Решение № 460 от 15.07.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София ………2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА

ЙОРДАНОВА

РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря Снежана Колева и с участието на прокурор Светлана Шопова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 483 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 22.10.2019 г. по НОХД 4719/2016 г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 108 състав е признал подсъдимия М.М.К. за невиновен в това, че за времето от 19.06.2014 г. до 20.06.2014 г. в град София, с цел да принуди Н.Д.М., в качеството му на едноличен собственик и управител на фирма „С.И.И.2011“ ЕООД, да се разпореди със свое право – правото на собственост на споменатото дружество върху ½ идеална част от поземлени имоти с планоснимачни номера, както следва: № 1059, №1166, № 1167, № 1168, №

1169, № 1170, № 1171, № 1172, № 1173, № 1174, № 1175, № 1176, № 1177, № 1178, №

1179, № 1180, № 1181, № 1182, № 1183, по кадастрална карта и кадастрални регистри, с адрес – гр. София, ж.к. „Люлин“, 8-ми микрорайон, ул. „*********, от квартал № 92 и № 92А по регулационния план на град София, го заплашил с убийство като му казал, че „ще стане страшно, ще ви избием“ и било извършено от две лица – заедно с Д.Т., ЕГН **********, по паспорт, издаден от Република Ирландия № ******, с име DIMO SKONDIA, роден на *** г., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 1, пр. 1 и т.4, пр. 1, вр. ал 1 от НК.

По въззивна жалба на частния обвинител Н.М. чрез повереника му е образувано ВНОХД 483/2020 г. по описа на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неправилност и необоснованост. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че първостепенният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до неправилни изводи. Изтъква се, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите М. и Ч.досежно разговорите между тях относно заплахите, отправени от Т. и К. с цел пострадалият – М. да прехвърли собствеността на имота. Излагат се доводи, че съдът неправилно е изтълкувал липсата на уплах в поведението на М. след като му били отправени заплахи за живота и здравето му. Отправят се твърдения и за наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с противоречие на мотивите на атакувания съдебен акт, пречеща да се възприеме волята на съда от страна на пострадалия.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В проведеното разпоредително заседание на 10.02.2020 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивна инстанция повереника на Н.М. навежда твърдения в посока изложените във въззивната жалба като моли съда да отмени оправдателната присъда и да постанови осъдителна такава.

Прокурорът в производството пред Софийски градски съд, намира че няма основание за отмяна или изменение на постановената присъда от районния съд. Посочва, че липсва несъмнена доказаност на повдигнатото обвинение, с оглед на което моли присъдата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия изразява становище в посока да се потвърди постановената присъда. Поддържа, че целият доказателствен материал, събран в хода на наказателното производство, е в подкрепа на постановената оправдателна присъда и се споменава, че представителите на държавното обвинение също не поддържат повдигнатото обвинение. Поради това и счита постановената присъда за правилна и законосъобразни и моли същата да бъде потвърдена от настоящата инстанция.

Подсъдимият моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изцяло изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в цялост в мотивите към присъдата.

Въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: Н.Д.М.,***, заедно със своите родители, работил повече от 10 години като оператор в кариера за камъни и пясък в село Карлуково, близо до град Луковит с месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева. Свидетелката С.А.и Х.А.В.притежавали в съсобственост поземлени имоти с планоснимачни номера, както следва: № 1059, №1166, № 1167, № 1168, № 1169, № 1170, № 1171, № 1172, № 1173, № 1174, № 1175, № 1176, № 1177, № 1178, № 1179, № 1180, № 1181, №

1182, № 1183, по кадастрална карта и кадастрални регистри, с адрес – гр. София, ж.к. „Люлин“, 8-ми микрорайон, ул. „*********, от квартал № 92 и № 92А по регулационния план на град София. На

17.05.2005 г. Х.А.В.изчезнал безследно. На 22.04.2008 г. свидетелят Н.Н.бил упълномощен да се разпорежда с горецитирания имот от страна на двамата собственици.

На 02.06.2008 година с Нотариален акт №

195 рег. № 20128, по нотариално дело № 892/2008 г., по описа на нотариус И.Д., частният обвинител Н.М. придобил в качеството на купувач от Х.А.В.и С.А.в качеството им на продавачи, представлявани от упълномощено лице – Н.А.Н., собствеността върху посочените поземлени имоти, намиращи се в гр. София, ж.к. „Люлин“, 8-ми микрорайон, ул.

„*********, от квартал № 92 и № 92А. С

Искова молба № 54868 от 19.10.2009г. С.А.е предявила иск с правно основание чл.

26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, с който искала прогласяването на нищожност на процесния нотариален акт за покупко-продажбата на поземлените имоти, прехвърлени на Н.М., в частта от ½ идеална част от всички описани имоти и осъждане на същия да предаде владението на имотите.

На 15.06.2011 г. в Търговски регистър към Агенцията по вписвания било вписано дружеството „С.И.И.2011“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Н.М..

На 26.09.2011 г. била направена непарична вноска в размер на 496 970 лева, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД 18 – 14/ 06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. София, район Люлин, жк „Люлин“ с площ от 1

255 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15791/09.06.2011 г. на СГКК. Апортираният в търговското дружество имот бил образуван от обединението на прехвърлените имоти на М. с нотариален акт № 195 рег. № 20128.

С решение на Софийски градски съд, ГО,

13 с-в от 20.07.2011г. влязло в сила на 22.10.2012 г. по гр. д. № 9943/2009 г. съдът е уважил исковите претенции на С.А.и била прогласена исканата нищожност на процесния нотариален акт, като било установено, че А. не била упълномощила пълномощника, който сключил от нейно име и от името на Х.В.нотариалната сделка като се установило чрез извършена експертиза, че подписът на С.А.не бил истински. След влизане в сила на решението капиталът на търговското дружество на пострадалия М. бил съответно намален по отношение на идеалната част на С.А..

Междувременно на 10.01.2013 година бил издаден акт за смърт на Х.В.с дата на смъртта – 17.05.2005 г., тъй като последният бил безследно изчезнал от тази дата. В края на 2013 година Д.Т. /по ирландски паспорт Д.С./ се свързал чрез общ познат със сина на Х.В.– Е.В..

Двамата се срещнали, на която среща Д. С. обещал на Е.В. да му помогне да си върне имотите, принадлежащи на баща му. Заедно с А.В./син на Х.В./ и Х.В./съпруга на Х.В./ отишли в кантората на адвокат Л.К., намираща се в град София, ул. „Три уши“. В кантората на св.К.разговаряли относно завеждането на граждански дела с цел възстановяване на собствеността на имотите, които били прехвърлени на св.Н.М.. Процесните имоти били отдадени под наем от търговското дружество на пострадалия на „М.П.И.2012“ ООД с управител свидетеля Б., а другата част от имота на свидетелите Б. и Б., като договорите под наем били сключени чрез пълномощника на „С.И.И.“ ЕООД – адвокат К. Ч., на който наемателите предавали и паричните средства за наетите имоти. На състоялата се среща между св. Л.К. с Е.В. и Д.Т., тъй като адвокатК.не практикувал в сферата на гражданското право, той насочил Е.В. и Д.Т. за съдействие към адв. К. Ч.като извикал последния в неговата кантора. Свидетелят Ч.се запознал с присъстващите в кантората на адвокатК.и обещал, че ще подготви документите, които са необходими за завеждане на граждански дела за връщане на собствеността върху изгубените имоти на Х.В.като бил и упълномощен за събиране на въпросните документи. Свидетелят Ч.не събрал необходимите документи, за които бил упълномощен. Св.К.разбрал от Д.Т., че адвокат Ч.е в конфликт на интереси, тъй като е пълномощник на „С.И.И.2011“ ЕООД, което съгласно търговския регистър е собственик на същите имоти, за които се иска издаване на документи и завеждане на граждански дела за собственост. СвидетелятК.се свързал със свидетеля Ч.и го попитал защо не е съобщил за конфликта на интереси и казал, че ще сигнализира Адвокатска колегия, след което отношенията между двамата адвокати се влошили. През юни 2014 година адвокат Ч.и Д.Т. се срещнали в кантората на адв.

К., там Т. заявил, че парите от получените наеми на имота следва да му бъдат предавани на него. По - късно през същия ден адвокат Ч.и Д.Т. си уговорили среща на автомивка в гр. София, бул. „Тодор Каблешков“.

На срещата Д.Т. бил придружаван от подсъдимия М.К., като Т. поискал да бъде прехвърлена собствеността на имотите, но не уточнил на кого, след което заедно с подсъдимия заявили на свидетеля Ч., че ако не се случи това „ще стане страшно, ще има убийства, ще заколят майка му и баща му, него ще убият, а приятелката му ще изнасилят и убият“, като през това време адвокат Ч.обяснявал, че може само да предаде думите им на собственика на имота. Т. дал телефонен номер, на който собственикът на имота да му се обади. След състоялата се среща адвокат Ч.се обадил по телефона на частния обвинител М. и му предал за състоялата се среща и за това, че някакви хора искат да се видят с него, за да прехвърли собствеността на имотите на ул. „Филиповско шосе“ и му предал, че са оставили телефон, на който да се обади. На 20.06.2014 г. Н.М. пристигнал в София и се срещнал с адвокат Ч., като последният му обяснил, че мъж на име Д. /Д.Т./ искал среща с него във връзка с притежаваните от неговото дружество имоти и че са му отправени заплахи. М. се обадил по телефона на Д.Т. и се уговорили да се видят в ресторант на бул. „Жолио Кюри “ в гр. София. Частният обвинител М. отишъл на срещата заедно със свидетеля А., а Д.Т. бил придружаван от подсъдимия М.К.. На състоялата се среща Т. показал документи и обяснявал на Н.М., че имотът бил на негов роднина, който починал и че М. трябва да му прехвърли собствеността на имота, за която цел е уредил час при нотариус за 14:00 часа, а в случай че не направи това щяло да има „дум като Доктора“. Подсъдимият К. също участвал в разговора, но не отправил заплахи и закани към Н.М.. М. и А. си тръгнали от срещата като не отишли при нотариус, за да прехвърлят имота, а отишли да се хранят в заведение за бързо хранене в жк „Младост 3“, след което М. пренощувал при свой роднина в София. Междувременно адвокат Ч.подал жалба до СДВР за случая. На

31.03.2015 г. е образувано наказателно производство от страна на СРП срещу К. Ч.за това, че през октомври 2014 г. в град