Решение № 243 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от З. К. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Ю. срещу Решение № 4169/30.06.2025г. по гр.дело № 10056/2024г. на Софийски градски съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023г. до окончателното им изплащане.

Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето основание.

Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения, 1 че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразяване с конкретния случай.Позовава се на заключението на изготвената СПЕ, която според него давала обективен извод, че провежданият наказателен процес е оказвал и продължава да оказва отрицателно въздействие върху психичната сфера на ищеца, което обосновавало извод за определяне на по-високо от присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № № 4169/30.06.2025г. по гр.дело № 10056/2024г. на Софийски градски съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се и присъждане в пълен размер на разноските в производството и пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Р България.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца З. К. К. срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размери 150 000 лева за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че са настъпили вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан.

Ищецът излага в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че на 14.10.2019г. спрямо него е било образувано досъдебно производство за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 - участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления с користна цел по чл. 213а, 214 и 143 от НК. Сочи че още в същия ден той е бил задържан под стража, което е продължило до 26.03.2020г., когато е бил поставен под домашен арест за още година и четири месеца. Сочи също така че на 18.10.2023г. е влязла в сила присъда, с която е бил признат за невиновен в извършването на престъпленията, за 2 които му е било повдигнато обвинение. Твърди се в исковата молба, че ищецът се е притеснявал от обвиненията, повдигнати срещу него, и тежестта на наказанията, предвидени за престъпленията. Много от неговите приятели са се разочаровали от него и той е загубил подкрепата, накърнено било и доброто му име и репутация. От стреса се е влошил сънят му, загубил е апетит и е отслабнал, затворил се е в себе си, чувствал се подтиснат. Бил станал некомуникативен, сприхав, раздразнителен, депресирал се е. Така са се влошили отношенията в семейството му. Той е загубил бизнеса си и се е влошило здравословното му състояние, като той е развил рефлуксна болест и изместване на четвърти и пети междупрешлени дискове на гръбначния стълб.

Ищецът е оцененил на 150 000 лева неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение срещу него. На основание на изложените обстоятелства ищецът е направил искане да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателата присъда- 18.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендирал е и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба е оспорил иска. Позовавал се е на това, че времето през което е бил задържан под стража и под домашен арест е било приспаднато при изпълнение на наказание, наложено му с присъда по н. о. х. д. 420/2015 г. на СпНС и съдът не следвало да го отчита при определяне на обезщетението. Изложил е и съображения, че от 08.07.2021г. до 16.08.2024г. ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода за престъпление по друго обвинение. Направил е и възражение за недоказаност на твърдените неимуществени вреди. По тези съображения е поискал отхвърлянето на иска като неоснователен.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява от представената по делото справка от Единната информационна система за противодействие на престъпността , че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно производство № 221/2019г. на ГДБОП и пр. пр. СП1082/2019 г. на СпП.

Не е спорно, а и се установява, че на 14.10.2019г. по това досъдебно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 за участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления с користна цел по чл. 213а (изнудване), 214 и 143 (принуда) от НК.

Не е спорно също така, а и се установява, че по това наказателно производство спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение задържане под стража и той е бил задържан в ареста към Софийски централен затвор от 15.10.2019 г. до 26.03.2020 г.

Не е спорно, а и се установява, че на 14.11.2023г. е влязла в сила присъда, с която З.

К. е бил признат за невиновен в извършването на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение, и за които е било образувано н. о. х. д. 1 644/2020 г. на СГС (закрит 3

СпНС).

Не е спорно и се установява, че на 04.01.2024г. спрямо З. К. е влязла в сила присъда, с която е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК и чл. 128, ал. 1 от НК. За тях му е било определено едно общо наказание от лишаване от свобода от шест години, като е било приспаднато времето, през което той е бил задържан под стража по това наказателно производство. Тези престъпления са били предмет на н. о. х. д. 4/2017 г. на СГС, като видно от приложената справка за съдимост З. К. е изтърпял присъда от две години, два месеца и един ден лишаване от свобода, като на 16.08.2024 г. е бил предсрочно условно освободен.

Не е спорно, а и видно от приложените по делото публикации от местната преса на югоизточна България, че развоят на наказателното производство, предмет на н. о. х. д. 1 644/2020 г. на СГС, е бил широк отразяван в медиите.

Видно е от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза, че в отговор на повдигнатите срещу ищеца обвинения, за които впоследствие е бил окончателно оправдан, ищецът е проявил силни емоционални страдания, като повишена тревожност, безпокойство, чувства на безнадеждност, отчаяние и агония.

Според вещото лице, на базата на проведения разговор и извършените тестови изследвания/личностен въпросник на Айзенк и Люшер/ актуалното състояние на ищеца се характерезира с известно отдръпване от социални контакти, затваряне в собствения емоционален свят и ограничаване на общата житейска активност. Установено е от вещото лице леко повишено невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, склонност към потиснатост, безпокойствие, вътрешно напрежение, тревожност, склонност към депресивност, изострена чувствителност за стимулите на средата, повишена раздразнителност и импулсивност. Повишено е нивото му на стрес, предизвикан от наложените му нежелани външни ограничения или забрани, каквито характерово ищецът е споделил пред вещото лице, че не понася. Измерен е и леко повишен индекс на тревожностот 3 до 12 степени.

Според експертните изводи на вещото лице без съмнение воденото срещу ищеца наказателно производство представлява значително травматично обстоятелство в живота му, довело до описаното състояние. Преценката му обаче не може да бъде изведена единствено от него поради наличието на съпътстващи травматични обстоятелства от сходен характер, а именно предходни и съпътстващи други наказателни производства, вкл. и изтърпяна ефективна присъда по отношение на едно от тях.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че съгласно приложената медицинска документация З. К. има диагностирано заболяване на лумбалния/поясен/ отдел на гръбначния стълб- увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия. Установено е от вещото лице на база на отразенато в представената му анамнеза, че оплакванията на ищеца от това заболяване са с голяма давност, като те са се засилили в последно време. Според заключението на вещото 4 лице психоемоционалният стрес повишава тонуса на симпатиковия отдел на нервната система. Напрежението води до обичайно увеличаване на т.нар. стресови хормони- кортизол и адреналин, които причиняват спазъм на артериалните съдове и могат да участват в покачването на кръвното налягане, но не може да окаже непосредствено влияние върху дегенаративния процес в гръбначния стълб. Дисковата болест се влияе от лоши битови условия и обездвижване, каквито е имал ищеца в условията на ареста.

От показанията на свидетеля П. Б. се установява, че той е приятел и съдружник на ищеца, знае за образуваното срещу него наказателно производство, по което той също бил обвиняем и което било, както той сам казва за „рекет и изнудване“. Свидетелства, че това наказателно производство се е отразило изключително зле на ищеца. Заедно с него лежали в ареста на „Векилски“. Психически бил рухнал, не бил добре. Полагала му се веднъж дневно разходка, но понеже бил изключително депресиран и травмиран не излизал всеки път.

Взимал успокоителни. Когато разговаряли той му споделял, че бил много притеснен да не го „приберат за постоянно“. От притеснение веднъж и линейка викали. Не се хранил от притеснение и развил гастрит. По същото време му се е било родило и детенце, за което се е грижела жена му. След като излязал му трябвало много време „да влезе в реалност“. Това обвинение и задържането му се отразили изключително зле на приятелския му кръг.