Решение № 6545 от 28.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9393/2023
- Вид
- Решение № 6545
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.24, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 399 · Кодекс за застраховането
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.412 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6545 гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100509393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение №9122/31.05.2023г., постановено по гр.д. №68361/2022г. по описа на СРС, 163 състав, е осъден ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“ АД да заплати на ищеца „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД следните суми: 11727,43 лева, представляваща регресно вземане с включени 25 лева ликвидационни разноски за изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №47042117220002299 от 18.08.2021г. до 17.08.2022г., по щета №470421212144530, представляващо покрит застрахователен риск по застраховка Каско на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2022г. до окончателното изплащане на дължимото, на основание чл.410 във вр. с чл.411 и чл.412 от КЗ и чл.86 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, като е отхвърлен като недоказан и неоснователен искът за разликата над 11727,43 лева до предявените 11968,06 лева, както и сумата 2457,85 лева, представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца, съразмерно с уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК. Осъден е ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД сумата от 1
8,85 лева, представляваща сторени разноски пред СРС от ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт М.М., като се излагат оплаквания, че същото е несправедливо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправни норми. Първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, като не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се позовал в решението си били обсъдени едностранчиво и в полза на ищцовата страна. Водачът на лекия автомобил, застрахован при ищеца, заявил като свидетел пред първоинстанционния съд, че управляваният от него автомобил е спрял рязко, самостоятелно без никаква причина. Било установено, че застрахованият при ответника водач се е движел на значително отдалечено разстояние, но поради рязкото спиране на движещия се пред него автомобил, не е успял да спре навременно. Процесното ПТП настъпило при излизане от завой, което още повече ограничило времето за реакция на водача. Същият не можел и нямал задължението да предвиди внезапното и безпричинно спиране на движещия се пред него автомобил. Съдът следвало да приеме, че осъщественото рязко спиране е извършено без никаква оправдателна причина, поради което вината за настъпване на ПТП не била на застрахования при ответника водач. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Насрещната страна „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Т.Д., е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Не се установявало виновно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил за рязкото спиране, което да е причина за настъпилите вреди и за липсата на възможност на застрахования при ответника водач да реагира своевременно в създалата се пътна ситуация. Ищецът претендирал от ответника само 50% от изплатеното застрахователно обезщетение, съобразявайки съвината на двамата водачи.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания 2 съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.
Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правнорелевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като 3 застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег.№****, за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 28.08.2021г. пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 23886,12 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции спорно между тях е по вина на кой от двамата водачи е настъпило ПТП. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както и от показанията на двамата водачи С.Н.К. и Х.А.Д., разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на ПТП: на 28.08.2021г. около 09,36 часа по път II 37 км. 77+563 Панагюрище – Панагюрски колонии водачът на лек автомобил „Джип Командер“ с рег.
№**** застига попътно движещия се л.а. „БМВ Х3“ с рег. №****, който спира внезапно и го удря отзад.
При така установения механизъм на настъпване на ПТП, който не е спорен между страните, въззивната инстанция приема, че ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение и на двамата водачи, като степента на съпричиняване е 50%. Водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил нормата на чл.24, ал.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко освен ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП. От друга страна застрахованият при ответника водач е допуснал нарушение на нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на 4 такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Поради това поведението и на двамата водачи е било противоправно и е довело до настъпване на ПТП, като правилен е изводът на първоинстанционния съд, че степента на съпричиняване е 50%.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2012,02 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9122/31.05.2023г., постановено по гр.д.
№68361/2022г. по описа на СРС, 163 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, разноски за въззивното производство в размер на 2012,02 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5