Решение № 998 от 07.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330207078 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 3276028, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. С. А., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят и неговият повереник – адв. Сл.Н. – редовно призовани – несе явяват,като по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш, като се претендират и разноски за осъществена юрисконсулстска защита. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения в чл.189, ал. 8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.12.2019 г. в 10:54ч. в гр. Пловдив, бул. Марица до № 190 е било извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. "БМВ" 320 с рег. № ** **** **, установено и заснето със система за автоматично фиксиране TFR1 – M № 648. В атакувания фиш е отразено, че разрешената скорост в посочения участък е 50 км.ч. и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 62 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е ползвано от жалбоподателя П. С. А., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя А. било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства – снимков материал, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, писмо на Български институт по метрология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за собственици на превозното средство относно л. а. "БМВ" 320 с рег. № ** **** **.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съставът на административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 18.12.2019 г. в 10:54ч. в гр. Пловдив, бул. Марица до № 190 е било извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. "БМВ" 320 с 2 рег. № ** **** **, управляван от жалб. А., установено и заснето със система за автоматично фиксиране TFR1 – M № 648 . Установено е , че жалб.е превишил разрешената скорост с 12 км/ч, като е отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както дата и час на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочени географските координати, посока на движение на автомобила и неговите идентификационни данни. Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението. Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗДП реквизити. От отразеното в ЕФ се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От снимковия материал безспорно се установяват точното място и обстоятелствата при които е извършено нарушението и които са пълно и изчерпателно индивидуализирани в ЕФ. В този смисъл това описание не буди съмнение или затруднение жалбоподателят да разбере съществен елемент от състава на нарушението. Нещо повече в приложеното по делото статично изображение са конкретизирани и географските координати. Посоченото в ЕФ, място на извършване на нарушението съвпада напълно и с това посочено в Протокола за използване на АТСС.

Правилно електронният фиш е издаден по отношение на жалбоподателя 3

А., доказателство за което е представената по преписката извадка от база данни на КАТ за собственици на превозното средство, където същият е вписан, като ползвател на процесното МПС. Доказано е авторството на деянието , още повече , че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. Той може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация да посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него. В конкретния случай именно жалбоподателят е вписан като регистриран ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, поради което и правилно е ангажирана неговата отговорност. Същият не се е възползвал от правото да подаде декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в извън населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил деянието си.

Предвид изложеното според съда няма нарушения нито в хода на производство по издаване на ЕФ, нито в хода на констатиране на самото 4 нарушение, както и при прилагане на изискванията на горепосочената наредбата при използване на АТСС.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лв. Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба и наложеният размер на санкцията, който е фиксиран от законодателя и не подлежи на редуциране.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложено съдът намира, законосъобразен, следва да бъде потвърден. че обжалваният

ЕФ, като

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3276028, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. С. А., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща направените 5 по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6