Решение № 734 от 30.04.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3269/2023
- Вид
- Решение № 734
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 734 гр. В*** 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В*** VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110103269 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Община Велико Търново твърди, че въз основа на Заповед № РД 22-1036/21.06.2017 г. на кмета с ответницата е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот за срок от 6 месеца, считано от 22.06.2017 г. Имотът се намира в град В*** с обща ползваема площ 53.00 кв. м. и е отдаден за ползване срещу дължима месечна наемна цена в размер на 67,84 лв. Заявява, че плащането на наема се извършва до 16-то число на текущия месец, а при забава се дължи законна лихва. Изтъква, че с допълнително споразумение от 11.07.2018 г. наемната цена е променена на 84,80 лева, а с допълнително споразумение от 01.04.2022 г. наемната цена е променена на 112,78 лева. Твърди, че наемателката не е извършвала плащания по отношение на част от дължимите наемни вноски, разходите за използвана вода, както и „такса битови отпадъци" за 2021 г. и 2022 г.
Навежда, че въпреки изпратените покани за доброволно изпълнение с предупреждения за прекратяване на наемното правоотношение, ответницата не е погасила задълженията си. Излага, че със Заповед № РД 221445/29.07.2022 г. на Кмета на Община В*** влязла в сила на 30.08.2022 г.
1 наемното правоотношение било прекратено, но ответницата не освободила общинския имот, поради което с писмо с изх. № 94ГГ-978-1/08.09.2022 г. била уведомена за започване на производство по чл. 65 от Закона за общинската собственост за изземване на недвижимия имот, тъй като същият се държи без правно основание. Заявява, че наемателката продължила да бездейства и да държи неправомерно имота, което било установено с Констативен акт по чл. 45, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ от 05.09.2022 г., поради което била издадена Заповед № №РД22-2143/23.11.2022 г. на Кмета на Община Велико Търново за принудително изземване по реда на чл. 65 от ЗОС с определена дата за изземването- 31.01.2023 г. Посочва, че имотът бил иззет и на 03.02.2023 г. бил съставен приемо-предавателен протокол за приемане на имота. Изтъква, че ответницата дължи и суми за консумирана вода, като задълженията към оператора са платени от Общината с платежно нареждане от 23.12.2022 г. За дължимите наеми , както и за таксата битови отпадъци били издавани фактури. Посочва, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1940/23 г. на ВТРС, връчена по чл.47,ал.5 от ГПК.Моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи на Община Велико Търново сума в общ размер на 1870,46 лв., представляваща сбор от главница в размер на 748,84 лв. - неплатени наемни вноски за периода от 25.01.2022 г. до 30.08.2022 г.; главница - наемоподобно обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД в размер на 563,90 лв. , представляващо стойността на месечния наем от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение30.08.2022 г. до датата на освобождаване на жилището - 31.01.2023 г.; лихва за забава в размер на 94,73 лв. за периода от 25.01.2022 г. до 30.01.2023 г., законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; ползвана и незаплатена вода в размер на 391,18 лева към 15.11.2022 г., както и незаплатена дължима „такса битови отпадъци“ в размер на 31,21 лева за 2021 г. и 40,60 лева за 2022 г. В съдебно заседание се представлява от юк Т***.
Поддържа исковите претенции. Претендира разноски.
Ответницата Г. Д. И., чрез особения си представител адв.К. от ВТАК е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва наличието на наемно правоотношение между страните, основано на цитирания договор от 22.06.2017 г., както и ползването от ответницата на процесното общинско жилище. Оспорва прекратяването на 2 договорното правоотношение , като счита, че същото не е станало по надлежния ред. Оспорва периодът от време, за който се твърди ответницата да е ползвала жилището, размера на наемната цена и релевира възражение за изтекла погасителна давност за всички суми преди 30.06.2020 г. Оспорва претенцията за лихва за забава , както и претенцията за неплатена вода и неплатени такси за битови отпадъци. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
От представената заповед № РД 22-1036/21.06.2017 г. и договор за наем от 22.06.2017 г. е видно, че ищецът е отдал под наем на ответника процесния общински жилищен имот, находящ се на адрес гр. В. Т*** за срок от 6 месеца, считано от 22.06.2017 г. срещу заплащане на наемна цена от 67,84 лева , платима до 16-то число на текущия месец, както и законна лихва върху неплатената наемна вноска при допусната просрочие след последното число на текущия месец /чл. 4 от договора/. С допълнително споразумение от 11.07.2018 г. , считано от 1.04.2018 г. наемната цена е увеличена на 84,80 лева, а с допълнително споразумение от 1.04.2022 г. – на 112,78 лева.
Междувременно с допълнително споразумение от 23.12.2019 г. срокът на договора е удължен на пет години, считано от 24.12.2019 г. Съгласно издадените от ищеца в качеството му на наемодател фактури за периода 25.01.2022 г.- 31.2023 г. наемателят дължи сумата от общо 1312,74 лева, а задължението му за такса битови отпадъци за периода 2021 г.-2022 г. е общо 71,81 лева, за което са издадени две фактури от 10.02.2021 г. и от 16.03.2022 г. Представено е платежно нареждане за сумата от 7157,75 лева с наредител ищецът и получател „В и К Йовковци“ ООД по фактура от 20.12.2022 г. за дължими суми към оператора за четири обекта на ищеца, един от които е на ул.“*** за периода 20.11.2020 г.-19.12.2022 г. , както и списък за задълженията към 15.11.2022 г. за вода, видно от който срещу името на ответницата е записана сума от 391,18 лева. Със заповед № РД221446/29.07.2022 г. поради системно неизпълнение задълженията на наемателката наемното правоотношение е прекратено. Заповедта е получена от наемателката на 16.08.2022 г. и не е обжалвана по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването и. С писмо рег.№ 9455-978-1/8.09.2022 г. ответницата е уведомена за открита процедура по чл. 65 от ЗОС за изземване на 3 общинското жилище , след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на 31.08.2022 г. и продължилото ползване на жилището от страна на наемателката. Със заповед № РД22-2143/23.11.2022 г. на кмета е наредено принудително изземване на недвижимия имот на 31.01.2023 г. от 10,30 часа. Заповедта е връчена на 29.11.2022 г. С протокол от 31.01.2023 г. назначената от кмета на общината комисия е иззела недвижимия имот, като е установено, че в жилището има вещи, а имота е в лошо състояние. Направени са снимки , неразделна част от протокола.
Катинарът на входната врата е сменен със съдействие от ключар, тъй като по време на изземването в жилището не е присъствал никой. Видно от приемопредавателен протокол на 3.02.2023 г. ответницата е върнала ключа, който и е даден на 31.01.2023 г. със срок на връщане до 3.02.2023 г. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. В*** заяви, че е главен експерт в отдел „Управление на общинска собственост“ към Община В.Търново. Излага, че познава ответницата, която подписала договора за нем пред нея.
Прекратяването се наложило поради неизпълнение на задълженията за заплащане на наеми и сметки, за което лично свидетелката се обаждала на ответницата. Посочва, че лепи уведомления по вратите, когато наемателите не си получават книжата, като ответницата получила всички изпратени документи. В определения ден за изземване в жилището нямало никой, но имало канче с чай, изпрани дрехи, както и много чували с дрехи. Заявява още, че на същия ден следобед ответницата отишла в общината и помолила да си вземе леглото, тъй като има малки деца и новият ключ и бил даден, за да го направи. Относно неплатената вода свидетелката посочва, че домоуправителят изготвя списък за задълженията и тъй като блокът е общински, а сумата била висока, общината погасила цялото задължение. От вложеното ч.гр.д.№1940/2023 г. на ВТРС е видно, че е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 954/21.08.2023 г. срещу ответника в полза на ищеца за сумата от общо 1870,46 лева, от които 748,84 лева неплатени наемни вноски за периода 25.01.2022 г.- 30.08.2022 г.; 563,90 лева, представляваща стойността на месечния наем за периода 30.08.2022 г.31.01.2023 г.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението30.06.2023 г. до окончателното изплащане, 94,73 лева лихва за забава за периода 25.01.2022 г.- 30.01.2023 г.; 391,18 лева ползвана и неплатена вода към 15.11.2022 г., 31,21 лв. такса битови отпадъци зая 2021 г. и 40,60 лева 4 такса битови отпадъци за 2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат последният следва да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, чрез съществуващото валидно облигационно правоотношение между страните, по които той като наемодател е изправна страна. Ответникът от своя страна следва да опровергае претенциите, или чрез факта на плащане, или като установи наведените от него възражения за недължимост. От събраните по делото доказателства се установи, че по силата на договор за наем от 22.06.2017 г. ищецът като наемодател е отдал за временно възмездно ползване на ответницата като наемател общински имот, находящ се в гр.В.Търново, ул.“*** ап.6. Ответницата е подписала договора, както и допълнителните споразумения към него досежно продължаване на срока му и увеличаване на наемната цена, като доколкото липсва валидно направено доказателствено искане , респективно проведено успешно доказване на направеното оспорване на подписа на ответницата, съдът счита облигационната връзка между страните за доказана. Неоснователно е и възражението свързано с липсата на изписване на пълния ЕГН в договора, доколкото тази техническа неточност е преодоляна освен в заповедта за настаняване , въз основа на която е сключен договора, така и в допълнителните споразумения към него.
Ответницата е използвала предадения и от наемодателя имот по предназначение за периода от сключването на договора до 31.01.2023 г., което се установява не само от приобщените писмени доказателства, но и от разпита на св.В***, която последователно и непротиворечиво изложи факти и обстоятелства във връзка с подписването на договора, разговорите с ответницата, в които е канена да заплаща задълженията си, връчването на изготвените документи по повод прекратяване на договора и изземването на имота. Съдът кредитира показанията и, тъй като те изцяло кореспондират с писмените доказателства и отделно от това, не се опровергават по никакъв начин от ответника.
Изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца- да предаде на ответника наетия имот кореспондира с насрещното задължение от страна 5 на наемателя да заплаща уговорената наемна цена, която първо е била в размер от 67,84 лева, впоследствие е променена на 84,80 лева на 11.07.2018 г. и последно на 112,78 лева на 1.04.2022 г.
Поради неизпълнение задълженията на ответника да заплаща наемната цена и дължимите такси битови отпадъци на основание чл. 7,ал.1 т.3 и т.12 от раздел VI на договора е издадена заповед от 29.07.2022 г. за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е връчена на лицето на 16.08.2022 г. и е влязла в сила на 31.08.2022 г., като необжалвана по реда и срока , предвидени в АПК.
В заповедта е посочено, че в двуседмичен срок от връчването и имотът следва да бъде освободен, а ключовете-предадени. Тъй като това не е сторено и наемателят е продължил да обитава имота на 23.11.2022 г. е издадена заповед от кмета за принудителното му изземване на 31.01.2023 г. от 10,30 часа. Тази заповед също е връчена на наемателя, което се установява от приложената обратна разписка. Въпреки това при изпълнение на заповедта, видно от приемо-предавателния протокол и показанията на св.В*** се е наложило имотът да се отвори с ключар, тъй като наемателката или член на домакинството не са установени в него. Намерени са обаче вещи- мебели, вкл. изпрани дрехи и канче чай, което безспорно доазва, че имотът е бил ползан и към тази дата. В тази насока възраженията на особения представител също не бяха доказани. Напротив, ответницата е поискала да вземе оставена вещ в жилището, което е наложило да и дадат новия ключ, който тя е върнала на 3.02.2023 г. Горното безспорно води до извода, че за периода до влизане в сила на заповедта за прекратяване на договора за наем ответницата дължи неплатените от нея наемни вноски, а след влизане в сила на заповедта за прекратяване до принудителното изземване на имота на основание чл. 65 от ЗОС дължи обезщетение за вреди по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, което не може да бъде по – ниско от уговорения наем. От приложените фактури се установява, че за периода 25.01.2022 г.- 30.08.2022 г. ответницата дължи наем в размер на 748,84 лева, а за периода 31.08.2022 г.-31.01.2023 г. дължимото наемоподобно обезщетение е в размер на 563,90 лева, или общо се дължи сумата от 1312,74 лева. Ответницата не твърди и не се доказва да е платила тази сума, поради което иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Що се отнася до релевираното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията преди 30.06.2020 г., същото е неоснователно, тъй като се претендират вземания от 2022 г. , за които тригодишната давност не е 6 изтекла. При уважаване на иска за главното вземане, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението-30.06.2023 г. до окончателното изплащане. При неизпълнено задължението за погасяване на задълженията на падежа- 16-то число на текущия месец, на основание чл. 4,ал.3 от договора, предвиждащ изрично уговаряне на деня на забавата / след последното число на текущия месец/ се дължи лихва за забава, която се претендира за периода от 25.01.2022 г. до 31.01.2023 г. в размер от 94, 73 лева. Съобразявайки изричната уговорка, следва да се счита, че длъжникът е изпаднал в забава, считано от 1.02.2022 г., като за периода до 30.01.2023 г. изчислено по чл.162 от ГПК с помощта на онлайн калкулатор за законна лихва, обезщетението за забава възлиза на 134,22 лева. Тъй като се претендира в размер от 94,73 лева, следва да се уважи до тази сума. Основателна е и претенцията за сумата от 71,81 лева, представляваща неплатена такса битови отпадъци от 31,21 лева за 2021 г. и 40,60 лева за 2022 г. , тъй като съгласно чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД наемателят дължи заплащане на разходите за ползване на наетата вещ.
Разпечатката съдържа 22 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95b0d2e8-a507-4124-af47-68187a7dd0c0