Решение № 109 от 18.11.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Враца, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20211400500370 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.С. от АК-Враца, в качеството на особен представител на П. А. И., ЕГН ********** срещу Решение №260364/07.05.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.

№18/2020г., с което е признато съществуването на вземане на "Топлофикация-Враца"ЕАД, ЕИК *** за сумата 447.46лв., представляваща стойността на консумирана и неизплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г., сумата 74.72лв. – лихва за забава за периода 31.08.2016г.-11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2404/2019г. на същия съд, до окончателното й изплащане.

В жалбата се релевира оплакване за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се изброяват закони на физиката и решение на ВАС, с което са отменени като незаконосъобразни чл.61-чл.72 вкл. от 1

Наредбата за топлоснадбяването. Нататък жалбата съдържа критичен коментар на заключението на допуснатата от районния съд техническа експертиза, развиват се правни съображения, излагат се пространни доводи от техническо и научно естество и се настоява, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа се наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на ищцовото дружество и се излагат съображения в посока, че районният съд не е изяснил основни елементи от договора за продажба на топлинна енергия, възприел е неправилно обстоятелствата по делото и не е съобразил наличието на противоречия в нормативните актове, уреждащи отношенията във връзка с топлоподаването. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като се претендират направените по делото разноски.

В жалбата се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че формулираните въпроси, предмет на исканото запитване, не покриват критериите на чл.628 ГПК, поради което същото е оставено без уважение.

Особеният представител на въззивника не заявява доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Въззиваемото "Топлофикация-Враца"ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Приемайки, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което особеният представител на въззивника я поддържа. Въззиваемото дружество не участва чрез свой представител.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Топлофикация-Враца"ЕАД срещу П. А. И. иск с правно основание чл.422 ГПК с искане да бъде признато съществуването на вземане за сумата 447.46лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г., и за сумата 74.72лв., представляваща обезщетение за забава от датата на падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението на чл.410 ГПК за 2 периода 31.08.2016г.-11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендират се разноските, направени в заповедното и исковото производства.

В исковата молба се твърди, че за периода от 31.07.2016г. до 30.06.2018г. ответникът дължи на ищеца сумата 447.46лв., представляваща неплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация в жилище на адрес гр.***. Ищецът сочи, че за исковите суми е подал заявление и му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Пред районния съд ответникът е представляван от особения си представител адв.Д.С., който е подал отговор на исковата молба. Според поддържаното в отговора предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е посочил на какво основание претендира от ответника вземане за заплащане на топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, и в тази връзка разсъждава по въпроса за приложението на чл.150, ал.2 и чл.153, ал.1 ЗЕ и на чл.147а ЗЗП, както и на правото на ЕС. В отговора се настоява, че ищецът не е представил писмен договор с ответника, от което се черпи аргумент за липса на облигационно отношение между страните, като се излагат и съображения във връзка с общите условия на ищцовото дружество и се твърди, че ищецът не доказва продажба на енергия на ответника. Особеният представител заявява, че нормативната уредба на топлоподаването в ЗЕ и Наредба №16334/06.04.2007г. на МИЕ е в противоречие с Конституцията на РБ, с Директива ЕС/32/2006г. и пр. Прави се възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача, и в тази връзка се въвеждат множество твърдения.

От приобщеното ч.гр.д.№2404/2019г. на Районен съд-Враца се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1502/21.06.2019г. за исковите суми, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, и това обстоятелства обуславя правния интерес на кредитора-заявител да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422 ГПК.

С исковата молба е представена справка за начислени суми за топлинна 3 енергия на П. А. И. и такава да неплатени от него суми по фактури и дължими лихви, изравнителни сметки за топлоенергия за периода м.юли 2016г.-м.юни 2018г. и Общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация-Враца". Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ2, от който е видно, че ответникът е собственик на апартамент №*** в гр.***.

Пред първата инстанция е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че собственият на ответника апартамент е част от етажна собственост, в която от 2013г. са демонтирани отоплителните тела и се използва само топла вода и начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация посредством абонатна станция №***, която в процесния период е работила и на етажната собственост е доставяна енергия.

Енергията е отчетена от абонатния топломер с констативен протокол за отчет и е вписана в изравнителна сметка на топлинния счетоводител, а отчетът на показанията при потребителите е годишен с годишна изравнителна сметка.

При проверката си в ищцовото дружество вещото лице е установило, че в процесния период собствениците на апартаменти от №1 до №53, т.ч. и ответникът са ползвали топлинна енергия.

Експертизата се произнася, че в исковия период по партидата на абонатен №2506 на база дялово разпределение са начислени суми за отчетена и разпределена топлинна енергия и са издадени общо 24 броя фактури, описани в нарочна таблица, от които за исковия период се установява задължение на ответника в размер на 447.46лв. и законна лихва от датата на падежа на всяка фактура до 30.06.2019г. в размер на 74.70лв.

При извършената при топлинния счетоводител проверка вещото лице е установило, че в жилището на ответника са монтирани два водомера. За периода от 30.05.2016г. до 30.04.2017г. в абонатната станция на етажната собственост са изразходвани 341.4107 мегаватчаса за 24 408.07лв. и от тази енергия на база разпределение на топлинна енергия за вода и отопление на абонатен номер 2506 са начислени 2.440 мегаватчаса енергия за 176.70лв. при изравняването на 30.04.2017г., като за отдадена енергия от сградна инсталация са начислени 0.936 мегаватчаса за сумата 66.26лв. и за използвана вода от двата водомера – 1.504 мегаватчаса на стойност 110.44лв. Отчетът на 4 водомерите е извършен на 03.05.2017г. За периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в абонатната станция са изразходени 33.7928 мегаватчаса енергия, от която за абонат 2506 са изчислени 266.89лв. при изравняване на 30.04.2018г., а за отдадена от сградната инсталация енергия са начислени 0.998 мегаватчаса енергия на стойност 90.42лв. и за използвана топла вода от двата водомера – 1.956 мегаватчаса на стойност 176.47лв. Отчитането на водомерите е извършено на 04.05.2018г. Вещото лице е установило, че абонатът е подписал формулярите за отчитаните количества топла вода. В заключението е описана методиката, по която в съответствие с нормативната уредба /ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването/, е извършено начисляването и разпределението на количествата топлинна енергия.

Експертизата е установила, че ответникът не е подавал до ищцовото дружество жалби за разпределението на топла вода и топлоенергия, и се произнася, че задължението му е в размер на 447.46лв. – главница и 74.70лв. – лихви за забава.

Заключението на експертизата не е оспорено от особения представител на ответника, който е заявил, че няма да сочи доказателства.

При така ангажираните по делото доказателства районният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. За да достигне до този извод съдът е съобразил безспорния между страните факт, че жилището на ответника се намира в сграда, включена към топлопреносната система на ищцовото дружество, и има открита партида към абонатната станция. За неоснователно е намерено поддържаното от защитата на ответника за липса на сключен писмен договор с аргумент, че общите условия сами по себе си представляват такъв, в съответствие с разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ и с уреденото в самите общи условия, че сключването на писмен договор между продавача на топлинна енергия и потребителя не се изисква. Според първоинстанционния съд, след като ответникът не е възразил срещу ОУ, той мълчаливо се е съгласил с тях, при което между страните са възникнали валидни облигационни отношения.

Предвид доказаното по делото право на собственост на ответника върху апартамент на посочения в исковата молба адрес съдът е приел, че същият има качеството на потребител на топлинна енергия, и въз основа на заключението на счетоводната експертиза е достигнал до извода за наличие 5 на негови задължения в исковия размер. В мотивите на обжалваното решение е посочено приетото в ТР №2/25.05.2017г. по тълк.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС и това, че макар етажната собственост да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление", с оглед на което съдилищата са задължени да прилагат за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, разпоредбата на чл.62, вр. пар.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Относно доказателствената стойност на представените от ищеца справки районният съд е приел, че същите отразяват направените записвания в счетоводните му книги, при което и предвид липсата на доказателства, установяващи, че тези книги не са водени редовно, е направен извод за съществуването на задълженията на ответника в исковия размер. Прието е също, че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, при което за основателна е намерена и претенцията за лихви за забава.

Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и оплакванията в жалбата и след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В исковия период отношенията между страните са под режима на ЗЕ, Общите условия на ищцовото дружество и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

По делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на жилище в етажна собственост, в която е изградена сградна инсталация, която, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределение и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии, е обща етажна собственост/обща част/. От това следва задължение на етажните собственици да поддържат тази инсталация в подходящо за експлоатация състояние. От своя страна ищецът е длъжен да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в етажната собственост, 6 след което доставянето на такава до отделните потребители са извършва чрез сградната инсталация, състояща се от вътрешна отоплителна инсталация и от такава за подаване на гореща вода.

Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95af340e-034c-4877-b9ac-d5c678e75116