Определение № 405 от 23.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 488/2025
- Вид
- Определение № 405
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Вера Цветкова, Магдалена Лазарова, Илияна Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.199 ал.1 т.4 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405 гр. София, 23.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600488 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Н. Н. М. против определение от 28.03.2025г. по нчд № 156/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за условно предсрочно освобождаване (УПО) от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд № 547/2021г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Жалбоподателят възразява относно изложените в съдебния акт съображения, сочейки че не са били обсъдени причините, поради които не е работено достатъчно с него и поради които са му били налагани дисциплинарни наказания, свързани с молбите му за провеждане на лечение поради влошаване на здравословното състояние.
Изразява несъгласие с констатацията, че е
„заобиколен от криминалнопроявени лица“, тъй като в затвора средата не може да бъде различна, като твърди, че с него никога не е работел психолог и това не зависи от желанието му. Декларира искрено съжаление за стореното, като заявява, че е осъзнал вината си и в бъдеще не би нарушавал законите в Република България, поради което моли отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата му за УПО.
САС като прецени доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира същата за допустима като подадена в установения от закона срок от активно легитимирано лице срещу акт подлежащ на въззивен контрол, на разгледана по същество за неоснователна 1 по следните съображения:
Понастоящем жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в размер 4 години при определен първоначален „строг“ режим, наложено му по нохд № 547/2021г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, за извършени престъпления по 196 ал.1 т.1 НК и по чл.199 ал.1 т.4 НК, извършени при условията на опасен рецидив.
Към датата на първоинстанционното произнасяне, предмет на настоящата въззивна проверка, М. е изтърпял общо 3 години 9 месеца и 14 дни - фактически 3 години 8 месеца и 1 ден, от работа 1 година и 13дни, като неизтърпяната част на наказанието възлиза 2 месеца и 16 дни.
В акта си окръжният съд детайлно, коректно и задълбочено е обсъдил документацията, съдържаща се в затворническото досие на жалбоподателя, извеждайки извод, че макар да е налична формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.2 НК - изтърпяване фактически на не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, не е изпълнено другото условие – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
САС изцяло се солидаризира с тази позиция на първоинстанционния съд и аргументацията изложена в нейна подкрепа.
На този етап от изтърпяването на наказанието, независимо от малкия остатък, не може да бъде направен извод, че поставените цели и задачи в плана на присъдата са изпълнени в пълен обем. Налице са множество дисциплинарни наказания, с които осъденият е санкциониран за нарушения в условията на ограничения и контрол, сочещи на липсата на изградена способност за съблюдаване на правила и ограничения, за овладяване на гнева и за самоконтрол на поведението в съответствие с обществения ред. Същият не е преминал през корекционна програма „Овладяване на гнева“ и не е заявил желание за участие в такава. Не е преминал и през етапите на прогресивната система, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което би получил възможност за ползване на месечен домашен отпуск, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Именно личностните особености и дефицити, липсата на ресурси за позитивно повлияване поставят под съмнение шансовете за успешно корекционно въздействие, което намалява вероятността за безпроблемна реинтеграция в обществото. Провежданите регулярни срещи с осъдения са насочени към спазване на реда и дисциплината, изграждане на нагласи и мотивация за постигане на позитивни промени в зоните с дефицит. Същият често изразява неоснователни претенции към служителите, като понякога е враждебно настроен, особено при неизпълнение на исканията му, със склонност към обявяване на гладни стачки с демонстративен характер. Няма 2 изградени приятелски отношения при престоя си в затвора. Наказван е общо 23 пъти, от които 6 пъти през 2024г. и 2025г. (за неизпълнение на разпореждане на служител на НОС и влизане в конфликт с него, за неспазване на установените правила, за грубо и арогантно поведение и за упражняване на физическо насилие спрямо друг лишен от свобода). Не е награждаван. Рискът от рецидив е повишен от 119 през 127т. до 125 т. към момента, която тенденция се дължи на реализирана устойчива линия на деструктивно поведение
Рискът от вреди за служителите и лишените от свобода е висок, какъвто е и рискът от вреди за обществото. Рискът от бягство клони към среден. Почти непроменени остават и дефицитните зони - настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, образование и обучение, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.
В контекста на изложеното се налага извод, че не се наблюдават положителни промени в поведението на осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, поради което и не може да се приеме, че същият е дал достатъчно доказателства за настъпила трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна.
Този извод се налага от наличната документация, съдържаща се в затворническото му досие, явяваща се обективен източник на информация за поведението по време на изтърпяване на наказанието. Констатациите, съдържащи се в нея се основават на продължително по време професионално наблюдение от страна на съответните длъжностни лица при работата им с лишения от свобода, в рамките на техните правомощия, като въпросите за основателността и справедливостта на налаганите му дисциплинарни санкции са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат изследвани и обсъждани.
В контекста на гореизложеното, се налага извод за отсъствието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на УПО към настоящия момент, като корекцинно-възпитатения процес следва да продължи, независимо от малкия остатък за изтърпяване.
Предстои включването на осъдения в индивидуален модул на програма „Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация и за изготвяне на план „Моите първи стъпки на свобода“, в който сам да формулира краткосрочните си цели.
Водим от горното САС
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2025г. по нчд № 156/2025г. по описа на Окръжен съд –Враца, което е оставена без уважение като неоснователна молбата на лишения от свобода Н. Н. М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд № 547/2021г. по описа на Окръжен съд – Лове Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4