане на СТИ поради дефект в самото устройство, а по делото се е установило, че процесният електромер е изправен. Твърди, че дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ би могъл да служи за основание за едностранно коригиране на сметката, то същият не може да се приложи и поради факта, че останалите разпоредби от ПИКЕЕ, съответно от чл. 1 до чл.

47 и от 52 до чл. 56 доколкото същите са били отменени от 14.02.2017г., а извършената проверка на обекта на потребление е била на 21.12.2017г. Сочи, че дори самият текст, който предвижда едностранна корекция на сметките, да не е изрично отменен, то след отмяна на текстовете, които уреждат самата процедура за това, е изключена възможността за прилагане на същата. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на клиенти към преносната мрежа, отчитането на ел. енергия за битови абонати следва да се осъществява само по две тарифи – дневна и нощна, а в случая се е 2 установило, че СТИ отчита по три тарифи, за което липсва изрично и индивидуално уговорени условия, респективно потребителят не е обвързан от този тип отчитане. Твърди, че по делото не се е установило безспорно, че при монтиране на процесното СТИ, същото е било с нулеви показатели в регистър 1.8.3., като това не се установява и от протокола за монтиране на електромера от 06.07.2015г. Заявява, че от доказателствата по делото не може да се установи и в кой отчетен период и по коя тарифа е преминала отчетената в скрития регистър енергия, като и в заключението на вещото лице е посочено, че е невъзможно това обстоятелство да бъде установено по несъмнен начин.

По изложените съображения, въззиваемият моли въззивната жалба да бъде приета за неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено в цялост. Претендира сторените разноски и в двете инстанции, включително и заплатения адвокатски хонорар.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. **** поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез писмена молба по делото от процесуалния си представител адвокат Андреев, поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-**** съобрази следното:

Производството по гр.д. № 2220/2020г. по описа на РС **** е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. И. Г. срещу „Енерго–Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника заплащането на сумата от 6 091.12 лева, начислена по фактура № 0278593469/05.04.2019г., за периода 22.12.2016г. до 21.12.2017г. за електрическа енергия по партида с абонатен № 0802211081 и клиентски № 1200013061, с адрес на потребление гр. **** Ищцата твърди, че се намира в договорни правоотношения с ответното дружество относно продажбата на електроенергия. Сочи, че е получила фактура № 0278593469/05.04.2019г., в която било отразено, че дължи сума в размер на 6 091.12 лева вследствие на извършване на корекция на сметка за потребена ел.енергия за периода 22.12.2016г. до 21.12.2017г. Твърди, че не дължи процесната сума, както и че не е доставено и че не е потребила количеството ел.енергия, определено при извършване на корекцията.

В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на претенцията. Твърди се, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната 3 електрическа енергия и се дължала от ищеца на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи, че на 21.12.2017г. била извършена техническа проверка на СТИ в обекта на ищцата от служителите на ЕРП Север в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка бил съставен КП № 1104289. Било установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 36499 квтч, в регистър 1.8.1 били отчетени 3698 квтч, в 1.8.2 - 13992 квтч, в сумарния регистър 1.8.0 – 54190 квтч, който представлявал сбор от натрупаното количество в останалите регистри. Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3 не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. За извършената експертиза бил съставен КП № 901/02.04.2019г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3 в размер на 036499.5 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На 04.04.2019г. „Електроразпределение Север“АД съставило Становище за начисление на ел.енергия, с което било установено точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 36499 квтч. Твърди се, че типът на вмешателството имал за цел част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея и която не може да се установи при ежемесечно отчитане на електромера, тъй като инкасаторите не разполагали със специализиран софтуер. На 05.04.2019г. била издадена фактура № 0278593469, с която била определена цената на ел.енергията за процесния период.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От събраните доказателства се установява, че страните са страни в правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу определена цена.

На 21.12.2017 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021564344343 на обект на ищцата, находящ се в гр. **** Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 482040 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 003698 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 013992 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104289, който е подписан от служителите в присъствието на потребителя.

От Констативен протокол № 901/02.04.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 – 036499,5 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните 4 характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 04.04.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 36499 кВТч енергия за периода 22.12.2016г. до 21.12.2017 г. Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура № 0278593469/05.04.2019г., и възлиза на 6 091.12 лева.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че СТИ е в метрологична годност. Същото не е включено в системата за дистанционен отчет, поради което не може да се определи с точност началната дата на въздействието.

Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно манипулиране на тарифната схема. Количеството ел.енергия от 36499 квтч не е от редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметка.