Решение № 13 от 14.02.2025, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Средец, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20242170100427 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на ЕОС Матрикс ЕООД , със седалище и адрес на управление : гр.София, район Витоша, ул.Рачо Петков Казанджията № 4-6, сграда Матрикс Тауър , ЕИК 131001375, представлявано от Тихомир В., чрез адв. Н. Н., против Х. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.********* и М. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.**********.

Сочи се, че "Ти Би Ай Банк" ЕАД е кредитор на Х. Й. А., по силата на три договора за кредит, както следва: „Договор за потребителски кредит №720031214724 от 20.04.2022г." „Договор за потребителски кредит №720031216169 от 16.05.2022г " и „Договор за потребителски кредит №720031217792 от 13.06.2022г."

По Силата на ..Договор за продажба на вземания /цесия/"от 25.04.2024г. дружество "Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД портфейл от вземания, подборно описани в Приложение, към договора, включително и вземанията по процесния договор за кредит, с което се твърди, че ищецът е придобил качеството на кредитор на първия ответник Х. Й. А., с което и материалноправната легитимация, респективно процесуалноправна легитимация да предяви настоящия иск.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя изразяващо се в неплащане в срок на падежирали вноски, ищецът е образувал заповедно производство, по реда на чл. 410 ГПК, при РС-Средец, за снабдяване със заповед за изпълнение.

Твърди се, че на 11.08.2023г., след усвояване на кредита и след преустановяване плащанията по него, първият ответник Х. А. е продал на вторият ответник М. Й., имот, с административен адрес: обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, ул.*********, съгласно 1

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том II, рег.№ 1632, дело № 277 от 11.08.20223г., по описа на нотариус Марияна Джермова, рег. № 676 при НК, с район на действие PC - Средец, вписан в Служба по вписванията под вх. рег:№ 1556 от 11.08.2023г., акт № 172, том 6, а именно :

½ идеална част от Самостоятелен обект сграда - Апартамент № 12 /дванадесет/, находящ се на 2-ри жилищен етаж, вх. А, в жилищна сграда на блок № 18, построен в квартал 90, по плана на гр. Средец, със застроена площ от 57,54 кв.м., при граници на жилището: север — улица, юг-стълбище, изток — коридор и апартамент № 11, запад — външен зид, отгоре — апартамент № 18, , отдолу — апартамент № 6, ведно с прилежащото избено помещение № 4, с полезна площ от 8,03 кв.м., при граници на избеното помещение: север — коридор, юг-общо мазе, изток — мазе № 3, запад — външен зид, заедно с 5,939% идеални части от общите части на сградата и същият процент идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Сочи се, че така описаната сделка безспорно уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на Х. А.. Увреждане на кредитора е налице винаги когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество и е увеличил неплатежоспособността си. Съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, респективно увреждането е законова презумпция. Фактът, че сделката е описана като възмездна не променя увреждащия и характер. Твърди се също, че дължимата сума уговорена между страните по нотариалния акт, в размер на 1550 лева, не е заплатена реално, а и това да е така, с получените средства не са погасени задължения на ответника. Освен това продажната цена е уговорена много под пазарната стойност на имота, което е доказателство за знание за увреждането и от приобретателката М. Й.. Още повече продавачът и купувачът имат общи деца, във фактическо съжителство са, респективно са свързани и са имали степен на близост в отношенията, надвишаващи обичайното познанство.

Не без значение е и факта, че двамата ответници са закупили процесният имот съвместно при равни квоти на собственост, по — малко от година преди първия ответник да прехвърли чрез продажба неговата идеална част на втория ответник. Горният факт бил установим от нотариален акт за покупко — продажба на недвижим имот № 99, том 2, peг. № 1848, дело № 277 от 05.09.2022г. на нотариус Марияна Джермова с peг. № 676, при НК, с район на действие Районен съд — Средец, вписан при АВ-Средец, с дв.вх. № 1733, акт 136, том 7, от 05.09.2022г.

Твърди се също, че заплатената от ответниците сума, по сделката от 05.09.2022г., с която е закупен процесния имот е набавена именно от процесните три договора за кредит, тъй като кредитите са усвоени именно в периода Април- Юни 2022г. Не без значение е и факта, че кредитополучателят тук ответник Х. А. е преустановил плащанията по трите договора за кредит през месец Октомври 2022г., а „продажбата" на притежаваната от него идеална част от процесния имот е от Ноември 2022г.

От изложените факти според ищеца не остава съмнение, както че с горепосочената сделка продавачът — длъжник цели единствено да изключи споменатия имот от законовата възможност кредиторът да се удовлетвори за вземанията си в бъдещо изпълнително производство по събиране на кредитите, така и че купувачът е знаел за увреждането на кредитора.

2

На тази база се претендира обявяване за недействителна по отношение на ищеца на прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том II, рег.№ 1632, дело № 277 от 11.08.2023г., по описа на нотариус Марияна Джермова, рег. № 676 при НК, с район на действие PC - Средец, вписан в Служба по вписванията под вх. рег:№ 1556 от 11.08.2023г., акт № 172, том 6, с която Х. Й. А. е продал на съсобственика си М. Й. Й. ½ ид.част описания по-горе недвижим имот.

Претендират се разноски.

На ответниците са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като същите не са подали отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е молба, с която се моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи исковите претенции и да присъди сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.

Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответниците не се явят в първото по делото съдебно заседание.

В съдебно заседание ответниците се представляват от пълномощниците- ав.Д. В. за ответника М. Й. и адв.В. К. за ответника Х. А.. Оспорват исковата молба като неоснователна. Представят писмени доказателства, от които било видно, че ответникът Х.

А. има и друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори и поради това не го е увредил с процесната сделка. Представят се епикризи и решение на ТЕЛК, от които било видно, че получените суми от договорите за кредит не са използвани за покупка на недвижими имоти, а са използвани за лечение на онкологично заболяване на майката на ответника, която към настоящия момент е починала. При условията на евентуалност се прави възражение за недопустимост на иска поради ненадлежна легитимация на ищеца, както и се оспорва дължимостта на сумите по договора за потребителски кредит.

Изискано е становище от ищеца по повод представените в съдебно заседание писмени доказателства. Видно от същото, счита се, че те са недопустими предвид настъпилата преклузия по чл.133 от ГПК.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 720031214724 от 20.04.2022г., от който е видно, че е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД –заемодател и Х. Й.

А.-заемател, за сумата от 2700лв, със срок на договора 05.05.2027г., ГПР -48,37%, ГЛП -41,15 %, с 60 равни месечни вноски от по 106,69лв., общо дължима сума 6402,36лв. Договорът е сключен дистанционно. Към договора е представено заявление-декларация за установяване на договорни отношения, потвърдено дистанционно от Х. А. и декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, също дистанционно потвърдена, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от Ти Би Ай Банк ЕАД .

Представен е и договор за потребителски кредит № 720031216169 от 16.05.2022г от който е видно, че е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД –заемодател и Х. Й. А.-заемател, за сумата от 5000лв, със срок на договора 05.05.2026г., ГПР -47,65%, ГЛП -41,12 %, с 47 равни месечни вноски от по 215,85 лв., общо дължима сума 10 132,53лв. Договорът е сключен дистанционно. Към договора е представено заявление-декларация за установяване на договорни отношения, потвърдено дистанционно от Х. А. и декларация по чл.42, ал.2, т.2 от 3

ЗМИП, също дистанционно потвърдена.

Представен е и договор за потребителски кредит № 720031217792 от 13.06.2022г., от който е видно, че е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД –заемодател и Х. Й. А.-заемател, за сумата от 2100лв, със срок на договора 25.08.2024г., ГПР -47,69%, ГЛП -41,05 %, с 26 равни месечни вноски от по 123,23 лв., общо дължима сума 3 204,03 лв. Договорът е сключен дистанционно. Към договора е представено заявление-декларация за установяване на договорни отношения, потвърдено дистанционно от Х. А. и декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, също дистанционно потвърдена.

Процесните договори за потребителски кредит не са оспорени в законоустановения срок от ответниците.

Представен е договор за продажба на вземания от 25.04.2024г. , сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и ЕОС Матрикс ЕООД, видно от който от Ти Би Ай Банк ЕАД е продаден на ЕОС Матрикс ЕООД портфейл от вземания, подробно описани в Приложение към договора, включително и вземанията по процесните договори за кредит. По делото не са представени доказателства ответникът да е уведомен от цедента за сключения договор за цесия, но с оглед представените към исковата молба писмени доказателства- потвърждение за сключена цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД от 25.04.2024г, пълномощно от законните представители на Ти Би Ай Банк ЕАД в полза на ЕОС Матрикс ЕООД да представляват Ти Би Ай Банк ЕАД във връзка със съдебни дела , отнасящи се до всички вземания на банката, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които банката е цедирала съгласно цитирания по-горе договор за продажба на вземания, както и да уведомяват длъжниците за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД , пълномощно в полза на адв.Н. Н. , изхождащо от законния представител на ЕОС Матрикс ЕООД -Тихомир В. да уведомява длъжници за сключени договори за цесия , страна по които е ЕОС Матрикс ЕООД , по силата на които вземанията на конкретните длъжници са прехвърлени, както и приложено към исковата молба уведомление до Х. А. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от адв.Н. Н., съдът намира, че уведомяването за прехвърлянето на вземанията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея лично на ответника Х. А. на 10.10.2024г. е надлежно, поради което цесията е произвела действие по отношение на ответника и е налице активна материалноправна легитимация на ищеца, поради което искът е допустим.

Действително съобщението не е връчено от стария кредитор, това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, какъвто е настоящия случай. Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил/чл.39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В този смисъл - Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II ТО, Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о.

Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95b46f40-5526-4ce6-9cbd-c78ed1ad9d87