Решение № 2588 от 29.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2588 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100100233 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД - за разваляне на договор за издръжка и гледане, съединен с евентуален иск по чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД – за прогласяване на неговата нищожност, както и насрещен иск за трансформация на задължението за издръжка и гледане в натура в парична издръжка.

Ищецът Б. В. М. твърди, че на 17.02.2021г. той и съпругата му Ф.А. М.а, починала на 1.02.2022г., са сключили с ответниците договора за издръжка и гледане , като са им прехвърлили собствеността върху апартамент в ж.к.**** етаж, ведно с избеното помещение и припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора – не са полагали грижи за прехвърлителите на имота , не са давали средства за тяхната издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да развали на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от страна на ответниците. В условията на евентуалност, в качеството му на наследник на съпругата си Ф.А.

М.а, моли съда да обяви сключения с ответниците договор за нищожен поради липсата на основание, тъй като периодът между прехвърлянето на имота и 1 смъртта на прехвърлителката М.а е изключително кратък – смъртта е настъпила една година след сключване на договора. Претендира разноски.

Ответниците Н. Р. Й. и Й. К. Й. оспорват предявените срещу тях искове.

Посочват, че още преди сключване на договора са помагали на прехвърлителите, а след сключването му са полагали ежедневни грижи за тях - почистване, изхвърляне на отпадъците, приготвяне на храна, закупуване на всекидневник , ремонти в жилището, покупка на нови домакински уреди, осигуряване на медицински грижи, пътувания. Обясняват, че са организирали приема на Ф. М.а в болница след заразяването й с КОВИД 19, а след нейната смърт са организирали погребението й съобразно традициите в страната, и са продължи ежедневните си грижи за ищеца. Считат, че са изпълнявали договора пълно и точно. След получаване на исковата молба са те са преценили, че не трябва да натрапват своята помощ на ищеца, който изрично им заявил, че не желае да контактува с тях, и са предприели заплащане на сумата от 200лв. месечно. Посочват, че към момента на сключване на договора Ф. М. е била на 86г., жизнена, самообслужваща се, в добро общо здравословно състояние . Починала е от остра вирусна инфекция, която не е можело да бъде предвидена към датата на сключване на сделката. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях главен и евентуален искове. Предявяват срещу ищеца иск за трансформиране на задължението им да полагат грижи за прехвърлителя Б. М. по сключения с него договора за издръжка и гледане, в задължение за заплащане на парична издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от 1.05.2023г. до отпадане на забавата от страна на кредитора. Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорна по делото и от представените писмени доказателства се установява, че на 17.02.2021г. ищецът Б. В. М. и съпругата му Ф.А. М.а, починала на 01.02.2022 г, от една страна и ответниците Н. Р. Й. и Й. К. Й. от друга, са сключили договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 43, том I, per. № 944,н.д.

№37/2021 г., по силата на който ищецът и съпругата му са прехвърлили на ответниците недвижим имот – апартамент в гр.София, срещу полаганите до момента грижи за прехвърлителите и срещу задължението занапред ответниците да продължат да се грижат за тях като им осигурят гледане и издръжка и нормален живот, докато са живи.

2

При сключването на договора прехвърлителите са живели в гр.София. Били са съответно на 88 години и 86 години и макар в напреднала възраст, не са имали проблеми с обслужването и здравословното си състояние. Близо година след сключването на договора ежедневието на прехвърлителите не се е променило, била са посещавани от приобритателите, които са им осигурявали хранителни продукти, развлечения, като няма доказателства до смъртта на Ф. М.а приз 2022г., прехвърлителите да са изразявани недоволство от това, което са получавали, да са искали повече и по-конкретни грижи и издръжка.

Напротив - от показанията на свидетелите В.Г., Н. Й. и В.Г. се установява, че ответниците са преки и непосредствени грижи за прехвърлителите. Всички свидетели установяват, че ответниците са посещавали прехвърлителите, носели са им храна, помагали са в домакинството. Действително, ответниците не са имали ключ от апартамента на прехвърлителите, но това е било единствено и само поради изричното желание на прехвърлителите в тази насока. Установяват освен това, че винаги и при възникнала необходимост, ответниците са оказвали помощ в домакинството, в т.ч. и при необходимост от извършване на ремонти в дома им.

Свидетелите категорично сочат, че до смъртта на прехвърлителката, отношенията между двете семейства били изключително близки, свързани с непрекъснати гостувания, съвместно отбелязване на празници. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и неопровергани от останалите доказателства по делото. Същите са плод на преки възприятия, поради което съдът ги възприема изцяло.

По делото са разпитани от страна на ищеца и Е. М. /племенник на прехвърлителя/, и Й.Х. /във фактическо съжителство със св.М./, чиито показания съдът възприема частично. Свидетелите установяват, че след смъртта на съпругата си през 2022г. ищецът отказал всякаква връзка с ответниците и е приемал помощ единствено и само от св.М.. В тази част показанията им кореспондират с останалите гласни доказателства, поради което съдът ги възприема като достоверни. В останалата част обаче – относно изпълнението на договора от страна на ответниците и полаганите от тях грижи, показанията им са вторични, пресъздават факти, съобщени им от самия ищец. Предвид това и като съобрази, че св. М. има пряк и непосредствен интерес от изхода на делото /същият е наследник на ищеца/, а св. Х. е във фактическо съжителство с него, съдът прие, че в тази част показанията им не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.

Установено е по делото, че след смъртта на Ф. М.а от през м.02.2022г.

3 ищецът е отказал всякаква връзка с ответниците, отказал е да приема каквато и да било помощ, респ.издръжка от тях / в т.вр. показанията на свидетелите, разписки за извършени разходи/

Няма спор по делото и относно това, че след датата на подаване на исковата молба ответниците превеждат ежемесечно по сметка на ищеца сумата от 200 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД

За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки: 1. наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор.

Договорът за прехвърляне на процесния имот срещу поето насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.

4

Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.

Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.

№1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.

Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., на III г. о./. Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г.о., Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г.о./.

Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва 5 всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях.