Решение № 30 от 06.07.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г.а при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.а Административно наказателно дело № 20251880200181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба подадена от Е. С. Ц. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № ... от 15.10.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – С., РУ - С., с което на жалбоподателя за извършени нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер от 200 лева /102, 26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл. 179, ал. 2, пр.

1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер от 300 лева /153, 39 евро/.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло. В проведените открити съдебни заседания, редовно уведомена, жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. М. П. от САК, като се навеждат допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и се поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна в придружително писмо УРИ 597/14.01.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли да бъде потвърдено наказателното постановление. В проведените открити съдебни заседания, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Релевира се възражение за прекомерност на разноските, сторени от жалбоподателя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа 1 страна:

На 25.09.2025 г., в 21:50 часа, в гр. С., на бул. „......“, срещу частен дом № ....., водачът на товарен автомобил, марка „....“, модел „...“ с рег. № .... с посока на движение от гр. М. към гр. С. нанесъл удар по паркираното на пътното платно МПС – лек автомобил, марка „....“ в областта на левия заден стоп и бронята. След това водачът на автомобила с марка „...“ извършил маневра на заден ход, при което нанесла удар на лек автомобил, марка „...“, в резултат на който била ударена предната дясна врата, дясната лайсна на вратата на автомобила била ожулена, както и дясното огледало. След така реализираните удари, водачът на процесния автомобил продължил движението си и спрял на около 450 метра от мястото на настъпване на произшествията. На място дошъл св. М. И. – който бил собственик на лек автомобил, марка „...“, а неговата съпруга Ю. И. И. била собственик на лек автомобил, марка „....“.

Същият бил разбрал за нанесените повреди на автомобилите от свой съсед и от сина на неговата съпруга, както и от записи на камери за видеонаблюдение, които били насочени към мястото на произшествието. Св. И. заварил на мястото на произшествието св. Г. Г. Ц., който излизал от автомобила „....“ и неговото дете, като му заявил, че не желае да се изготвя двустранен протокол и ще сигнализира за случая органите на МВР. След подаден от него сигнал, на място дошли св. П. И. Н. и В. И. Т. – полицейски служители при РУ – Своге. Същите заверили на мястото на инцидента жалбоподателката, която междувременно отишла на мястото на ПТП и св. Ц., като жалбоподателката признала пред служителите на МВР, че е реализирала ударите. Св. П. Н. констатирал щетите по автомибилите, а именно: били налице ужулвания по дясната страна на лек автомобил, марка „...“ и бил счупен задния стоп на лек автомобил марка „......“. За случая св. П. Н. съставил Протокол за ПТП № ....... от 26.09.2025 г., в който била изобразена и схема на ПТП. Св. Н. съставил също против жалбоподателя АУАН серия GA № ......, в който било отразено, че Е. С. Ц. е извършила нарушение на чл. 40, ал. 2, пр. 1 ЗДвП- не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС, при движение на заден ход, както и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. Въз основа на горецитирания АУАН било издадено Наказателно постановление № ...... от 15.10.2025 г. на началник група в ОДМВР – С., РУ - С., с което на Е. С. Ц., за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП били наложени административни наказания: „глоба“ в размер от 200 лева /102, 26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и „глоба“ в размер от 300 лева /153, 39 евро/.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Протокол за ПТП № 2025-1026-52168-1 от 26.09.2025 г., издаден от П. И. Н., справка за нарушител/ водач по отношение на жалбоподателя, справка са собственост на товарен автомобил, марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. № СО 3466 СТ, както и всички писмени материали, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното Наказателно постановление № 25-0353000234 от 15.10.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – София, РУ 2 Своге, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П. И. Н., М. И. И. и В. И. Т., които съдът цени в цялост като са логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

От представената и приета по делото Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от МВР, компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни постановления се установява, че процесните АУАН и Наказателното постановление за изготвени от компетентни органи.

От приложения и приет по делото Протокол за ПТП № ...от 26.09.2025 г., издаден от П. И. Н. и изобразената в него схема на ПТП, се установява механизмът на пътно-транспортното произшествие, настъпило между автомобил „...“, с рег. № .... и лек автомобил, марка „...“ с рег. № .....

От приложената по делото справка от информационната система на МВР се установява, че собственик на процесния автомобил, с който е реализирано нарушението – товарен автомобил, марка „....“, модел „....“, с рег.

№ ..... е Г. Б. Ц.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства в цялост, доколкото същите са последователни, взиамно-допълващи се и сътоветстващи на събраните гласни доказателства.

Съдът цени в цялост и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П. И. Н., В. И. Т. и М. И. И., доколкото същите са логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

От свидетелските показания на св. П. И. Н. и В. И. Т. се установява, че на 25.09.2025 г. в гр. С. на бул. „....“ същите са посетили мястото на настъпване на пътно танспортните произшествия, посочени в процесното НП, като констатирал два повредени автомобила – марка „....“ и марка „....“. На място били също собственикът на повредените автомобили, както и жалбоподателката и нейният син св. Г. Г. Ц.. Същите констатирали, че автомобил марка „....“, с който били реализирани произшествията бил паркиран в близост до мястото, на което били настъпили. По данни на жалбоподателката, св. Г. Ц. и св. М. И. И., св. П. Н. съставил Протокол на ПТП. Последният съставил и два броя АУАН за извършени нарушения от жалбоподателката - единият за извършено нарушение на 20 ЗДвП – за това че е предприела неправилно маневра, като не се е съобразила с пътната обстановка, а другият за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – за това че е напуснала ПТП, като не е установила щетите. Свидетел на двата АУАН станал св. В. Т.. Следва да се посочи и че от свидетелските показания на св. П. Н. се установява, че св. М. И., който се е представил за собственик на увредените автомобили е възразил срещу това, че водач на автомобила, с който били реализирани ПТП е жалбоподателката, като настоявал, че всъщност св. Г. Г. Ц. е управлявал процесния автомобил, въпреки че жалбоподателката признала извършването на деянието.

От свидетелските показания на св. М. И. се установява, че същият е наблюдавал настъпването на двете пътно-транспортни произшествия на поставените в дома му камери за видео-наблюдение, като посочва и че 3 процесните ПТП са били видени от сина на неговата съпруга – И. Ю. Т. и от него съсед. Веднага след като разбрал за настъпилите пътно траспортни произшествия, св. И. отишъл на местопроизшествието, като същият твърди, че това се случило в рамките на една или две минути след инцидента. На място същият заварил товарния автомобил „...“, който бил спрян срещу магазин „...“, на около 450 метра от мястото на настъпилите ПТП. Св. И. е категоричен, че от автомобила излезли св. Г. Ц. и неговото дете. Същият твърди, че жалбоподателката не се намирала на мястото на произшествието.

Св. М. И. посочва също, че след като видял св. Г. Ц., последният поискал да съставят двустранен протокол, както и че същият е усетил от него миризма на алкохол. След като св. И. е отказал за направят двустранен протокол, той сигнализирал органите на МВР.

Съдът цени частично свидетелските показания на св. Г. Г. Ц., а именно в частта, в която посочва кои са били увредените автомобили, кой е собственика им и обстоятелството, че полицейските служители са дошли на място и са съставили АУАН на жалбоподателката. Същевременно съдът не кредитира показанията на св. Ц. в частта, в която същият посочва, че неговата майка – жалбоподателката по делото е управлявала автомобила и е реализирала процесните пътно транспотни произшествия. В тази част неговите показания са в противоречие с изложеното от св. М. И., чиито показания съдът цени като достоверни, безпристрастни и безпротиворечиви. Показанията на св. И. се потвърждават и от св. показания на св. П. Н., който посочва, че св. И. е имал възражение досежно обстоятелството, че жалбоподателката е управлявала автомобила, които е изразил пред тях на местопроизшествието. Следва да се съобрази и родствената връзка между Г. Ц. и жалбоподателката, което сочи на евентуална заинтересованост от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава опредЕ. законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административнонаказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона 4 реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства; размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.