Решение № 161 от 01.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора В. Р. Ат. Ив. Л. Ил. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603893 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимите Т.К.О. и И.Т. К., чрез адв. С.С. – САК, както и въззивна жалба /наименувана "жалба"/ от В. М. Т. – частен обвинител и граждански ищец и допълнение към въззивна жалба от В. М. Т. – частен обвинител и граждански ищец, чрез адв. В. Б. срещу присъда от 16.06.2021 г., постановена по НОХД № 7333 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 96-ти състав.

С присъда от 16.06.2021 г., постановена по НОХД № 7333 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 96-ти състав, подс. И.Т. К., с ЕГН :

**********, е признат за виновен, за това, че на 11.07.2017 г. около обяд в гр. София на бул. "Цариградско шосе", пред входа на метростанция "Интер експо център", в съучастие като съизвършител с Т.К.О. – извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и цялото тяло на В. М. Т. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата с подкожен хематом в дясната челно-теменна област на главата и двойно ивичесто кръвонасядане на ляво слепоочие, кръвонсядане по лигавицата на долната устна, контузия на шията, контузия на гръден кош с обширно повърхностно охлузване на гърдите от дясно, контузия на двете гривнени стави с оток и двойно ивицесто кръвонасядане в областта на дясната, с ограничаване обема на движение в същата, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна длан, контузия на втори пръст на лява ръка, реализиращи медикобиологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца.

Така наложеното наказание на подс. К. е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 (три) години.

1

Със същата присъда е признат за виновен подс. Т.К.О., с ЕГН : **********, за това, че на 11.07.2017 г. около обяд в гр. София на бул. "Цариградско шосе", пред входа на метростанция "Интер експо център", в съучастие като съизвършител с И.Т. К. – извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и цялото тяло на В. М. Т. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата с подкожен хематом в дясната челнотеменна област на главата и двойно ивичесто кръвонасядане на ляво слепоочие, кръвонсядане по лигавицата на долната устна, контузия на шията, контузия на гръден кош с обширно повърхностно охлузване на гърдите от дясно, контузия на двете гривнени стави с оток и двойно ивицесто кръвонасядане в областта на дясната, с ограничаване обема на движение в същата, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна длан, контузия на втори пръст на лява ръка, реализиращи медикобиологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца.

Съдът е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНС наложеното на подс. О. наказание "лишаване от свобода" да се изтърпи при първоначален "Общ" режим.

Със същата присъда е уважена гражданската претенция по чл. 45 и чл. 53 ЗЗД на В. М.

Т., като подс. И.Т. К. и Т.К.О. са осъдели солидарно да заплатят сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от инкриминираното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 11.07.2017 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от В. М. Т. граждански иск в останалата му част за горницата над 4 000 (четири хиляди) лева до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. И.Т. К. е осъден да заплати на В. М. Т. сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща половината от направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. Т.К.О. е осъден да заплати на В. М. Т. сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща половината от направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК, подс. И.Т. К. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 217 (двеста и седемнадесет) лева, представляваща половината от направени в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ размер на 301.51 (триста и един лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща половината от направените в хода на съдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, половината от дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК, подс. Т.К.О. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 217 (двеста и седемнадесет) лева, представляваща половината от направени в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ размер на 301.51 (триста и един лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща половината от направените в хода на съдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, половината от дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

В подадената въззивна жалба от подсъдимите се обжалва присъдата в цялост без да се сочат конкретни пороци и да се правят конкретни оплаквания. Считат, че не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна инкриминираното деяние. Прави се оплакване, че наложеното наказание е явно несправедливо, предвид неговата прекомерност.

2

Прави се искане, за цялостна отмяна на присъдата, респ. въззивната инстанция да оправдае подсъдимите и да бъде отхвърлен гражданския иск. Алтернативно се посочва, че се искат по-леки наказания, с цел постигане на превъзпитание и поправяне, индивидуална превенция и генерална такава. Не са депозирани от подсъдимите допълнителни съображения към въззивната жалба в писмен вид, след изготвените мотиви към присъдата.

В подадената въззивна жалба от ЧО и ГИ Т., се развиват съображения, че така определените наказания са занижени и клонят към минималния размер, предвиден в престъпния състав. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде увеличено наказанието и на двамата подсъдими, при "Общ" режим за подс. Т.О., както и да бъде уважен изцяло предявения иск по делото в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието от двамата подсъдими.

В допълнение към подадената въззивна жалба ЧО и ГИ Т., чрез. адв. В. Б., се развиват съображения /след изготвените мотиви/, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат увеличени. Акцентира се, че гражданската претенция следва да бъде уважена, като мотивите на съда не кореспондират с присъденото обезщетение. Моли, за изменение на присъдата.

В проведеното разпоредително заседание на 13.10.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

Пред настоящата инстанция е проведено въззивно съдебно следствие, като подсъдимите дават обяснения за случилото, както и отговарят на поставените им въпроси.

В хода на съдебните прения процесуалния представител на ЧО и ГИ Т., чрез адв. Б. се поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Защитата развива съображения в защита на подадената въззивна жалба и допълнение към нея, както и прави искане дадените пред въззивната инстанция обяснения от подсъдимите да не бъдат кредитирани. Прави се искане и за увеличаване на предявената гражданска претенция. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Процесуалният представител на двамата подсъдими изцяло поддържа въззивната жалба, както и развива мотиви в подкрепа на същата. Твърди се, че е налице погрешна правна квалификация на деянието.

Представителят на държавното обвинение счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, а подадената от подсъдимите въззивна жалба неоснователна.

В предоставената им последна дума подсъдимите О. и К. заявяват, че желаят да бъдат оправдани и признати за невиновни.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивните жалба и допълнението към тази от ЧО и ГИ Т., вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледани по същество – въззивните жалби са неоснователни.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е 3 изяснил фактическата обстановка по същото. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства - показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред районния съд, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимите в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена като изложените мотиви се споделят напълно и от настоящата инстанция. Районният съд е обосновал акта като в мотивите е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени.

Изложени са необходимите правни съображения за взетото решение на съда. При противоречия (каквито явно има) на доказателствените материали е изложил съображения защо едни от тях се приемат или ценят, а други се отхвърлят. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата въззивна инстанция. В подадените въззивни жалби липсват съществени оплаквания или възражения, които да не са получили своя отговор в мотивите на районния съд. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че подс. И.Т. К. е родена на 02.02.1988 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, живущ в гр. София, ж.к. **** – къща, с ЕГН: **********.