Определение № 3303 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3303 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503299 по описа за 2025 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. срещу определение № 21788/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10273/2025 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, I - 26 състав, с което производството по делото е прекратено поради липсата на надлежно сезиране на съда.

Против това разпореждане на Софийски градски съд е постъпила частна жалба от П. Ж. П., чието съдържание е обективирано ръкописно върху съобщението за обжалвания съдебен акт. Все пак може да се заключи, че с жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, като макар и страдаща от нередовности, същата следва да бъде разгледана по същество. Съображенията за това са следните:

С определението на СГС от 05.11.2025 г. е намерил, че производство е недопустимо, тъй като се касае се за молба по образувано производство, по която компетентен да се произнесе е съдът, пред който делото е висящо.

Предвид това и доколкото документът, озаглавен „искова молба“ е относим към друго дело, производството следва да бъде прекратено, а препис от същата, ведно с копие от пощенския плик – да се изпрати по в. ч.гр.д.№ 7857 1 от 2025г. на СГС, за преценка за извършване на следващи процесуални действия, респ. произнасяне по нея.

Въззивният съд констатира, че съображенията на СГС за прекратяване на съдебното производство са правилни. Несъстоятелни са твърдения на жалбоподателя в настоящото производство, че действията на СГС са незаконосъобразни. Въззивният съд намира, че от цялостното процесуално поведение на П. Ж. П. може да се установи, явна злоупотреба с процесуални права. Такава е подаването на много на брой последователни „каскадни“ жалби, страдащи от едни и същи пороци. В интерес на правосъдието е злоупотребата с процесуални права да не бъде толерирана от съда.

За яснота въззивният съд излага и допълнителни аргументи за недопустимост на първоинстанционното производство, а именно че е налице очевидна злоупотреба с правото на иск на ищеца. Генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимна цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение, не цели закрита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие, респективно съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ, според който съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, когато счете, че тя представлява злоупотреба с правото на жалба. Подобно разрешение е възприето и в общностното право – Директива 2024/1069 на ЕП и на Съвета, в която неизчерпателно са посочени индикации за производства, с които се злоупотребява (непропорционален, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него; наличие на множество производства, започнати от ищеца; недобросъвестно използване на процесуални тактики и др. ).

С оглед на изложеното настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

2

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21788/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10273/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с излагане на основания за допускане до касационно обжалване и приподписване от адвокат.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3303 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503299 по описа за 2025 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. срещу определение № 21788/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10273/2025 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, I - 26 състав, с което производството по делото е прекратено поради липсата на надлежно сезиране на съда.

Против това разпореждане на Софийски градски съд е постъпила частна жалба от П. Ж. П., чието съдържание е обективирано ръкописно върху съобщението за обжалвания съдебен акт. Все пак може да се заключи, че с жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, като макар и страдаща от нередовности, същата следва да бъде разгледана по същество. Съображенията за това са следните:

С определението на СГС от 05.11.2025 г. е намерил, че производство е недопустимо, тъй като се касае се за молба по образувано производство, по която компетентен да се произнесе е съдът, пред който делото е висящо.

Предвид това и доколкото документът, озаглавен „искова молба“ е относим към друго дело, производството следва да бъде прекратено, а препис от същата, ведно с копие от пощенския плик – да се изпрати по в. ч.гр.д.№ 7857 1 от 2025г. на СГС, за преценка за извършване на следващи процесуални действия, респ. произнасяне по нея.

Въззивният съд констатира, че съображенията на СГС за прекратяване на съдебното производство са правилни. Несъстоятелни са твърдения на жалбоподателя в настоящото производство, че действията на СГС са незаконосъобразни. Въззивният съд намира, че от цялостното процесуално поведение на П. Ж. П. може да се установи, явна злоупотреба с процесуални права. Такава е подаването на много на брой последователни „каскадни“ жалби, страдащи от едни и същи пороци. В интерес на правосъдието е злоупотребата с процесуални права да не бъде толерирана от съда.

За яснота въззивният съд излага и допълнителни аргументи за недопустимост на първоинстанционното производство, а именно че е налице очевидна злоупотреба с правото на иск на ищеца. Генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимна цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение, не цели закрита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие, респективно съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ, според който съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, когато счете, че тя представлява злоупотреба с правото на жалба. Подобно разрешение е възприето и в общностното право – Директива 2024/1069 на ЕП и на Съвета, в която неизчерпателно са посочени индикации за производства, с които се злоупотребява (непропорционален, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него; наличие на множество производства, започнати от ищеца; недобросъвестно използване на процесуални тактики и др. ).

С оглед на изложеното настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

2

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21788/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10273/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с излагане на основания за допускане до касационно обжалване и приподписване от адвокат.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3