Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 348 от 16.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 703/2025
Вид
Решение № 348
Подписан
16.12.2025
В сила
06.02.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. С.З., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20255500500703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., кв. „**********, действащ чрез адв. А. С., срещу решение № 77/25.08.2025 г. по гр.д.№ 212/2025 г. по описа на Районен съд – Г..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, и в нарушение на материалния закон, и поради необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ищеца в исковата му молба, обосноваващо незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, че работодателят е квалифицирал едно нарушение на трудовата дисциплина по три различни начина.

Това според въззивника е довело до постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, т.к в нарушение на процесуалните правила съдът не е извършил задълбочена и правилна преценка за съответствие на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и вида на наложеното дисциплинарно наказание.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и оплакванията на въззивника в исковата му молба, касаещи нарушение на 1 задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с което е допринесъл за реализиране на нарушението на трудовата дисциплина от страна на работника.

Допуснато съществено процесуално нарушение се твърди да е допуснато от първоинстанционния съд и поради недопускането на поискано от въззивника доказателство, което според него има значение за правилната преценка по чл.189, ал.1 от КТ.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, и на страната бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок насрещната страна по жалбата – „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД, ЕИК № **********, със седалище и адрес на управление: с.М., общ. Г., обл.С.З., представляван от законния си представител С.И.К. –управител, действащ чрез юрк. И. П., е подал отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е доводи за правилност на обжалваното първоинстанционно решение, т.к. при постановяването му съдът е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил обосновани фактически изводи за доказаност на извършените от работника действия, окачествени като нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на които е направил и обосновани и съответни на материалния закон правни изводи за извършени от Д. Н. Д. нарушения на трудовата дисциплина, чиято тежест обуславя налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

В тази връзка се излагат подробни аргументи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички оплаквания на ищеца /сега въззивник/, както и че е извършил правилна преценка по чл.189, ал.1 от КТ.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника си – адв. Ат.С., чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира за присъждането на направените разноски, съгласно представен списък на разноските.

Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощника си – юрисконсулт, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и за присъждането на разноските във въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на 2 инстанционен контрол съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Д. Н. Д. срещу „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД , с която са предявени искове по чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, за признаване на наложеното му дисциплинарно наказание “уволнение” за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на заеманата от него допреди уволнението му длъжност “машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800” в участък “РТНК-3” и присъждане на обезщетение в размер на 19073,76 лв. за оставането му без работа в резултат на незаконното му уволнение за периода от 23.02.2025 г. до 23.08.2025 г.

Ищецът е изложил твърдения, че със заповед № 01 от 14.03.2025 г. на управителя на „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД , връчена му на същата дата, му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, по чл.187, ал.1 т. 9 от КТ – увреждане имуществото на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение.

Заявено е основание за незаконност на уволнението неспазване на изискванията на чл.195 от КТ за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която според ищеца била немотивирана и вътрешно противоречива, т.к. били посочени три нарушения на трудовата дисциплина, без да е конкретизирана тежестта на всяко едно и без да са посочени всички обстоятелства, касаещи неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труда и увреждането имуществото на работодателя, нужни за прецизирани на тежестта на нарушението.

В тази връзка се заявява и основание за незаконност на уволнението неспазване на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, т.к. от съдържанието на заповедта не става ясно как работодателят е отчел тежестта на всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина при определяне на наказанието.

Основанието за незаконност на уволнението поради неспазване на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ се обосновава и с доводи за съпричиняване от работодателя при увреждането на имуществото, поради неизпълнение на негови задължения да осигури здравословни и безопасни условия на труд.

С отговора на исковата молба ответникът-работодател е оспорил исковете, като е изложил съображения за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание.

В тази насока е изложил доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, т.к. има изискуемите по закон реквизити, както и че тежестта на извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина са отчетени правилно при определяне на вида на наложеното му дисциплинарно наказание, предвид че при извършването им работникът не е изпълнил основни свои трудови задължения, свързани с експлоатацията на повереното му от работодателя моторно превозно средство.

3

По отношение на твърдяното съпричиняване са изложени доводи, че от страна на работодателя не е налице неизпълнение на задължението му да осигури здравословни и безопасни условия на труд.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, т.к. е приел за доказано, че е спазена процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца; заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание е мотивирана,а вида на наложеното наказание е съобразен с тежестта на извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:

От безспорните между страните факти и събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което Д. Н. Д. е изпълнявал за периода от 01.02.2025 до 28.02.2025 г. длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 40 тона“ в участък „Автотранспорт“ в „Р.-Т.-*“ – с.М..

Няма спор, че на 22.02.2025 г., по време на работната си смяна, при управление на поверения му товарен автомобил Iveко, Д. Н. Д. е реализирал ПТП, при което е бил увреден автомобилът и друго надпътно съоръжение /пасарелка/, под което той е преминал с управляваното от него МПС.

Причината за настъпването на ПТП е управлението на товарния автомобил от Д. Н. Д. с вдигнат /не в транспортно състояние/ кош.

Със заповед № 24 от 12.03.2024 г. на управителя на „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД на въззивника е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, по чл.187, ал.1 т. 9 от КТ – увреждане имуществото на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение.

В заповедта е посочено, че на 22.02.2025 г. на Д. Н. Д. е било възложено с поверения му камион, индивидуализиран по марка и руд. номер/, да извършва транспорт на земна маса от район на свлечена земна маса в близост до трасето на ГЛТ 3005 до разтоварен пункт в близост до ЗС 3111. При осъществяване на втория курс за деня на автомобилния водач, след разтоварване на товара от коша на товарния камион, с оглед на даденото от работника писмено обяснение, шофьорът подал команда за сваляне на коша в транспортно положение, при което установил че „коша много бавно се сваляше“ тръгнал към пункта за натоварване. Управляваният от Д. Н. Д. товарен автомобил е трябвало да се движи и да премине по рудничен път, преминавайки последователно под пасарелките на участък „РТНК-2“ и на участък „РТНК-3“. При опит за преминаване под пасарелката на участък „РТНК-3“ /след като е преминал под пасарелката на участък „РТНК-2“/, около 4

11:40 ч., товарният автомобил, който не е бил със свален в транспортно състояние кош, се удря в металната конструкция на пасарелката, т.к. височината на камиона с вдигнат кош била по-голяма от разстоянието от рудничния път до пасарелката. Вследствие на удара, предната част на камиона се повдига и притиска коша на автомобила към конструкцията на пасарелката.След което камиона се връща леко назад.

В резултат на ПТП са нанесени повреди – деформиран хидравличен повдигач на товарния кош на автомобила, скъсани закрепващи болтове на задната опорна греда на автомобила,счупена и деформирана лява закрепваща планка на задната опорна греда на автомобила, деформирана джанта на резервна гума, повредена /скъсана/ резервна гума, деформирани опори за закрепване на долната носеща гредана хидравличния повдигач на товарни якош на автомобила, скъсани осигурителни въжета между шасито на товарни яавтомобил и коша.

Щетите по металната конструкция на пасарелката са нарушена цялост /огънати и пукнати/ носещи метални греди /вдясно по посока на движение на лентата/ и изкривени пътеходи за обслужване на полетата и парапети към тях.

Посочено е в заповедта, че пир така описаната фактическа обстановка Д.

Н. Д. е нарушил конкретни свои задължения, произтичащи от Инструкция на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, а именно забрана за управление на автосамосвал с вдигнат кош; причинил е повреди на товарния автомобил и металната конструкция на пасарелката, с което е нарушил задължението си да пази грижливо имуществото ,което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа.