Решение № 167 от 12.11.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. В., 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

НДН

ВРГ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника „ВС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц**, чрез юрисконсулт Т. К. против Решение с рег.№ 157 от 28.03.2025 г., постановено по гр.д. №2525/2024 г. по описа на РС- В., с което са уважени предявените от ищеца М. Д. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ, като е признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № З-728 от 19.07.2024г. издадена от „ВС“ ЕООД, ЕИК *** и същото е отменено, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност „Охранител-инкасатор“ и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 7 798.44 лв. за периода от 25.07.2024 г.до 25.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното издължаване.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-В. сумата в общ размер от 411.94 лв./ за държавна такса/, както и 5 лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.

Въззивникът твърди, че правилно и законосъобразно „ВС“ ЕООД е прекратило трудовото правоотношение с въззиваемия-ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 Об от КТ след като служителят вече е упражнил правото си на пенсия за осигурител стаж и възраст, 1 което било видно от служебно приложената по делото справка от НОИ. Ищецът не попадал под закрилата на изрично посочените в текста на чл. 333 от КТ предпоставки.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на РС-В. за незаконосъобрзаност на уволнението на ищеца. В тази насока твърди, че в исковата молба ищецът не изложил основания за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с „ВС“ ЕООД поради невръчване или неустановяване времето на връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага, че подобни твърдения не били коментирани и в проекто-доклада по делото, респективно не са част от обхвата на правния спор. Посочва, че о.с.з. от 27.02.2025г. процесуалният представител на ищеца единствено е направил възражение, че ищецът не бил получил изискуемото се предизвестие, което според него е преклудирано.

На следващо място твърди, че първоинстанционният съд допуснал нарушение на материалния закон - нормата на чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 220, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Счита за неправилни правните изводи на първоинстанционния съд, че предизвествието е част от фактическия състав на уволнението, че липсвала яснота, касаеща поредността на изготвянето на посочените актове - заповедта и предизвествието и тяхното връчване. В тази насока излага и се позовава на съдебна практика на ВКС, според която отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не е елемент от фактическия състав на уволнението.

Излага още, че според текста на заповедта за уволнението на ищеца следвало да му се изплати обезщетение по чл.220 КТ поради неспазен срок на предизвестие, поради което била очевидна поредността на връчване на актовете и волята на работодателя.

Нормата на чл.220 КТ давала право на всяка страна от трудовото правоотношение да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, която хипотеза приложил в настоящия случай.

Счита, че дори да се приеме за верен извода на първоинстанционния съд, че предизвестието не е било валидно времево отправено, то от това не следвало незаконосъобразност на уволнението, поради изложените в тази насока съображения.

Излага, че дружеството законосъобразно е прекратило трудовото правоотношение с въззиваемия и е изпълнило изцяло фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ във връзка чл. 220, ал. 2 от КТ, като е приложило законосъобразно материалните и процесуални законови изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение.

Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Отправя искане за присъждане на разноските по производството за двете инстанции, в това число и определяне на юрисконсултско възнаграждение.

2

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Д. М.. В хода на процеса, чрез процесуалния си представител адв. Н. Г., оспорва жалбата като неоснователна, ангажира гласни доказателства и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не е отправил искане за присъждане на разноски по производството.

Във въззивното производство по искане на въззиваемата страна са събрани гласни доказателства.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни, поради следните съображения:

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Делото пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на М. Д. М. от гр.В., обл. В., с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение и за отмяна като незаконосъобразна Заповед № З-728 от 19.07.2024г. издадена от управителя на "ВС" ЕООД,ЕИК ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „охранител-инкасатор“; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

3

Ищецът е изложил твърдения за незаконосъобразност на уволнението му и заповедта поради нарушение на императивната норма на чл.333, ал.1 от КТ от чиято закрила се ползвал. Твърди се, че с експертно решение №91528/29.03.2024 на ТЕЛК към МБАЛ „Св.

Петка" АД гр.В. на ищеца е определена 71% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет, с периферни съдови усложнения" и общо заболяване „Неинсулинов захарен диабет, с неврологични усложнения“.

Позовал се е на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба №

5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.

333, ал. 1 от Кодекса на труда. Било предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести: 1/ исхемична болест на сърцето;

2/ активна форма на туберкулоза; 3/онкологично заболяване; 4/ професионално заболяване;

5/ психично заболяване; 6/ захарна болест – каквото е и заболяването на ищеца.

Излага, че с оглед императивния характер на разпоредбата от Наредба № 5 от 20.02.1987г, работодателят събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, изброени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г.,като работниците, които страдат от посочените болести са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно - профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен отчет.След което предприятието отправя до съответната инспекция по труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник или служител, като в случаите по т. 2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 333 от Кодекса на труда преди уволнението се взема мнението и на ТЕЛК,което не било сторено в случая.

Твърди, че преди да му бъде връчена процесната заповед за прекратяване на трудовия договор работодателят не е събрал информация дали страда от посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредба №

5 от 20.02.1987 г. болести, поради което не бил предоставил такава. В случая липсвало становище/мнение на ТЕЛК преди прекратяване на трудовия му договор.

С исковата молба представя доказателства. Отправя искане за разноски.

Ответникът „ВС“ ЕООД, ЕИК *** е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Излага съображения за законосъобразно издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че със Заповед № З728/19.07.2024 г. безсрочният трудов договор между него и ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, според която норма работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.

326, ал. 2 от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Излага, че трудовият договор е сключен на 24.08.2022 г.,като същият към момента на прекратяването му е безсрочен, и в него е предвидена възможност за работодателя да го прекрати с тридесетдневно предизвестие (чл. 24 от договора).

4

Твърди, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищеца придобил и упражнил преди назначаването му на работа във „ВС" ЕООД, поради което били налице законовите предпоставки за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя на посоченото в заповедта основание.

Твърди,че с оглед основанието за прекратяване на трудово правоотношение с ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ не е сред тези, при които намира приложение закрилата по чл.

333 от КТ и които са изчерпателно уредени в нормативния текст, поради което и не е бил длъжен да изпълни описаната процедура и да получи разрешение от инспекцията по труда или синдикален орган. Позовава се на съдебна практика на ВКС.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства и прави доказателствено искане за служебно изискване от НОИ на справка/удостоверение за установяване на момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца. Претендират се разноски за производството и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената от ВРС фактическа обстановка, а именно: че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор № 16215/24.08.2022 г, по силата на който въззиваемия е заемал длъжността „охранител-инкасатор“; че трудовия договор е сключен след като въззиваемият М. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено от разпореждане на Националния осигурителен институт от 24.06.2022 г. за преизчисляване на размера на лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и от друго такова от 28.02.2025 г., в което е посочено, че ищецът е упражнил правото си на пенсия на 15.08.2015 г.; че трудовото правоотношение с ищеца-въззиваемия е прекратено със Заповед № З-728/19.07.2024 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, поради това, че „трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ и със заповедта е разпоредено да м у се излати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие и обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 15 дни за 2024 г.; че атакуваната Заповед № З728/19.07.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на въззиваемияищеца на 24.07.2024г. при отказ на същия да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели; че въззиваемия М. страда от захарна болест и същият е с намалена трудоспособност, видно от експертно решение №91528/29.03.2024 на ТЕЛК към МБАЛ „Св.

Разпечатката съдържа 54 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95b14c83-5362-4128-ba63-fe6409c1f2f8