Решение № 477 от 10.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002103584 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 1583 /30.03.2026 г. по касационната жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 99/ 23.04.2025 г. по в.гр.д. № 443 /2024 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която искът на И. Х. И. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за неимуществени вреди е уважен за сумата 150 000 лева, ведно със законната лихва.

В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.2б ЗОДОВ е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от Прокуратурата на Република България материалноправен въпрос: за необходимостта от установяване на причинната връзка между незаконните действия и претърпените неимуществени вреди (дали обезщетение за неимуществени вреди се определя при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи), който е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в посочените ТР № 3 /2005 г. по тълк.д. № 3 /2004 г. на ВКС и решение № 179 /19.03.2024 г. по гр.д. № 1156 /2023 г. на IV г.о. на 1

ВКС, че по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение се дължи при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключило наказателно дело. Приетото отразява установена съдебна практика на ВКС по приложението на посочената разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и на тази на чл.4 ЗОДОВ.

Съгласно правилото на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за съдилищата, поради което настоящият съдебен състав не следва да излага самостоятелни мотиви защо ги прилага, а решението на ВКС е в съответствие с установената с тълкувателното решение съдебна практика, поради което и по отношение на приетото в него не следва да бъдат излагани мотиви.

И. Х. И. оспорва основателността на касационната жалба на ПРБ.

За мотивите на въззивния съд, които се отнасят до допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение:

Въззивният съд е обсъдил множество факти и обстоятелства, за които е приел, че имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, но ги е преценил по начин, който е довел до извод, че те са много по-значителни и като последица от това следва да бъде определено значително поголямо обезщетение от това, определено от първоинстанционния съд.

Както твърди представителят на ПРБ, въззивният съд е установил факти, които е приел, че имат значение за спора: доказателства за установени заболявания на ищеца, включително заключения на съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещи лица – лекар-онколог, лекар-кардиолог и психолог, които са потвърдили заболяванията и наличието на продължително стресово състояние, довело до психосоматични последствия.

Въззивният съд не е установил и обсъдил наличието на изводи на вещите лица в тези заключения за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и заболяванията, но е приел за доказано наличието на такава причинна връзка въззивният съд е приел за неоснователен доводът на ПРБ за липса на пряка (причинна) връзка между онкологичното заболяване на ищеца и незаконното обвинение в престъпление (стр.9 от възз. р.).

Приел е, че от една страна Прокуратурата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че има друг, освен посочения от ищеца фактор, отключващ заболяването, а от друга в периода на диагностицирането на заболяването не е установен друг стресов фактор в интензитет по-голям от причинения на ищеца от воденото наказателно производство.

Същевременно въззивният съд е установил, че родителите на ищеца са 2 починали през 2020 г., когато вече е бил привлечен като обвиняем, но е приел, че смъртта им не е такъв стресов фактор, който да причини уврежданията, доколкото по това време под надзора на Прокуратурата ищецът вече е бил привлечен в качеството му на обвиняем.

Така въззивният съд е обосновал извода, че наказателното производство е нарушило качеството на живот на ищеца… : психосоматичните нарушения в областта на тялото, вкл. тежко онкологично заболяване.

Въззивният съд е приел, че изложеното от вещите лица се подкрепя от ангажираните от ищеца писмени доказателства – медицинска документация и изследване от ПЕТ скенер.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос настоящият съдебен състав приема за основателни доводите на Прокуратурата на Република България (ПРБ), че изводите на въззивния съд, че е налице пряка (причинна) връзка между незаконното обвинение и онкологичното заболяване на ищеца, не са обосновани.

По делото не са събрани категорични доказателства за конкретната причина за заболяването на ищеца. Поради това е основателен доводът на ПРБ, че изводите на съда са хипотетични и не съответстват на други събрани доказателства за други причини за здравословните проблеми на ищеца: смъртта на родителите му през 2020 г., когато е възникнало заболяването, преди това констатирано през 2017 заболяване – разстройство на ендокринната система на панкреаса, последвано от преболедуване от Ковид 19, които въззивният съд не е преценил съответно (съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест).

В заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице доктор М. Р. със специалност онкология и 36 години стаж по нея и със специалност хирургия (л.156 и сл. от делото на ВТОС) не се съдържа такъв извод – за наличието на пряка (причинна) връзка между незаконното обвинение и онкологичното заболяване на ищеца.

При представянето на заключението (л.185 и сл.) си в отговор на поставени й въпроси доктор Р. също не твърди да има пряка причинна връзка между наказателното производство срещу ищеца (незаконното му обвинение) и онкологичното заболяване на ищеца.

След отговорите на множество въпроси на отново поставения въпрос вещото лице отговаря дословно: „дали воденото наказателно производство е довело до влошаване на здравословното състояние, аз това не мога да кажа.“ (л.87, стр.2, найдолу).

В заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице 3 доктор Р. С. със специалност кардиология (л.153 и сл.) и професионален стаж 30 години по тази специалност също не се съдържа извод за наличие на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и хипертоничната болест на сърцето (ХБС), от която страда ищецът, нито за пряка причинна връзка между незаконното обвинение и онкологичното заболяване, от което страда ищецът. Вещото лице не е установило документи, удостоверяващи усложнения от хипертоничната болест на сърцето на ищеца, която определя като придружаващо заболяване. Вещото лице твърди, че не са констатирани промени и влошаване на здравословното състояние на ищеца от заболяването ХБС.

При представянето на заключението (л.183, стр.2 и сл.) си в отговор на поставени и въпроси доктор С. също не твърди да има причинна връзка между наказателното производство срещу ищеца (незаконното му обвинение) и заболяванията на ищеца – нито за ХБС, нито за онкологичното заболяване. Твърди, че хипертоничната болест е без ясно изразено начало. Твърди, че за нея (в.л.) стрес като медицинско понятие е сложно (нещо). Твърди, че няма такова ясно понятие, за да може да каже дали при ищеца е имало стрес, какъв е бил той. На поставен въпрос отговаря, че лице с ХБС, което в продължителен период от време е поставено в условия на натоварване и психологически стрес, но се лекува правилно, до голяма степен напрежението и стресът могат да се купират. Твърди, че категорично не може да отговори дали твърди, че това (такива състояния) е довело до нещо по-тежко. Вещото лице твърди, че в медицинската документация на пациента (ищеца) няма упоменати усложнения.

Към това следва да се добави, че в представената от РЗОК справка, изготвена въз основа на първични счетоводни документи за извършени прегледи, проведени изследвания, поставени диагнози, назначени терапии, хоспитализации и експертни заключения на ищеца (л.198 и сл.), представена по делото след приемане на заключенията на вещите лица, поради което не са обсъждани и съобразени от тях, е установено, че за периода след 2012 г. ищецът е провел множество последователни редовни прегледи, изследвания и консултации, между които за хипертонична болест на сърцето през 2012 г. и следващи години, за няколко неуточнени инфекции, остри вирусни инфекции на горните и долните дихателни пътища, пневмония, направени са му рентгенографии и няколко изследвания на холестерол, глюкоза, триглицериди, кръвна картина, на 05.09.2017 г. е проведена консултация за неинсулинозависим захарен диабет, на 13.09.2017 г. е проведена консултация за разстройство на ендокринната секреция на панкреаса. Всичко това се е случило преди постановлението от 25.09.2017 г. за образуване на досъдебно производство срещу ищеца.

Констатациите за заболяванията потвърждават фактическите твърдения на ПРБ и нейната теза, че ищецът е имал сериозни заболявания преди наказателното 4 производство, едно от тях е хипертонията, вещото лице със специалности онкология и хирургия не е обсъждало конкретно дали разстройството на ендокринната секреция на панкреаса може да има за последица онкологичното заболяване на ищеца, защото ищецът не е поискал поставянето на такава задача на вещото лице. Записите в тази справка подкрепят насрещното доказване на ПРБ.

Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от вещото лице Д. П., психолог, (л.144 и сл.) наказателното производство е довело до влошаване на психологическото състояние на ищеца и е предизвикало продължителен хроничен стрес. А продължилото стресово състояние е довело до изразени психосоматични нарушения – безсъние, високо кръвно налягане, отключване на тежко онкологично заболяване.

При представянето на заключението си (л.189 и сл.) вещото лице в отговор на въпрос твърди, че ищецът е човек, който носи на стрес, който в своята работа се е научил да компенсира, да рационализира. При ищеца има много силно изразен защитен механизъм, свързан с рационализация, с осмисляне на ситуацията и с активност.

Настоящият съдебен състав приема, че последният извод на вещото лице за силната стресоустойчивост на ищеца омаловажава предходния извод на същото вещо лице - за преживения от ищеца силен стрес, който може да бъде преценяван като причинител на изразени психосоматични нарушения.

Настоящият съдебен състав приема също, че изводът на вещото лице – психолог противоречи на извода на вещото лице - лекар - онколог и хирург (което именно е специалист по онкологични заболявания и хирургия) за наличието на пряка причинна връзка между наказателното производство и онкологичното заболяване на ищеца.

Заключението на психолога следва да се кредитира в частта за наличието на причинна връзка между наказателното производство и психологическото състояние на ищеца, но не и за наличието на причинна връзка между наказателното производство и онкологичното заболяване на ищеца. Последното е извън квалификацията на психолога (извън специалните му знания, а видно от заключенията на онколога и хирурга и извън специалните знания на всеки специалист, то е в областта на предположенията).

От изложеното дотук и при приложение на последиците от правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорване от ответника ПРБ на твърденията на ищеца за наличие на пряка причинна връзка между незаконното обвинение срещу ищеца и онкологичното му заболяване, което е установено през 2023 г., следва извод, че не е проведено пълно и главно доказване за наличието на такава.