Решение № 419 от 18.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Варна, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“, гр. Варна против Решение № 3773/21.11.2023 г. по гр.д. № 10982/2022 г. по описа на ВРС, ХХ XIX състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателя с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 521, ал. 2 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против П. Д. С., както следва: за предаване владението на движимата вещ, представляваща метално фасадно скеле, състоящо се съгласно приемно-предавателен протокол от 03.09.2018 г., от: Н-Рамки - 278 бр.; Диагонали - 260 бр.; Хоризонтали 520 бр.; Метални поцинковани пътеки -400 бр.; стълби - 10 бр.; Пети - 100 бр.; Анкерни връзки - 100 бр.; Жабки - 100 бр.; Метални палети за Н-рамки - 8 бр.; Метални палети за пътеки - 8 бр. и предпазни дъски -280 бр. и в евентуалност за присъждане на сумата 24 624 лева, представляваща равностойността на метално фасадно скеле, състоящо се съгласно приемно - предавателен протокол от 03.09.2018г., от: Н-Рамки - 278 бр.; Диагонали - 260 бр.; Хоризонтали 520 бр.; Метални поцинковани пътеки -400 бр.; стълби - 10 бр.; Пети - 100 бр.; Анкерни връзки - 100 бр.;

Жабки - 100 бр.; Метални палети за Н-рамки - 8 бр.; Метални палети за пътеки - 8 бр. и Предпазни дъски -280 бр., ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното 1 решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част и постановяване на ново, с което същият да бъде изцяло уважен, а в условията на евентуалност да му се присъди паричната равностойност на движимата вещ в размер на 24 624 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Въззиваемият П. Д. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по евентуално обективно съединени искове на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“, гр. Варна с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 521, ал. 2 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против П. Д. С. за приемане за установено, че ищецът е собственик на движимата вещ, представляваща метално фасадно скеле, състоящо се съгласно приемно-предавателен протокол от 03.09.2018 г., от: Н-Рамки - 278 бр.; Диагонали - 260 бр.; Хоризонтали 520 бр.; Метални поцинковани пътеки -400 бр.; стълби - 10 бр.; Пети - 100 бр.; Анкерни връзки - 100 бр.; Жабки - 100 бр.; Метални палети за Н-рамки - 8 бр.;

Метални палети за пътеки - 8 бр. и предпазни дъски -280 бр. и за осъждане ответника да предаде владението върху същото и в евентуалност за присъждане на сумата 24 624 лева, представляваща равностойността на метално фасадно скеле, състоящо се съгласно приемно предавателен протокол от 03.09.2018 г., от: Н-Рамки - 278 бр.; Диагонали - 260 бр.;

Хоризонтали 520 бр.; Метални поцинковани пътеки - 400 бр.; стълби - 10 бр.; Пети - 100 бр.;

Анкерни връзки - 100 бр.; Жабки - 100 бр.; Метални палети за Н-рамки - 8 бр.; Метални палети за пътеки - 8 бр. и Предпазни дъски -280 бр., ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П. Д. С., с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че за извършване на СМР е използвал собствено скеле, състоящо се от 254 бр. метални поцинковани пътеки; 193 бр. големи метални Н рамки; 8 бр. малки метални Н рамки и 138 бр. страници; 4 бр. хюнебек; Метални жабки - 14 бр.; анкерни връзки - 43 бр. Соченото скеле било обект на извършена проверка и описано в приемо-предавателен протокол от 10.08.2022 год. между представител на военно формирование 26870 гр. Шабла и управителя на „Ню пауър груп" ЕООД - П. С.. Ищцовото дружество извършвало ремонт на ЦДГ в с. Никола Козлево, общ. Никола Козлево, обл.

Шумен, който изисквал монтаж на фасадно скеле около цялата сграда на детската градина.

За този ремонт ищецът използвал процесното скеле. Оспорва изложените от ищеца фактически твърдения. Навежда доводи, че доколкото процесното скеле е закупено през 2018 год. и използвано многократно, претендираната стойност е несъответна на състоянието му.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Евентуалто обективно съединените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 521, ал. 2 от ГПК и чл.

86 от ЗЗД са допустими доколкото се касае за защита правото на собственост.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 108 ОТ ЗС В

ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ:

За бъде основателен искът за предаване владението на движими вещи с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищeцът да е собственик на претендираните движимости, а ответницкът д а се намира във владение на същите, без да има правно основание за това.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства /оферта за продажба на фасадно скеле метално – употребявано от „Винич“ ЕООД; фактура № 713/31.08.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 03.09.2018 г./ е видно, че „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“, гр. Варна придобива собствеността върху употребявано метално скеле, състоящо се от следните елементи: Н-Рамки - 278 бр.; Диагонали - 260 бр.;

Хоризонтали 520 бр.; Метални поцинковани пътеки -400 бр.; стълби - 10 бр.; Пети - 100 бр.;

Анкерни връзки - 100 бр.; Жабки - 100 бр.; Метални палети за Н-рамки - 8 бр.; Метални палети за пътеки - 8 бр. и предпазни дъски -280 бр. по силата на неформален договор за продажба, обективиран във фактура № 713/31.08.2018 г., по който „Винич“ ЕООД се явява продавач, а ищцовото дружество – купувач, като продажната цена на вещта е 24 624 лева с вкл. ДДС. Собствеността преминава върху купувача от момента на сключване на неформалния договор – 31.08.2018 г. , предвид консенсуалния характер на сделката и липсата на необходимост от предаване владението върху продаден ата вещ. Последната е 3 предадена на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“, гр. Варна на 03.09.2018 г. в гр. Раковски.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното скеле е заприходено в счетоводството на ищеца на 31.08.2018 г. Решение № 3773/21.11.2023 г. по гр.д. № 10982/2022 г. по описа на ВРС, ХХ XIX състав в установителната му част по иска с правно основание чл. 108 от ЗС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивният състав намира, че възражението на ответника досежно притежанието на собствено скеле, различно от процесното остана недоказано в производство. Твърденията в отговора на исковатата молба са, че скелето собстеност на С. се състои от 254 бр. метални поцинковани пътеки; 193 бр. големи метални Н рамки; 8 бр. малки метални Н рамки и 138 бр. страници; 4 бр. хюнебек; Метални жабки - 14 бр.; анкерни връзки - 43 бр., като същото е придобито на части, като някой от тях са от дружества, които са преустановили дейността си и управителите им са заминали да престират труд в чужбина /основно във ФРГ/. От ангажираните в тази връзка гласни доказателства – показанията на свидетеля С. Р. К., които са житейски нелогични и вътрешно противоречиви, се установява обаче, че въпросното съоръжение е превозвано от лица от с. Сотира, обл. Сливен с камион към „вторични суровини“. Свидетелят заявява, че на вид движимата вещ е стара, ръждива и начупена и че той не разбира от „такива работи“, но въпреки това лично заплаща поисканата цена на собствениците, даже им дава и капаро за камиона, с която я превозват. Ответникът прави за първи път оглед на скелето едва след няколко часа, т.е. до този момент свидетелят не знае дали същото е изобщо използваемо и дали ще може да го продаде. Не си спомня и цената на въпросното съоръжение, въпреки че първоначално лично я заплаща на собствениците без никаква сигурност за нейната възвращаемост, но помни че е спечелил хубава сума от сделката със С.. Един път заявява, че последният пристига с камион да вземе скелото, но след това твърди, че ответникът идва с лек автомобил на огледа, като не знае с какво го е натоварил след това. Горните показания следва да бъдат ценени като достоверни само в частта, от която е видно, че през 2018 г. С. е работил съвместно с ищцовото дружеството и че по това време заедно с управителя П. Х. са търсили да закупят употребявано скеле за съвместната им дейност в гр. Сливен. Същото се подкрепя и от събраните писмени доказателства /оферта за продажба на фасадно скеле метално – употребявано от „Винич“ ЕООД; фактура № 713/31.08.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 03.09.2018 г./, тъй като „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Варна закупува такова /процесното/ покъсно през същата година. От показанията на свидетеля О.А.И. се установява, че това употребявано зелено скеле действително е било в гр. Сливен, от където по нареждане на началниците му Х. и С. същият го натоварва от там и го разтоварва в кв. „Галата“, гр.

Варна. Става ясно, че от гр. Сливен е натоварено още едно скеле, което е червено на цвят – различно от претендираното, чиято собственост не е установена. Още повече, че свидетелят заявява, че докато работи за двете дружества /“НЮ ПАУЪР ГРУП“ ЕООД и „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД/ за работа е използвано само зеленото скеле. Т.е. житейски нелогично се явява, твърдението на свидетеля К., че С. през лятото на 2019 г. закупува от него употребявано скеле с оглед на съвместната му дейност с дружеството на П.

4

Х. в гр. Сливен, тъй като една година по-рано „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се сдобива с такова от 1000 кв.м. Не е случайно и обстоятелството, че нито ответникът, нито свидетелят К. посочват продажната цена на скелето, поради което и на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не може да се прецени допустимостта на свидетелските показания за установяване на договори, чиято стойност надвишава 5 000 лева.

Видно е от описанията на двете скелета, че това твърдяно като закупено от С. е част от закупеното с фактура № 713/31.08.2018 г. от ищеца. От разясненията на вещото лице по допуснатата и приета от районния съд СОЕ в с.з. на 27.06.2023 г. се установява, че при деформиране или износване на отделни елементи от скелето те се подменят и то продължава да изпълнява функциите си. От докладна записка на гл. старшина Л. – старши специалист, технически секретар в отдел „Разследване на престъпления“ при РС „Военна полиция“, гр.